Министър-председателят на България Николай Денков беше гост на предаването "Хард ток" по Би Би Си с водещ Стийв Сакър. По време на разговора бяха засегнати редица теми, сред които руската инвазия в Украйна, какви поуки си е взела България и ЕС от нея, за предстоящата ротация във властта в България и бъдещето на правителството, за демокрацията в България, за Шенген, еврото и други важни теми. Следват акценти от интервюто:
Въпрос на Стийв Сакър: Удоволствие е да бъдете наш гост, г-н министър-председател. Знаете, както и аз, че вече почти две години изминаха, откакто Владимир Путин започна тази пълномащабна инвазия в Украйна. Виждаме, че тежката война на изтощение продължава в Украйна. Мислите ли, че Европейският съюз и всъщност самата България са си взели правилните поуки през последните две години?
Отговор на академик Николай Денков: Смятам, че има много големи промени както в Европа, така и в България по-специално. Нека просто ви дам един пример. Ние в България прекъснахме изцяло своята зависимост от руския петрол. През тези две години прекъснахме и зависимостта си от руския газ, ядреното гориво, увеличихме нашия бюджет за отбрана над 2 процента, нещо, което бе поискано преди две години. Така че се променихме доста съществено. И като участвам в дискусиите на Съвета на ЕС, всички държави в Европа виждат, че е трябвало да се променим бързо и сме направили стъпките, които са необходими за започването на този процес. Но ще отнеме известно време да стигнем дотам, където искаме да бъдем.
Въпрос: Засягате много различни въпроси, много от тях свързани с икономическите отношения с Русия, които определено са се променили, и бих искал да обсъдим малко повече това с Вас. Но преди да навлезем в подробностите относно икономиката, нека просто поговорим за настроенията и начина на мислене на българския народ. Защото, честно казано, ако погледна към България днес, от вашия държавен глава, президента, надолу има много, много българи, които все още изпитват значителна симпатия към Русия и са дълбоко скептично настроени относно войната?
Отговор: Нека отделя две неща. Едното е историческите и културните връзки, които България от много години има с Русия. От друга страна войната, която Русия започна срещу Украйна, и инвазията промениха отношението доста значително, защото хората започнаха да разбират, че България също може да стане жертва на някакъв вид агресия, може би не точно от същия тип, може би от различен тип, но това настроение започна да избледнява с времето. И ако погледнете социологическите проучвания, като националните, така и европейските допитвания, ще видите, че отношението на България се е променило значително през тези две години. Така че в известен смисъл войната…
Въпрос: Но г-н министър-председател тези допитвания са пред мен и 32 процента от българите все още хвърлят вината върху Запада за войната, според доклада Глобсек трендс за 2023 г. (GLOBSEC TRENDS 2023) и почти една трета от българите възприемат Русия като заплаха, което ме кара да предположа, че две трети не вярват това. Така че вие говорите за промяна в период от две години, но аз бих предположил, че българите не са се променили толкова, колкото смятате вие?
Отговор: Добре, но ако сравните в допитванията какви са били проевропейските настроения на българите и колко от тях биха избрали по-тесните връзки с Русия или с Европа, ще видите междувременно, че отношението към проевропейското развитие, към гаранциите от страна на НАТО като главен начин да бъде защитена България от гледна точка на сигурността, ще видите, че има промяна. Но за тази промяна, разбира се, ще трябва повече време, за да стане така стабилна, каквато е в западните страни, защото има историческа причина за това, но промяната е налице.
Въпрос: Вашият президент, президентът Радев, дава ясно да се разбере всеки път, когато прави изказвания по този въпрос, че той категорично се противопоставя на западното въоръжаване на Украйна, противопоставя се на продължаването на войната, изразява многократно симпатия към Владимир Путин и позицията му. И забелязах не много отдавна, че когато Ви попитаха за Вашите взаимоотношения с президента Радев, Вие просто се засмяхте и след няколко мига казахте, че “не можете да обясните неговите позиции, нямате отговор защо той мисли по този начин”. Това е изцяло нефункционално, не е ли така. Той е президентът, Вие сте министър-председателят?
