site.btaУспях да стана известен актьор, защото имам ужасно обикновено лице, казва Марчело Мастрояни, от чието рождение днес се навършват 100 години

Днес Марчело Мастрояни, изнервеният "латинолюбовник", символ на мъжественост в италианското кино, беден младеж и беглец от нацистки трудов лагер през Втората световна война щеше да навърши сто години. По повод смъртта му от рак на панкреаса през 1996 г. Си Ен Ен припомня склонността на тосканеца да бъде откровен и скромен, дори малко в повече, отколкото се очаква от филмова звезда. "Аз изобщо не съм пристрастен към секса", казва Мастрояни пред американска телевизионна публика, докато е на върха на кариерата си. И припомня, че режисьорът Федерико Фелини го наема за култовия филм "Сладък живот" (1960 г.), "защото имам ужасно обикновено лице".

Марчело Мастрояни е роден на 28 септември 1924 г. в семейството на дърводелец. Скромното положение на фамилията принуждава баща му да прекрати образованието на момчето още на 14 години и да го изпрати на работа. Марчело работи каквото му попадне в Рим – истински герой на неореализма, още преди тази вълна в италианското кино да се е случила.

След войната Мастрояни успява да се издигне до чиновническа служба, а вечер се занимава с актьорско майсторство. По-късно споделя, че театралната сцена е била много важна в началото на кариерата му, защото именно там актьорите се научават да моделират непрекъснато героите си. "Никой не обича да играе една и съща роля", казва той.

Един ден това ще му помогне в киното, където става известен с умението да бъде еднакво добър и в комедията, и в драмата. Играе под режисурата на Лукино Висконти, а една от запомнящите се негови театрални роли е на Стенли в "Трамвай "Желание".

Две звезди в италианското кино неизменно се свързват с името на Марчело Мастрояни – Фелини, който му дава възможност да играе в "8 ½" (1963), "Градът на жените" (1979), "Джинджър и Фред" (1985), и кинодивата София Лорен. Двамата си партнират в 11 филма и се превръщат в символ на обикновените италианци – просто мъж и жена, остроумни, приветливи, мрачно красиви. Лорен описва екранната химия между тях като магия.

За цялата си кариера Мастрояни успява да заснеме 120 филма и въпреки нежеланието да се налага в Холивуд, става първият неанглоговорещ актьор, номиниран за "Оскар". Голямата награда му се изплъзва докрай, но за сметка на това печели всички други световни киноотличия. "На моята възраст (тогава 68 г., бел. ред.) мога да си позволя да изпитвам само удоволствие и да не играя за пари", споделя актьорът пред "Таймс". "Много обичам да играя! Това е моята храна. Актьорското майсторство е ексхибиционизъм. Актьорите са като децата, искат всички да се интересуват от тях".

"Питате ме кои са тримата най-важни хора в живота ми? Висконти – от него научих много. Вторият е Фелини", казва Мастрояни в интервю, публикувано в "Лос Анджелис таймс". "Третият... предстои да го срещна!" Мастрояни е изпълнен с ентусиазъм и чувство за хумор до самия край. "Планирам да снимам още 50-60 филма, преди да умра", казва той пред изданието три години преди смъртта си, която настъпва на на 19 декември 1996 г.