В дните след смъртоносната атака на палестинското ислямистко движение "Хамас" на 7 октомври израелският премиер Бенямин Нетаняху имаше молба към президента на САЩ Джо Байдън: Може ли да окаже натиск върху египетския президент да отвори границите на страната си и да приеме голяма част от над 2 милиона палестинци от ивицата Газа? Това припомня днес в коментар за конфликта в Близкия изток в. "Вашингтон пост".
Байдън каза на Нетаняху, че идеята не може да бъде осъществена от египетското правителство, което ясно заяви, че няма интерес да приема палестинци и да играе роля в масовото им разселване. Но много израелски официални представители все още подкрепят искането, за което не е съобщавано по-рано. Това подчертава сериозните разминавания между САЩ и Израел по въпроса какво трябва да се случи в ивицата Газа в близък и дългосрочен план, след като Израел приключи военната си кампания там, коментира американският вестник.
Досега Байдън оказваше непоколебима подкрепа за военната кампания на Израел в ивицата Газа, дори когато еврейската държава бе порицана от международната общност на фона на нападението, при което загинаха около 20 000 палестинци. Но като част от тази подкрепа Байдън многократно е настоявал, че Палестинската автономия, която в момента управлява част от Западния бряг, трябва да управлява и ивицата Газа, след като "Хамас" бъде елиминирана, и че трябва да бъде създадена палестинска държава, обединяваща двете територии.
Нетаняху отхвърля тези постулати с все по-решителни публични изявления, като остава неясно как САЩ и Израел ще разрешат основните си различия относно бъдещето на региона. Най-неотложният въпрос, според американски официални представители, е да се реши кой ще отговаря за управлението на малкия анклав "в деня след" като боевете в ивицата Газа приключат, отбелязва "Вашингтон пост".
Някои израелски официални представители също така предпочитат да се насочат към подкрепяното от Иран ливанско шиитско движение "Хизбула" - ход, който представителите на САЩ от седмици се опитват да предотвратят. Американските и израелските представители не са съгласни и с това колко строго да бъдат наказвани извършващите насилие еврейски заселници на Западния бряг. С други думи, Байдън и Нетаняху се разминават по почти всички основни въпроси, които ще станат критични в момента, когато Израел приключи военната си кампания "Железни мечове", коментира вестникът.
Тези различия се дължат отчасти на вътрешната политика на двете страни, твърдят наблюдатели. След нападенията на 7 октомври, когато бойци на "Хамас" нахлуха в Израел и убиха около 1200 израелци, израелският електорат се насочи рязко надясно, докато одобрението за Нетаняху внезапно спадна. Това тласка министър-председателя да приеме крайната десница като средство за политическо оцеляване. Байдън, от своя страна, е изправен пред засилващ се натиск от страна на своите избиратели демократи да се противопостави на Израел и да предприеме конкретни стъпки за подпомагане на палестинците пред лицето на ужасяващите картини на кръвопролития и разруха.
"Мисля, че както Нетаняху, така и Байдън се съобразяват със своите политически поддръжници", казва Ейтан Гилбоа, експерт по американско-израелските отношения в университета "Бар Илан" в Тел Авив. "Байдън иска съживяване на Палестинската автономия, без да обяснява какво означава това, а също така иска решение да има две държави. Нетаняху отхвърля и двете", заключава "Вашингтон пост".
Отношенията между администрацията на президента на САЩ Джо Байдън и правителството на Бенямин Нетаняху в Израел почти достигнаха до критична точка. Това е крайно дисфункционално, отбелязва в анализ на същата тема изданието "Дейли бийст".
Освен споделеното желание да се елиминира "Хамас" като ключов фактор в региона, има няколко основни политически насоки, които САЩ подкрепят по отношение на войната на Израел в ивицата Газа и които се подкрепят от израелското правителство. Всъщност много от тях бяха пряко подкопани от израелския министър-председател и неговия кабинет, посочва американското издание.
САЩ призоваха операциите с висока интензивност от страна на Израел да бъдат прекратени. Израелците отвърнаха, че операциите им в ивицата Газа ще продължат още много месеци. САЩ заявиха, че след войната Израел не трябва да контролира ивицата Газа. Нетаняху каза обратното. САЩ настояха, че Палестинската автономия трябва да бъде в центъра на дългосрочно решение, упълномощена като представител на палестинския народ. Отговорът на Нетаняху? Не. САЩ трябваше да се борят и да убеждават израелците да предоставят повече хуманитарна помощ на населението в ивицата Газа.
Накратко, по изключително широк кръг от въпроси правителството на Нетаняху не само е кошмар за народа на Израел и за населението на ивицата Газа, но е също и изключително трудно за САЩ да работят с него, отбелязва "Дейли бийст", като допълва, че за всеки акт на подкрепа от страна на Вашингтон то се отплаща с аргументи, отхвърляне, пренебрежение и презрителни действия, които в крайна сметка се отразяват зле на САЩ.
Ето защо, когато високопоставени официални представители на САЩ говорят за условията, необходими за политическо решение на настоящата криза, те почти на един дъх цитират елиминирането на "Хамас", издигането на "обновена" палестинска власт и отстраняването от власт на правителството на Нетаняху, прогнозира изданието.