Отговор: Не, не е нефункционално, защото България е парламентарна република, основаваща се на решения на парламента. Така че проблемът на нашата политическа система е, че в продължение на почти две години нямаше стабилно, редовно правителство. В същото време президентът назначаваше тези служебни правителства и в действителност той създаде много объркване сред хората. Така че, когато твърдите, че промяната не е толкова стабилна, колкото трябва да се очаква, една от причините е, че той зае тези позиции, особено в страна като България, и това обърка хората. Но през последните осем месеца имаме много стабилно правителство, подкрепяно от мнозинство от две трети, което е проевропейско, подкрепящо Украйна, така че хората започнаха да разбират какви са логичните аргументи, според които трябва да стоим близо до Европа, да бъдем изцяло интегрирани в Европа и НАТО, защото това е начинът да се върви напред. Така че това е функционално, защото властта е в парламента, когато парламентът е стабилен. И такъв е случаят днес.
Въпрос: Бих казал по повод на тази силна Ваша фраза относно борбата за бъдещето на демокрацията в Европа, че тя не е вярна в България, където демокрацията в този момент изглежда доста слаба. Имате цялостен списък от управленски проблеми, корупционни проблеми, институционални проблеми. Вие заемате поста на министър-председател, но цялата Ви политическа система изглежда доста крехка, доколкото си спомням правилно Вие казахте, че сте имали пет пъти избори през последните три години, нито едно правителство изглежда няма да остане да управлява за някакъв по-дълъг срок, Вие сте на път да смените поста на министър-председател, за да позволите на един от Вашите коалиционни партньори да поеме поста, вдига се огромен шум по въпроса какъв пост ще заемете Вие, след като напуснете премиерския пост. Политиката в България, далеч от символ на силна демокрация, е символ на слаба демокрация?
Денков: Не съм напълно съгласен с това. Има известна истина, но не толкова дълбока. В действителност фактът, че имахме тези избори и след изборите - правителство с голямо мнозинство, показва, че демокрацията тук е жива. И мога да ви уверя, че няма намерения това правителство да се разпадне през следващите месеци, дори години, дискутирахме как да имаме пълен мандат, въпреки че създадохме много сложна подкрепа за това правителство…
Въпрос: Но г-н министър-председател, извинете, че Ви прекъсвам, но дамата, която трябва да поеме от Вас поста на министър-председател, не иска Вие да заемете нейния пост като министър на външните работи. Ако тя откаже и нейната партия откаже да Ви позволи да бъдете външен министър, ще се разпадне ли коалицията или не?
Отговор: Не мисля. Смятам, че имаше един вид драма, която бе създадена от някои други участници в това, ако искате, политическо шоу, тъй като имах доста конструктивни дискусии с моя вицепремиер, който трябва да стане министър-председател след месец. Така че това е нормална част от преговорите. Всъщност фактът, че се намираме в такъв конструктивен процес на преговори показва, че демокрацията тук действа. И не съм съгласен, че това е признак на слабост, това показва обратното. Фактът, че създадохме това правителство, първоначално при различни условия, след като променихме Конституцията въз основа на това мнозинство, което е две трети от мнозинството в парламента, направихме доста значителни промени в съдебната система - всичко това са усилия, показващи, че има стабилна основа това правителство да продължи и в бъдеще.
Въпрос: Но едно фундаментално разделено общество, разделено по ключови въпроси, които ни връщат обратно към единството и силата на Европа във време на голямо предизвикателство, например дали България трябва да приеме еврото, изглежда, че половината от населението непреклонно се противопоставя да бъде възприето еврото и да загуби собствената си валута. Дори когато стане въпрос за влизането на България в Шенген в рамките на Европейския съюз, Вие сте казвали, че правителството на Австрия, например, държи България като заложник, така че в цялата тази серия от ключови въпроси между вас и ЕС, Вие не сте съгласувани с Брюксел?
Отговор: Не, не смятам, че имаме проблем с Брюксел или с Европейския съюз. Да, в нашето общество има разделение, но има разделение и в много други общества. И днес не зная за никоя страна, която да не се вълнува от пропагандата, от някаква конспиративна теория, така че България тук не е изключение. Фактът е, че дори при тези обстоятелства имаме много голямо мнозинство, както казах повече от две трети, за да вземем всичките важни решения за проевропейското развитие на България. Защото имаме добър напредък по отношение на еврото, от четирите критерия имаме отлични показатели по три от тях, единственият проблем е с инфлацията, която е относително висока, но, повтарям отново, е една от най-ниските в Източна Европа. Така че положението не е толкова сиво, както изглежда от обсъжданията в медиите. Това мнозинство ни дава не само надежда, но и план да постигнем напредък в днешната проевропейска посока през следващите месеци и години.
/ГГ/
news.modal.text
