site.btaНедоверието е чумата на днешния ден, казва пред БТА режисьорът Боил Банов

Недоверието е чумата на днешния ден – недоверието между гражданина и властта, недоверието в семейството, недоверието между поколенията. Това казва пред БТА Боил Банов, който е режисьор на премиерния спектакъл „Чумата“ в Сатиричния театър.

Пиесата на Джордже Кокош разказва история за обикновения човек, който се сблъсква с администрацията перманентно. Действието се развива в Румъния, но би могло да е и в България, и в Сърбия идентично, това е и европейска история, и световна, допълва Банов: „Защото проблемът на малкия човек, който има своите цели и задачи, държавата и администрацията, която също имат своите цели и задачи – това е перманентен сблъсък, който важи за целия свят“. 

В представлението има много нелепи ситуации, които са много смешни, по думите на режисьора. „Всичките наши образи са поставени под напрежение и трябва да взимат решения, а не просто да говорят. В този смисъл се получават изключително различни, интересни, динамични ситуации. Има я гледната точка и на властта, и на администратора, който е между властта и човека, и човекът, който се бори за своите си права – прав или не“, казва още Боил Банов.

Преводът на „Чумата“ е на Аглика Олтеан. Драматург е Богдана Костуркова. Сценографията в „Чумата“ е на Юлияна Войкова-Найман. Музиката е на Мартин Каров. Ролите се изпълняват от Божидар Мицев, Деница Даринова, Кирил Бояджиев, Георги Спасов и Петър Калчев. 

Режисьорът Боил Банов пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за неизвестния автор на „Чумата“, за чумата и театъра, за селския живот и властта, и за чумата на днешния ден. И още: Локална или универсална е тази пиеса, и наложи ли се да бъда адаптирана или дописвана? На какво ще се смее публиката? Трябва ли по време на чума да търсим под вола теле?

Джордже Кокуш е неизвестен на софийската сцена автор. Как се появи той в Сатирата?

- Той е румънски актьор – много приятен млад човек. Влязъл е в полезрението на Сатиричния театър с някои от неговите пиеси по време на гостуването му на фестивал в Силистра. По принцип, пише за по-млади хора, за тийнейджъри. Това е първата му пиеса в по-друг ракурс, която обхваща по-социални проблеми.

Пиесата е много интересна, тъй като носи характерния за румънските актьори, писатели и режисьори вглъбен поглед – много краен и категоричен. Те поставят проблемите ярко, директно, незавоалирано, ударно и директно, и с много чувство за хумор, в същото време.

„Чумата“ разказва история за обикновения човек, който се сблъсква с администрацията перманентно. 

Локална или универсална е тази пиеса, наложи ли се да я адаптирате или дописвате?

- Тя е универсална, въпреки че съм дописал една голяма част, поради което влязох в диалог с автора. Обясних му какво искам да направя – да въведа още един персонаж, който да вдигне конфликта от гражданина и администрацията – във високото ръководство, в министъра. Тоест, ние уголемихме нещата, стана много интересно. Той се съгласи, даде ми това право съвсем официално.

В този смисъл, историята е локална. Тя се развива в Румъния, но би могла да се развива и в България, и в Сърбия идентично, но е и европейска история, и световна. Защото проблемът на малкия човек, който има своите цели и задачи, държавата и администрацията, която също имат своите цели и задачи – това е перманентен сблъсък, който важи за целия свят. 

Какво е общото между чумата и театъра?

(Смее се – бел. а.) Крайността. Театъра е крайно изкуство, съвършен модел на сблъсъка, на върха на айсберга. Театърът не се занимава с дребни неща. И чумата е такова помитащо нещо. 

Какво е общото между селския живот и властта?

- Идентични са. Властта произлиза от хората и от земята, и колкото и да изглежда далечна, странична и различна, тя е много пряко свързана с устоите на съществото. Така че всъщност идентичността е голяма – между властта и селския живот. Всички произтичаме от едно и също място. Нашите животи се развиват по различен начин, в различен момент, но същността е една и съща, и това е една от темите в пиесата. 

И това, може би, ще предизвиква смях. На какво друго ще се смее публиката?

- Има много нелепи ситуации, които са много смешни. Всичките наши образи са поставени под напрежение и трябва да взимат решения, а не просто да говорят. И в този смисъл се получават изключително различни, интересни, динамични ситуации. Има я гледната точка и на властта, и на администратора, който е между властта и човека, и човекът, който се бори за своите си права – прав или не.

Трябва ли по време на чума да търсим под вола теле?

- Човекът така е устроен – да не вярва. Това е от далечни времена. Не вярва, че има чума, не вярва, че има проблем. Счита, че той ще го заобиколи, ще го подмине. Счита, че някой го манипулира. Това е основа на човешкото съзнание. В този смисъл, да, наистина на всяка чума търсим под вола теле. Всички навсякъде така сме устроени, а това донякъде е свързано и с чувството за свобода, може би... 

Коя е чумата на днешния ден?

- Недоверието. Това е чумата на днешния ден. Недоверието между гражданина и властта, недоверието в семейството, недоверието между поколенията... Липсата на доверие – това за мен е основният проблем днес.

А Вие самият как се озовахте в Сатирата?

- Работил съм тук преди много време – минаха над 12 години. Струва ми се толкова отдавна – като вечност...

Условията за работа в Сатирата са уникални. Господин Сърменов е създал условия, в които един екип да даде най-доброто от себе си, да мисли само за изкуство, без да се занимава с нищо друго. Изключителна организация, изключителни актьори, много млади актьори, много кадърни, с огромно желание.

Вече четвърта година сте активно в театъра и извън политиката. Театърът има ли нужда от политика?

- Не, двете нямат връзка. Това му е красивото на театъра – че никога не се нуждае от политика. Театърът в самото си създаване е площадно изкуство, което всъщност се нуждае дотолкова от политика, че да я иронизира, отнася се със сарказъм към нея. Това е същността на театъра. Той има собствен живот. Това е уникално изкуство, каквото и да се случва във времето, то е устойчиво, защото прекият контакт между актьор и зрител е нещо невероятно. Каквото и голямо нещо да е киното, колкото и сега да навлизат разни електронни варианти на разни неща...

Като човек, който има директен поглед, бихте ли споделил какво е Вашето впечатление от театъра, който се прави в страната. Напоследък сякаш има все повече спектакли на извънстолични театри, които по нищо не отстъпват на тези, които гледаме в София? И това тенденция ли е според Вас?

- Да, аз работя и в страната, и имам доста сериозен поглед. Искам да Ви кажа, че много сериозни неща се правят. Част от тях софийският зрител може да види през гостувания. Работи се на пълни обороти. Много кадърни хора работят. Въобще, София далеч не е единственото място, където се ражда добър театър.

Може би, това, че се съхрани системата на театрите и трупите, даде устойчивост и резултати. Много интересни режисьори работят в страната. Изключителни актьори има на някои места. Има поне четири-пет извънстолични театъра, които са на страшно високо ниво, и тази тенденция е добра.