Те разбират, че напредъкът няма да е лесен дори и при наличието на приемно правителство. Денят 7 октомври бе признат от американските официални представители, пътували до Израел, като травма, която не прилича на никоя друга в историята на страната. Народът на Израел естествено е дълбоко предпазлив към предложените "решения", които могат да увековечат заплахите от страна на палестинците. Но те също така отбелязват, че дългогодишната политика на Израел по отношение на ивицата Газа се е провалила, усилията на Тел Авив за премахване на заплахите от страна на палестинците очевидно не са дали резултат, а планът му да повдигне вниманието към "Хамас" и същевременно да отслаби палестинската власт е пълна катастрофа.
Освен това тези сериозни грешки бяха задълбочени от израелската политика на Западния бряг, която включваше по-нататъшни кражби на палестински земи и насърчаваха повече насилие от страна на израелските "заселници", както и от тези, които допълнително ограничаваха правата на палестинците в рамките на Израел. Ето защо смяната на правителството и сериозните промени в политиката на Израел с право се разглеждат като предпоставки за какъвто и да е напредък към мир и стабилност в региона, заключава "Дейли бийст".
В коментар под заглавие "Подкрепа и предупреждение: след нападението на "Хамас" на 7 октомври, отношенията между Байдън и Нетаняху стават все по-обтегнати" американската обществена телевизия Пи Би Ес отбелязва на новинарския си сайт, че през последните дни се наблюдава задълбочаващ се разрив между президента на САЩ Джо Байдън и израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, като предлага мащабно изследване на критично важните моменти, довели до тази кризисна точка.
Започвайки със споразуменията от Осло и продължавайки с нападението на "Хамас" на 7 октомври и продължаващите ответни действия на Израел, Пи Би Ес резюмира съдържанието на новия си документален филм по тази тема, в който се разглежда ключовата роля на един от главните играчи в лицето на Нетаняху през трите десетилетия на борба с палестинското ръководство, както и на президентите на САЩ за мирните усилия и бъдещето на региона.
Обръща се внимание на първата лична среща на Нетаняху с президента Байдън след нападението на "Хамас", което, както показват репортажите, е било планирано за пред очите на всички и е разрушило имиджа на Нетаняху като "защитник на Израел". Отбелязва се как при посещението си в Израел, започнало на 18 октомври, Байдън изразява подкрепа за съюзника на САЩ, но също и предпазливост.
"Виждаме как президентът Байдън слиза по стълбите от "Еър форс 1" на пистата, насочва се право към Нетаняху и го обгръща с ръце", коментира журналистът от в. "Ню Йорк таймс" Питър Бейкър в репортажа си за пристигането на Байдън в Израел. "Това се нарича "мечешка прегръдка", но на иврит "мечешка прегръдка" може да означава да обгърнеш някого с ръце, за да го възпреш, наред с това да го утешиш. И така се улавя, според мен, двойната цел на това пътуване", отбелязва журналистът на "Ню Йорк таймс".
Израел току-що е започнал ответните си действия срещу "Хамас". По-късно същия ден Байдън и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън предприеха нещо, което според Ронен Бергмън, друг журналист от в. "Ню Йорк таймс", бе необичайна стъпка. Те се присъединиха към военния кабинет на Нетаняху, за да обсъдят плановете му и ескалиращите жертви сред цивилното население в ивицата Газа.
"Фактът, че държавният секретар Блинкън и президентът Байдън настояват да седнат в израелския военен кабинет, което досега никога не се е случвало в историята на отношенията между двете страни, е най-яркият пример. Те просто не им се доверяват", каза Бергмън. "Те искат да бъдат там и да се уверят, че нещата няма да излязат извън контрол", добави журналистът на американския вестник.
В речта си по време на посещението си в Израел Байдън спомена и за "грешките", които САЩ са допуснали след голямото терористично нападение в собствената им страна. "Това бе предупреждение към Нетаняху и към израелския народ: "Не правете грешката, която ние, американците, направихме след 11 септември", а именно да реагираме прекалено рязко, да направим това, което нашите врагове искаха от нас, и да отприщим военен конфликт, който ни създаде всякакви допълнителни проблеми", посочва пред Пи Би Ес журналистката от сп. "Ню Йоркър" Сюзън Гласър.
Както се вижда, около два месеца след предупреждението на Байдън, за ивицата Газа се говори като за "детско гробище", хиляди палестинци са загинали, "Хамас" все още държи израелски заложници, а САЩ са изправени пред нарастващи критики относно подкрепата си за Израел.
"Проблемът е, че никой не знае какво ще трябва да се случи, за да се почувстват израелците удовлетворени, че са постигнали заявената си цел - да унищожат палестинското движение "Хамас", коментира Халед Елгинди от Института за Близкия изток, бивш съветник на преговарящите палестинци, като пита: "И така всичко, което остава, е просто да продължат да убиват и бомбардират, да убиват и бомбардират, докога?"
ЕС обаче все още не е готов да призове за прекратяване на огъня, отбелязва в коментар за конфликта в Близкия изток френският в. "Монд".
