Ден 122 - тема на деня

site.btaСтарши лейтенант Георги Димитров от НИК 421: Не Антарктика, а плаването дотам направи момента специален

Старши лейтенант Георги Димитров от НИК 421: Не Антарктика, а плаването дотам направи момента специален
Старши лейтенант Георги Димитров от НИК 421: Не Антарктика, а плаването дотам направи момента специален
Ст. лейт. Георги Димитров, снимка: Константин Карагьозов/БТА

Трудно се впечатлявам. Ако трябва да съм напълно искрен, не успях да споделя всеобщия възторг на повечето хора, които са се докоснали до Антарктика. Впечатляваща е, но не чак толкова. Самото пътуване до края на света прави момента специален. Това заяви в интервю за БТА старши лейтенант Георги Димитров, офицер по техническа поддръжка и ремонт от екипажа на военния научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“.

На 2 май плавателният съд се завръща в България след успешното си участие в 31-вата българска антарктическа експедиция до остров Ливингстън.

29-годишният военен моряк от Стара Загора смята, че описанието на заеманата от него длъжност на кораба е по-скоро формално, тъй като функциите на него и колегите му от сектор „Технически“ са смесени – всеки в машинното отделение трябва да разбира от всичко до известна степен, за да е от полза на останалите в колектива.

„След като завърших Военноморското училище (ВВМУ) „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, бях разпределен в щаба на флота. В продължение на три години служих в Центъра за информативно осигуряване, чийто личен състав поздравявам – изградил съм много приятелства там. Въпреки това чувствах, че беше време за промяна, бях се зачудил накъде да продължа професионалното си развитие, когато получих съобщение от командира на „Св. св. Кирил и Методий“ – капитан II ранг Николай Данаилов. Уговорихме си среща, той ми сподели за плановете на ВВМУ, касаещи кораба и плаването му до Антарктика, и ми предложи да стана част от екипажа“, разказва старши лейтенант Димитров.

„Приех, тъй като желанието ми за промяна беше силно и с нетърпение очаквах да заема новото си работно място, впускайки се в предстоящото предизвикателство. Когато моментът настъпи, започнаха някои трудности и се сблъсках с реалността - не всичко е розово. Самото сработване между нови колеги, процесът на завързване на приятелски отношения по пътя към сформиране на здрав екипаж крие подводни камъни. Дългият ремонт и усвояването на специфичността на корабните механизми под взискателните погледи, вперени в подготвителната работа на екипажа, също бяха голяма отговорност. И ето ни сега, няколко месеца по-късно, успяхме да доведем нещата до успех – почти на финалната права сме“, разкри той.

Механикът описва всяко дежурство на кораба като различно. „Вахта с вахта не си приличат. Трябва да си нащрек, да реагираш бързо, но да вършиш работата си внимателно, независимо по кое време на денонощието си дежурен“, отбеляза той.

„Не съм сигурен дали съм успял да се съхраня психически (смее се). Плаването беше дълго и изтощително. След четири месеца започва да ти дотяга малко по малко, но всички ще издържим. Няколко пъти ме хваща желязото и няколко пъти ме пуска (бел. ред. моряшкият разговорен израз „да те хване желязото“ означава да пречупиш психически в даден момент по време на дълго плаване). Семейството и приятелите са опората. Те са двигателят, който ти помага да продължиш напред. Без хората от екипажа също си загубен – там са останалите, с които си споделяш всичко“, признава старши лейтенант Димитров.

В свободното си време военният моряк е фотограф. „През обектива успях да запечатам най-вече емоциите на участниците в експедицията, което беше всъщност и моята цел. Да, пингвините и тюлените правят кадрите интересни, но техните емоции не могат да бъдат пресъздадени чрез снимка както човешките. Постарах се да дам малко по-различен поглед върху самото плаване и как хората на борда прекарват своето ежедневие“, сподели още той.

„Преди отплаването бях объркан житейски, сега може би съм още по-объркан. Дойдох, видях и устоях на предизвикателствата, но все още си задавам прекалено много въпроси за живота. Все пак засега ми е достатъчно, че записах името си в историята, всеки един от екипажа го направи. Хората винаги ще помнят първото българско плаване до Антарктика“, допълни старши лейтенант Георги Димитров.

Репортерът на БТА Константин Карагьозов е единственият представител на медиите, който пътува с кораба "Св. св. Кирил и Методий" и в двете посоки, като придружава българската експедиция по време на целия престой на Антарктида. Всички медии могат да ползват със свободен достъп рубриката "България - Антарктида - корабният дневник на БТА".

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:53 на 29.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация