Романът „Добруджанският феникс“ на Стефка Станчева ще бъде представен през май в София

site.btaЯни Калиакренски е светла личност, която попада под принудителна забрава, казва авторката на книга за него

Яни Калиакренски е светла личност, която попада под принудителна забрава, казва авторката на книга за него
Яни Калиакренски е светла личност, която попада под принудителна забрава, казва авторката на книга за него
Снимка: Личен архив на Стефка Станчева

Яни Хаджиянев - Калиакренски е светла личност, която е видяна във времето си, но попада под принудителна забрава. Това каза пред БТА Стефка Станчева – автор на романизираната биография на писателя и журналист „Добруджанският феникс“.

По думите ѝ днес има прекалено малко информация за Яни Хаджиянев. Самата тя, която също като него е родена в Каварна, научава повече за живота и личността му едва преди две години, когато посещава литературна вечер, посветена на преиздадена от Атанас Димитров книга на Яни Хаджиянев. 

„Тогава това име на мен почти нищо не ми говореше. Знаех, че е мой съгражданин, роден в самия край на 19-и век, че е бил писател и журналист. И общо взето - дотам. Когато приключи тази литературна вечер, която беше изключително емоционална за мен, започнах да чета в интернет. Това, което намерих, беше свръхмалко. И се роди идеята да поработя по въпроса, да потърся информация и да опиша живота му. Беше много спонтанно, но може би беше и назрял моментът“, разказа Станчева. Допълни, че човекът, който най-много ѝ е помогнал, е именно Атанас Димитров, когото тя описва като „съвременен народен будител“, който години наред се опитва да реабилитира името на Яни Калиакренски.

МЕЖДУ ФАКТИТЕ И ФИКЦИЯТА

Да пишеш за някого, да му заложиш живота като основа, като канава, не е лека работа, защото трябва да си много коректен към личността на този човек и към неговото обкръжение, смята авторката на „Добруджанският феникс“.

Тя разказа, че ако трябва да направи конспект на това, което е събрала като информация за главния герой в книгата си, то фактите биха се събрали на една страница. Затова тя се насочила към определения, давани за Яни Калиакренски. „Ако някъде беше написано, че той е скромен, аз сътворявах образ, за да го въведа в ситуация, в която да проличи тази скромност. Ако другаде намирах, че е бил любознателно дете, разказвайки за неговото детство аз измислях образ, в който да се види и това. Така се роди и един от моите любими герои – дядо Ставри“, отбеляза Стефка Станчева. Посочи, че измислените герои в книгата са много, но те не са самоцелни, а показват конкретна черта на Хаджиянев.

За реалната биография на героя си авторката събира информация от Държавния архив в Добрич. Тя е прочела и всички достъпни в интернет, броеве на вестниците, в които той е работил като журналист, редактор или на които е бил собственик. „Второто нещо, което много ми помогна, са дневните бележчици, които самият Яни е писал. Почеркът му е изключително дребен, но той е писал преднамерено още по-дребно, когато е бил в румънските затвори, арестуван заради неговата журналистическа дейност в полза на България, когато Добруджа е била под румънска власт“, разказа Станчева.

В тези бележки Яни Калиакренски е описвал всеки ден какво мисли и какво вижда в затворите, а след това ги е предавал на съпругата си или на други хора от неговия край. „Когато пипнах тези неща, които той е държал - пипнах същите листове, които са били в неговата ръка – може да звучи патетично, но това ми въздейства много. И може би това беше моментът, в който аз усетих Яни Калиакренски. И тези дневни бележчици от затвора, в които той е разсъждавал и за живота, залегнаха и ги има в романа“, обясни авторката.

„ДА Е ЧИСТА НИВАТА НИ ОТ ПЛЕВЕЛИ, КОИТО СА ДАЛЕЧ ОТ ЛИТЕРАТУРАТА“

Още от дете Яни Хаджиянев е имал афинитет към литературата, музиката и театъра, разказва Стефка Станчева. По думите ѝ след като участва в Първата световна война като доброволец и завършва гимназиалното си образование, той отива да учи литература и драматургия във Виена. Остава там само една година обаче, тъй като след това баща му умира, а освен това няма финансовата възможност да завърши образованието си. Така той остава да живее, твори и работи в Добрич.

„Всъщност там са всичките тези списания и вестници, за които става дума в книгата, сред които е и литературно списание „Поле“. На въпроса: „Защо „Поле“ като списанието е за литература“ той казва: „Да е чиста нивата ни от плевели, които са далеч от литературата“, посочи Станчева. По думите ѝ в този вестник той е канил писатели както от Добруджа, която по това време е румънска, така и от България. „Още няколко вестника минават, докато дойде най-значимият му – „Добруджански глас“, на който той се води собственик и редактор. И заради този вестник и неговата позиция тайната румънска полиция го арестува и той попада в затвора“, разказа авторката.

Според нея значението на Яни Калиакренски за журналистиката и литературата не е само регионално, тъй като той „не е просто смел добруджанец, той е смел българин“. „Става член не само на Съюза на провинциалните писатели, а по-късно - и на Съюза на българските писатели. За съжаление, в нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. Яни Калиакренски е измъкнат късно през нощта от дома му и неговите дири се губят. Неговата съпруга дълго време не е знаела каква е съдбата му. Води се безследно изчезнал, лепват му се етикети „фашист“, поради което Съюзът на българските писатели се разграничава от него и го премахва от редиците си“, обясни Станчева.

ТРