От борда на НИК 421. Кап. Христо Христов, декан на инженерния факултет във ВВМУ: Професията ни е изключително универсална

„Един корабен механик, един корабен електромеханик - това са изключително универсални специалности. Тези младежи и девойки, те разбират от всичко - знам, че може да звучи много високопарно, но организацията на кораба е като организация на едно малко населено място. Основното, което искахме да им се случи, е да приемат част от задълженията на екипажа“. Това заяви пред БТА капитан I ранг Христо Валериев Христов, декан на факултет „Инженерен“ във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ (ВВМУ) във Варна.

Кап. Христов е един от тримата преподаватели от факултет „Инженерен“ на ВВМУ, които, заедно с 23-ма курсанти от училището, са на учебно плаване с военния научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) от Варна до испанския град Картахена. Картахена е първата междинна спирка в маршрута на НИК 421 от историческия му първи рейс до антарктическия остров Ливингстън, където ще подпомогне 31-ата българска антарктическа експедиция.

Кариерата на кап. Христов започва в Балчик при дивизион-тралчиците. След това става механик на стария учебен кораб на морското училище - предшественик на „Св. св. Кирил и Методий“, изминава йерархичната стълбичка във флота, впоследствие „слиза от кораба“ и се мести в училището, избирайки си катедрата, в която преподава и към момента – „Кораборемонт“.

„В някои от катедрите на факултета се изучават и неплаващи специалности, но двете регулирани професии, касаещи морските специалности, които се изучават, са „Електрообзавеждане на кораба“ и „Корабни машини и механизми“. Специалността „Корабни машини и механизми“ подготвя механици и инженери, които се занимават с главната електрична уредба и спомагателно-механичната част, докато „Електрообзавеждане на кораба“ подготвя електромеханиците на борда, които отговарят за всички видове електрозадвижване“, обясни той.

Кап. Христов вярва, че най-добрият начин бъдещите корабни механици и електромеханици да навлязат в морския начин на живот, е да бъдат интегрирани в него отрано.

„Както знаете, това е първото ни учебно плаване със сравнително кратък период [на времетраене] - около десет дни. Това е и първо качване на борда за нашите курсанти. Считаме, че за начало те трябва да привикнат с корабния начин на живот. За тази цел ги разпределихме в съответните вахти - и през тъмната, и през светлата част на денонощието. Така върви животът на кораба. Решихме, че курсантите ще навлязат най-добре в този начин на живот не само като наблюдатели, а и като ги интегрираме в него“, сподели той.

„Другото, което искахме, е те поне малко да се докоснат до това, което се случва. Те минаха през всички тези завъртания - първа, втора, трета смяна, които делим на четири часа, и така да затворят цикъла в едноседмичния период на кораба. Да се запознаят с това какво прави всяка вахта. Основното, което искахме да им се случи, е да приемат част от задълженията на екипажа. Естествено, не напълно, тъй като те нямат достъп за самостоятелно управление на каквато и да е материална част, но като дубльори на съответните длъжности във вахтата. Получава се до голяма степен. Те са дубльори, вървят със съответните щатни изпълнители на тази дейност, които им помагат, учейки ги“, допълни деканът на инженерния факултет във ВВМУ.

Кап. Христов е на мнение, че преди всичко морякът трябва да умее да работи в екип, да приема чуждото мнение, независимо от ранга на събеседника, и да харесва това, което прави.

„Комплексно е. Може би е нужен един набор от качества. Трябва да могат да работят с хора. Трябва да могат да работят в екип. Да приемат всякакво чуждо мнение, независимо дали то е на по-нисшестоящ или по-старши от тях. Изключително важно за тях, от професионална гледна точка, е те да харесват това, което правят. Професията ни е универсална. Ако говорим за инженерните специалности - един корабен механик, един корабен електромеханик, това са изключително универсални специалности. Тези младежи и девойки, те разбират от всичко - знам, че може да звучи много високопарно, но организацията на кораба е като организация на едно малко населено място“, признава кап. Христов.

Според различни класации ВВМУ е сред петте най-добри военноморски университети в света. Престижното място на училището се дължи на добрите преподаватели и добрата материална база, която постоянно се обновява, отбеляза деканът на факултет „Инженерен“.  

„В нашето училище работят изключителни специалисти, както военни, така и цивилни. Това е може би основният фактор. Материалната база на училището постоянно се обновява. Самият факт, че сме тук, на този кораб, говори сам за себе си. Друг фактор е желанието от двете страни - желанието от тези, които се обучават, и тези, които ги обучават“, допълни той.

„Експедицията до Антарктида е изключително важна както за науката в страната, така и за нашето учебно заведение - не мисля, че има някой, който би застъпил друга позиция“, подчерта кап. Христов за плаването на НИК 421, споделяйки, че подобни инициативи трябва да се превърнат в традиция за България и да се повтарят напред във времето.

Репортерът на БТА Константин Карагьозов е единственият представител на медиите, който пътува с кораба „Св. св. Кирил и Методий" и в двете посоки, като придружава българската експедиция по време на целия престой на Антарктида. Всички медии могат да ползват със свободен достъп рубриката „България - Антарктида - корабният дневник на БТА". 

Репортер и оператор - Константин Карагьозов