site.btaАко знаеш как и можеш – ще изпълниш всяко обещание, заявява в интервю за БТА кметът на село Охрид Трифон Денков

Трифон Денков е кмет на село Охрид в община Бойчиновци от 2003 година насам. Сега той е на 78 години, но е изпълнил всичките си обещания за подобрения в селото. В момента в Охрид се асфалтират улици и кипи труд по благоустрояване на селото. При неговото управление в Охрид са идвали няколко митрополити, двама председатели на Народното събрание са правили приемни в кметството, Охрид е обявено за уникално селище.

Ако знаеш как и можеш – ще успееш да изпълниш всички обещания, заявява Трифон Денков, който за 20 години е променил облика на селото – ремонтирани са кметството, читалището, православния храм, към който е изградена магерница за гости, направен е нов салон за тържества, който побира 150 души, монтирани са 188 нови осветителни тела и вече Охрид свети през нощта, подменени са всички усукани кабели от електропреносната мрежа и сега няма спирания на тока, подменени са всички тръби от водопроводната мрежа и в последните години няма аварии и спирания на водата, доставени са 20 нови контейнера за смет и 120 единични кофи, подменени са бордюри на ж.п. спирката на селото… Всяка година на Димитровден Трифон Денков дава курбан за жителите и гостите на село Охрид с лични средства. Местните хора от различни етноси харесват работата му и му възлагат отговорната задача да бъде кръстник на децата им. В последните години той е кръстил 40 деца, има заявки и за тази година.

„Всичко постигам с Божията помощ и в синхрон с ръководството на Община Бойчиновци. Аз съм силно вярващ човек“, заявява Денков. На вратата на кабинета в кметството той е написал „Божият съд не подминава никого“, а на разтворени на бюрото му тефтери пише „Дари ме Боже с хорски грижи“, „Господ е моето упование“ и т.н. Трифон Денков заявява, че ще бъде кмет до 2028 година и тогава ще се оттегли на 82 години. Досега се е явявал многократно на избори и винаги е побеждавал убедително заради изпълнените обещания.

Трифон Денков е един от наследниците на своя дядо Трифон Денков, който е бил кмет на Бойчиновци от 1912 до 1930 година и е бил сред най-уважаваните в общината хора. Старият Трифон Денков има трима сина и две дъщери, от които тръгват 50 наследници, всичките с висше образование. Сред тях са един академик, няколко професори, генерал, лекари, юристи и т.н.

Село Охрид е сред малкото селища в България, удостоено с печат за уникално европейско селище от Европейския форум на експертите. Селото е избрано от 160 български учени, историци, писатели и интелектуалци, сред които покойният вече Божидар Димитров, Валя Балканска, Найо Тицин и т.н.

Сегашното село Охрид е заселено от 4000 години преди Христа от племето трибали. Много историци твърдят, че то е най-старото селище в Северозападна България. Някога през него е минавал пътят между двата най-големи града в тогавашния свят - от Рим към Константинопол. Според историците на мястото на село Охрид е имало селище с гарнизон и манастир. При разкопки на български археолози в последните няколко десетилетия са намерени гробници на хора и златни накити. И днес някои хора пак ровят в земята и намират по нещо.

До 2000 година в село Охрид са живеели около 1000 души, днес селото наброява 350 постоянни жители и двойно повече през лятото. То се намира на двата бряга на река Ботуня, в равнина на железопътната линия от Видин към София, близо е до Бойчиновци, Монтана и Враца, до планината Пъстрина, но е тихо, спокойно, със запазена природа и хубава земеделска земя. Главната улица е три километра, а общо всички улици са 22 километра. Охрид има пет махали, много къщи с големи дворове, в които местните отглеждат зеленчуци, цветя и плодни дръвчета.

Седем къщи в селото са купени от чужденци, а повече от българи, които търсят спокойствие, чист въздух, запазена природа и красиви гледки.

От съвпадението на името на село Охрид с град Охрид в Северна Македония се случва интересна история, разказва Трифон Денков. През 1877 година от кораб на пристанището в Лом била свалена хубава камбана, изработена в Грузия. Тя била предназначена за македонския град Охрид, но хора от село Охрид били с каруци в Лом на пазар и били извикани на порта по погрешка. Било им обяснено, че са получили поръчаната от тях камбана. Те разбрали, че е станала грешка, но не казали нищо, а взели камбаната и я докарали в село Охрид. Камбаната била с тегло 80 килограма и веднага я монтирали в местната черква „Свети Димитър“. Тя била изработена от мед, сребро и по най-добрата за времето си технология. Дни по-късно от град Охрид в село Охрид пристигнали пратеници, които обяснили грешката и поискали да си вземат камбаната. Местните хора тогава ги посрещнали радушно, нагостили ги, показали им къде стои камбаната и гостите се отказали да я взимат, а подписали документ, че им я подаряват. През 2006 година в село Охрид пристигнал професор Божидар Димитров с негови колеги от град Охрид в Македония – Никола Целакоски – историк и Паско Кузман – археолог. Тримата разгледали камбаната и надписите по нея и останали впечатлени от произхода ѝ. Грузинската камбана служела вярно в храма в село Охрид до 2024 година. Тя имала чудесен звън, който се чувал не само в Охрид, но и в съседните села. По биенето ѝ хората в селото разбирали за приближаващи християнски празници, за весели събития или за смъртта на някой местен човек. През лятото на 2014 година обаче млад мъж от село Охрид, живеещ в Монтана, се самоубил и роднините му решили да го погребат в Охрид. В края на опелото в храма в Охрид клисарят на черквата започнал да бие камбаната и тя изведнъж се разцепила на два, а гласът и изчезнал. Според Трифон Денков това било знак от Бога, че не е трябвало да се опява и да се бие камбана за човек, който се е самоубил, защото така пише в Библията и това е Божията воля. Малко след това била закупена нова камбана, която работи и досега, но според Трифон Денков гласът ѝ не е същият като на старата грузинска камбана. Сега реликвата, служила вярно близо 150 години, е поставена на маса в храма в село Охрид и вярващите я разглеждат като част от историята на селото.