site.btaМеденият месец на новото британско правителство приключи

Сто дни след категоричната победа на парламентарните избори във Великобритания Лейбъристката партия и нейният лидер Киър Стармър бележат спад в популярността. Световните медии, наблюдатели и експерти са съгласни, че никой не е очаквал новото правителство на “Даунинг Стрийт” №10 да разочарова толкова бързо, а също така, че след този своеобразен юбилей положението най-вероятно ще се влоши допълнително.

“Политико” отбелязва, че буквално дни след идването на лейбъристите на власт английският национален отбор достига до финала на Евро 2024, но като че ли това е върховното постижение на страната при новите власти. Няколко дни по-късно Испания побеждава Англия и оттогава неуспехите значително задминават успехите на Лондон. След церемония, изпълнена с пищност и показност, крал Чарлз изложи законодателната програма на новото правителство, включваща популярни планове за връщане на железниците в публична собственост, укрепване на правата на работниците и създаване на държавна енергийна инвестиционна компания. Планирани са и реформи, насочени към стимулиране на икономиката и жилищното строителство, както и за укрепване на правата на наемателите. Стармър се зае с поредица от срещи с европейски лидери, отчасти за да докаже, че Великобритания се е „завърнала на световната сцена“ след период на изпитание между съюзниците и доста недипломатичния Борис Джонсън. Премиерът също заяви, че иска „рестартиране на отношенията“ с Европейския съюз, за да облекчи търговските бариери и ограничения, създадени от Брекзит.

Правителството изпълни ангажимента си относно правата на работниците, като представи законопроекта за трудовите права в рамките на 100-дневния срок, въпреки че министрите признаха, че много от нововъведенията няма да влязат в сила до 2026 г. Политиката на торите за извеждане на бежанци в Руанда беше отменена в първия ден, изброява шотландският вестник “Хералд Скотланд”, признавайки постигнатото от правителството на лейбъристите, но посочва и проблемите. Така министърът на финансите Рейчъл Рийвс откри „черна дупка“ от 22 милиарда лири, която според нея е била причинена от финансово безразсъдство на предишното правителство, като заяви, че са възможни увеличения на данъците в предстоящия бюджет, който трябва да бъде публикуван следващия месец. Но това, което най-силно разгневи обществото, беше решението ѝ от 29 юли да ограничи зимните субсидии за гориво до 300 лири.

Положението по британските улиците се изостри допълнително след началото на протестите след убийството на деца в северната част на Англия, които бяха допълнително раздухани от дезинформация в социалните медии в края на юли, че извършител е бежанец. Премиерът отмени лятната си почивка, за да се справи с последиците от размириците. Обществото широко одобри неговия твърд отговор на безредиците, като се съсредоточи върху това да гарантира, че отговорните за расова омраза и насилие – както онлайн, така и по улиците – ще бъдат преследвани. Но масовите арести влошиха и без това тревожната пренаселеност в британските затвори и премиерът беше принуден да задейства непопулярна схема за забавяне на съдебната система, докато не се намерят свободни места в затворите.

„Ако това е начало на марш към национално обновление, първите стъпки бяха много несигурни“, коментира пред АФП Стивън Фийлдинг, политолог от университета в Нотингам и автор на няколко книги за Лейбъристката партия. Така според експерта, въпреки че Стармър обещаваше „служещо [на народа] правителство“, той беше обвинен в лицемерие, че е приел дрехи и билети за концерти на стойност хиляди лири, докато моли британците да направят жертви заради икономическите проблеми. Въпреки че даренията бяха в рамките на правилата на парламента, Стармър обяви, че ще върне около 6000 лири – но едва след като скандалът беше оставен да се разгори в течение на няколко седмици.

Стармър се изправи пред вътрешни проблеми в собствената си партия, отбелязва Пи Ей Мидия. В рамките на седмици след спечелването на властта той спря мандата на седем от своите депутати, които се разбунтуваха заради липсата на ангажимент за премахване на горната граница на надбавките на хората с над две деца. През септември депутатът от Кентърбъри Роуз Дъфийлд напусна партията, позовавайки се на тази политика и решението за проверка на средствата за надбавката за гориво през зимата. Съвсем наскоро, в началото на октомври, бившият държавен служител Сю Грей напусна поста началник на кабинета на Стармър след твърдения, че “Даунинг Стрийт” е станал разделен и нефункциониращ под нейно ръководство.