Вестникът цитира мнението на върховния представител за външната политика и сигурността на блока Жозеп Борел: "Нека бъдем откровени", каза по-рано Борел пред "Монд", когато ЕС гласува по резолюцията, призоваваща за прекратяване на огъня.
"Ние все още бяхме ясно разделени в ООН. Две европейски държави все още бяха против нея", добави той. Докато Германия промени позицията си, Австрия и Чехия тогава все още бяха решени да не обидят Израел.
В началото на седмицата Борел отново изрази своята загриженост относно "влошаващата се хуманитарна ситуация в ивицата Газа, нарастващото насилие от страна на заселниците на Западния бряг и прекъсването на корабоплавателните пътища в Червено море", които по думите му "създават все по-големи рискове в района и могат да се превърнат в допълнителна причина за засилване на напрежението".
Ако Германия, която демонстрира непоколебима подкрепа за Израел от 7 октомври насам, призове за прекратяване на огъня, това би означавало промяна на мнението. "Не смятам, че призивите за незабавно прекратяване на огъня или за дълга пауза, които са равносилни на едно и също нещо, са правилни. В крайна сметка това ще означава, че Израел ще остави на "Хамас" възможността да се възстанови и да се сдобие с нови ракети", заяви неотдавна германският канцлер Олаф Шолц.
Със сегашното засилване на натиска върху Израел правителството на Германия отразява разделението на общественото мнение в страната, коментира в. "Монд". В началото на месеца социологическо проучване на института "Аленсбах" показа, че само една трета от анкетираните споделят идеята, че сигурността на Израел засяга националния интерес на Германия - идея, която бе формулирана от Ангела Меркел през 2008 г. и потвърдена от Шолц след 7 октомври. Според проучването 57 процента от германците искат страната им да играе посредническа роля в близкоизточния конфликт, а само 35 процента одобряват идеята за нахлуването на Израел в ивицата Газа, за да гарантира сигурността си.
Британското правителство също надигна глас, посочва френският вестник. В съвместна статия с германския си колега Аналена Бербок, публикувана във вестниците "Велт" и "Сънди таймс", британският външен министър Дейвид Камерън за първи път призова за "устойчиво прекратяване на огъня, което да доведе до траен мир", като изрази съжаление, че "твърде много цивилни са били убити". Министър-председателят Риши Сунак през тази седмица също заяви, че макар Израел да има право да се защитава, "той трябва да прави това в съответствие с хуманитарното право. Ясно е, че е загубен животът на твърде много цивилни граждани. И затова ние сме последователни... в призива си за устойчиво прекратяване на огъня, при което заложниците да бъдат освободени, "Хамас" да спре да изстрелва ракети по Израел и да продължим да доставяме повече помощ", подчерта Сунак, цитиран от в. "Монд".
"Политико" се спира на проекторезолюцията на Съвета за сигурност на ООН за ивицата Газа, чието гласуване тази нощ отново бе отложено. В коментар под заглавие "Дилемата на Вашингтон в ООН" изданието отбелязва, че броят на жертвите сред палестинците се оценява на 20 000, докато Израел отвръща на атаките на бойците на "Хамас", които убиха 1200 израелци на 7 октомври.
Повечето от 2,3 милиона палестинци в ивицата Газа са разселени. А призивите на САЩ към Израел да бъде по-внимателен, когато избира целите си, изглежда нямат голям ефект, което привлича още по-голямо внимание към позицията на Вашингтон в ООН, отбелязва "Политико".
Мнението на САЩ е, че подобни резолюции на Съвета за сигурност трябва да бъдат по-балансирани, като например да критикуват и "Хамас", а не да се насочват само към Израел. Представителите на САЩ също така не подкрепят пълното прекратяване на огъня, тъй като смятат, че то ще даде на "Хамас" време да се прегрупира и отново да атакува Израел. Те подкрепят повече по-кратките хуманитарни паузи.
Тази позиция разгневи други държави - не само арабските, но и много в Африка, Латинска Америка и дори някои в Европа, посочва изданието. Те казват, че действията на Израел са непропорционални и несправедливо наказателни спрямо палестинските цивилни, които нямат никаква роля в нападението от 7 октомври. Израел контрира, че бойците на "Хамас" се укриват на места, където има цивилни, което усложнява операциите.
Държавният секретар Антъни Блинкън заяви по-рано пред журналисти, че САЩ искат да гарантират, че резолюцията, чийто език постоянно търпи промени, "не прави нищо, което всъщност би могло да навреди на предоставянето на хуманитарна помощ (или) да я усложни".
Самият Байдън призова израелския министър-председател Бенямин Нетаняху да позволи "непрекъснат поток" от хуманитарна помощ към ивицата Газа, показвайки, че това е искрена загриженост от страна на САЩ. Но натискът върху Байдън да заеме по-твърда позиция спрямо най-близкия си съюзник в Близкия изток нараства. Група водещи хуманитарни организации призоваха министъра на отбраната Лойд Остин да спре военната и друга помощ за Израел заради операциите му в ивицата Газа, заключава "Политико".
/ДИ/
news.modal.text
