site.bta"Война и мир" от 19 век до наши дни

AV 14:35:31 28-01-2022
PA1429AV.004
САЩ - Русия - Украйна - напрежение

"Война и мир"
от 19 век
до наши дни


София, 28 януари /Божидар Захариев, БТА/

"От края на 1811 година започна усилено въоръжаване и съсредоточаване на силите на Западна Европа и в 1812 година тия сили - милиони хора (като се сметнат и ония, които превозваха и хранеха армията), потеглиха от запад към изток, към границите на Русия, към които от 1811 година се събираха също тъй силите на Русия. На дванадесети юни силите на Западна Европа преминаха границите на Русия и почна война - тоест стана събитие, противно на човешкия разум и на човешката природа".

Така започва том трети от безсмъртното съчинение на Лев Толстой "Война и мир". В този кратък откъс от книгата фигурират две ключови словосъчетания - "усилено въоръжаване" и "съсредоточаване на силите". Ако се абстрахираме от това, че става дума за началото на 19 век, ситуацията подозрително напомня на днешната. За да се убедим в истинността на това твърдение, е необходимо само да погледнем заглавията на информациите и статиите в медиите.

"Байдън обмисля разполагането на хиляди войски в Източна Европа и Балтийския регион", написа в края на миналата седмица в. "Ню Йорк таймс".

"Министърът на отбраната Лойд Остин постави 8500 американски войници в повишена готовност за възможно разполагане в Източна Европа като част от подготовката на НАТО и Съединените щати за възможна руска инвазия на Украйна", съобщи същото авторитетно американско издание в началото на тази седмица.

"Украйна е във фокуса на световното внимание на фона на струпването на руски войски по протежение на руско-украинската граница и на реакцията на НАТО", написа само преди ден в. "Уолстрийт джърнъл".

Всички заглавия и публикации през последните седмици създават усещането за растящо напрежение и за "съсредоточаване на силите", както го нарича Толстой. От историята знаем за два широкомащабни конфликта с участието на Русия и на сили, които идват от запад: единият избухва през 1812 г., а другият - през 1941 година. Също така от историята знаем, че и двата пъти се стига до големи човешки загуби, до страдание за цивилното население.

Подобни конфликти оставят неизличими белези в съзнанието на народите и трудно може да говорим за победител. Макар след края на конфликтите някои страни да се обявяват за "победители", а други за "победени", истината е, че всички губят. Добре известен е фактът, че основните противници през Втората световна война, Съветският съюз и Германия, губят милиони хора (както военни, така и цивилно население). Огромните човешки загуби и материалната разруха, които съпътстват войната, би трябвало да са урок за бъдещите поколения. Въпреки това ежедневно виждаме как и от двете страни на линията на противопоставянето между Запада и Русия, която минава по границата между Украйна и Русия, двата лагера "усилено се въоръжават" и "съсредоточават силите си", сякаш са пропуснали уроците по история в училище, отнасящи се до Наполеоновите войни и Втората световна война.

Оптимизъм поражда единствено мисълта, че ако за хората от 1812 г. и 1941 г. вече нищо не може да се направи, защото войните са избухнали и са донесли смърт и разрушение, то нашият роман все още не е написан докрай. А това значи, че има надежда здравият разум да надделее над преследването на мимолетни геополитически дивиденти.

Има ли надежда?

Повече от два века след сблъсъка на Наполеон с Русия на Александър Първи и повече от 80 години след сраженията между войските на Адолф Хитлер и тези на Съветския съюз, Русия и Западът изглеждат като два огромни товарни влака, които се движат един срещу друг по една и съща линия и неминуемо ще се сблъскат. Дали за това са отговорни някои геополитически и икономически дадености или амбициите и желанието за величие на някои политически лидери, не може да се отсъди с лека ръка. По правило истината за историческите събития винаги излиза наяве дълго време, след като те са приключили.

Има ли обаче надежда, че ситуацията около Украйна няма да ескалира и да се стигне до горещ конфликт, в който на някакъв етап да бъдат ангажирани и силите на НАТО? Оптимизъм създава фактът, че двата лагера все още са ангажирани с намирането на дипломатическо решение. През последните седмици станахме свидетели на срещи между руски и американски представители на най-високо ниво (включително срещата между американския държавен секретар Антъни Блинкън и руския външен министър Сергей Лавров), тази седмица бе проведена и среща в т.нар. Нормандски формат (Германия, Франция, Русия, Украйна).

И от двете страни на разделителната линия звучат, за щастие, призиви за дипломатическо решение на кризата.

"Русия и САЩ трябва да се заемат с дипломация и да не засилват напрежението около Украйна", заяви вчера бившият руски президент Дмитрий Медведев.

Отговорът на САЩ "очертава сериозни възможности за следване на дипломатическия път", заяви американският държавен секретар Антъни Блинкън във връзка с отговора на американското правителство на исканията на Москва за даване на гаранции от Запада за сигурността на Русия, предаде телевизия Си Ен Ен.

Романът на нашето съвремие не е написан докрай и това буди оптимизъм, тъй като е възможно кризата между Запада и Русия да бъде решена изцяло по мирен път, без да се стига до локален или континентален конфликт. Никой няма нужда от подобен конфликт, защото дори тези, които си мислят, че биха спечелили от него, всъщност биха загубили, тъй като съвременните военни технологии дават възможност за причиняването на много повече разрушения и страдания, отколкото тези преди два века или преди 80 години.

Искрената надежда на всички здравомислещи и миролюбиви хора е дипломатите достатъчно успешно да свършат своята работа. В противен случай, не е изключено и нашият век да даде храна за роман на някой талантлив писател от бъдещо поколение, който да напише, подобно на Толстой: "Кое предизвика това необикновено събитие? Какви бяха неговите причини? Историците с наивна увереност твърдят, че причините на това събитие били (. . . ) грешките на дипломатите и така нататък."
/БЗ/
/ПА/