Лейбъристите също трябваше да се справят с бурни води, за да се движат на международната сцена. Според американското списание “Нейшън” Стармър си навлече критики, след като защити действията на Израел в Газа и демонизира антивоенните протестиращи във Великобритания като антисемити. Той лично отстрани депутат от Лейбъристката партия за издаване на меко изявление, призоваващо за мир, докато партийните функционери служители прочистиха местните съветници, които подкрепиха прекратяването на огъня. Същевременно, поддали се на месеци обществен натиск, той и новият му външен министър Дейвид Лами инициираха преглед на военния износ на Великобритания за Израел. В началото на септември Лондон обяви спиране на 30 лиценза за износ на оръжия поради риска те да бъдат използвани в нарушение на международното хуманитарно право в Газа. Но списъкът с 30 лиценза пропусна основния принос на Великобритания, отбелязва изданието: 15% от компонентите на изтребителя Ф-35, широко използван от Израел в Газа и Ливан, са британско производство. Въпреки половинчатите мерки Стармър загуби и приятели в десницата – той беше укорен от израелския министър-председател Бенямин Нетаняху за „насърчаване на Хамас“.

Предаването на Мавриций на островите Чагос за разрешаване на дългогодишен колониален спор и осигуряване на продължаващото използване на американската военноморска база на о-в Диего Гарсия преди изборите в САЩ доведе до смесена реакция. Според Пи Ей Мидия/ДПА някои приветстваха края на дългия спор за последната африканска колония на Великобритания, докато други, включително претендентите за поста лидер на Консервативната партия, заявиха, че договорът ще подкопае националната сигурност.

“Блумбърг” посочва като белези на нестабилността на новото правителство решението на премиера да смени своя главен съветник, и признанието на Министерството на финансите, че ключовите планове за повишаване на данъците трябва да се коригират. Според агенцията обаче толкова ранните смени на постове в “Даунинг Стрийт” няма да направят много, за да разсеят съмненията, че след кампания с обещания за промяна и стабилност след години на хаос при консерваторите Стармър е способен да управлява стабилен кораб.

Общественото възприемане на ранното представяне на лейбъристите в най-добрия случай беше хладно, отбелязва американският телевизионен канал Си Ен Би Си. Много поддръжници на лейбъристите изразиха разочарование от решенията на правителството да разводни част от обещанията си при изпълнението им. Критиците също така посочиха липсата на ясна идеологическа посока. Докато предишни лидери на Лейбъристката партия като Тони Блеър и Клемент Атли бяха известни с прокарването на различни политически философии, ръководството на Стармър се характеризира с по-управленски подход, като някои твърдят, че му липсва визията, необходима за вдъхновяване и стимулиране на подкрепа.

А историкът и журналист Найджъл Джоунс на страниците на “Спектейтър” отбелязва, че първите 100 дни на Стармър е нямало как да бъдат по-неуспешни и сега “лейбъристите тъжно съзерцават пагубните резултати: треперещи и бедни пенсионери, предадена британска територия, жестоки вътрешни борби на “Даунинг Стрийт”, предстоящите увеличения на данъците и рязкото падане на популярността в анкетите”. “Известен с докачливостта си и липсата на хумор, Стармър носи около себе си аура на мрак и обреченост, от която изглежда неспособен да се отърве. Първите пропилени 100 дни на власт на Стармър разкриха човек, неподходящ по темперамент или умения за високата позиция, която заема. Лидерът на лейбъристите по-скоро се препъва, отколкото да бяга, а пълната му липса на елементарни политически умения и човешка емпатия означава, че върви към голямо падение”, убеден е анализаторът.

Според Бет Ригби, колумнист на “Стандард”, първите 100 дни на Стармър са били ужасяващи и е необходимо рестартиране, за да се върне вярата в администрацията. “Стармър обеща десетилетие на обновяване и всъщност не става дума толкова за първите 100 дни, а за първите пет години. Сега обаче, след фалстарта, той не може да си позволи нови грешки”, отбелязва тя.

А на страниците на списание “Проспект” политическият анализатор Андрю Адонис признава, че първите 100 дни на Стармър не са добри, но следващите имат значително по-голямо значение – тогава ще бъде приет годишният бюджет. Ако лейбъристите постигнат успех с него, това може да бъде обрат в негативните за тях тенденции.

С коментар излезе и популярният британски комедиен актьор Стивън Фрай, известен симпатизант на Лейбъристката партия. Пред канал Ел Би Си той заяви, че за него е “мистерия как партията успя да се вкара в такава бъркотия“. В крайна сметка прекараха толкова време в опозиция – имаха време да решат как да действат”, допълни той.

А “Вашингтон Пост” отбелязва, че макар драмите в новото британско правителство да са дреболии в сравнение с други скорошни британски политически скандали, блясъкът доста бързо потъмня след зашеметяващата изборна победа на лейбъристите. „Министър-председателите в миналото са съжалявали, че не са направили достатъчно отрано. Времето за изразходване на политически капитал е, когато го имате“, каза пред изданието Мартин Бакстър, главен изпълнителен директор на “Електорал Коукъс” – политическа консултантска фирма. „В противен случай то просто оттича и никога няма да бъде толкова високо, колкото беше веднага след изборите. Това е моментът и те не го използваха”, заключи той.