site.btaКато година на преход и продължаващи процеси в регионален и глобален план очертаха 2024 г. анализатори на конференция в София

Като година на преход и продължаващи процеси в регионален и глобален план очертаха 2024 г. проф. д.н. Нина Дюлгерова, доц. д.ик.н. Георги Чанков и Мирослав Попов на пресконференция на тема "2024 г. - Световни трансформации" в Националния пресклуб на БТА в София.

Проф. д.н. Нина Дюлгерова посочи, че 2024 г. е своеобразна кулминация на процесите, които се наслагваха в регионален и глобален план. Тя отбеляза, че 2024 – 2025 г. са свързани с ключови процеси на Втората световна война, които не са приключили.

Според нея материалното все повече надминава и поставя в „задния двор“ термини като образование и духовност, а основни параметри остават „власт и пари“. Тя коментира, че правилата за функционирането на обществото съществуват, но все повече се приемат за даденост и се изпразват от съдържание. Глобалният и националният елит оказват некомпетентност, засилва се усещането за безнаказаност и безотговорност, посочи проф. Дюлгерова. Според нея има блокиране на институции. Европейските институции, НАТО, реално институциите не работят, каза проф. Дюлгерова.

По отношение на войната на Русия в Украйна и случващото се в ивицата Газа проф. Дюлгерова очерта, че двата конфликта най-вероятно ще бъдат решени тази година. Тя очерта, че могат да се очакват геополитически трансформации.

По отношение на България тя коментира, че в момента политиката, която водят управляващите, трудно би могла са се впише в „хвалебствените думи как добре работи правителство“. Относно Шенген нещата са с много въпросителни, посочи проф. Дюлгерова.

Тя коментира и темата с разрушаването на паметници и заяви, че монументите са там, за да напомнят. Според нея 30 години преход са довели до смяна на „господарите“. Това ли е новата система – разруха на това, което е общество и държава, попита тя. Лесно е да разрушаваш, каза проф. Дюлгерова и посочи, че никой не е прекъсвал дипломатическите си отношения с Русия, което означава, че всяко едно от тези действия може да има наказателни действия.

Доц. д.ик.н. Георги Чанков посочи, че през изминалата година някои тенденции в световен план са станали по-ярки. Той отбеляза, че войната в Украйна не „върви по правилния начин“, тъй като планираните санкции срещу Русия не са довели до нейната изолация, а страната е намерила нови партньори. „2023 г. заяви Китай като велика сила“, каза доц. Чанков.

Той очерта, че се е засилила загубата на позиции на САЩ на Запад. По отношение на конфликта в Близкия Изток той посочи, че там перспективата е неясна.

Проф. Чанков посочи, че през 2023 г. се е наложила промяна в разбирането за демокрация. По думите му до миналата година то е било свързано със свобода на словото, мисълта, избора, а не с разбирането за право на правилна мисъл, избор, слово.

Светът се намира в промяна в политическо и идейно естество, коментира Мирослав Попов.

По думите му тази тенденция може да се определи като възраждане на Движението на необвързаните и появата на нова, трета гледна точка. Той свърза това с развитието на страните в групата БРИКС. Главното в процеса е, че десетте членки на БРИКС заявяват алтернативен поглед към света, посочи Попов. Според него важна отлика на движението на необвързаните е неколониалната насоченост и добави, че се наблюдава порив към суверенизация.

По отношение на Централна Европа Попов каза, че се формира ядро от държави, което е не концептуално избистрено, но търси алтернатива. България не може да се развива като вторична държава, която повтаря плоските тези на ултраглобализма, каза още той.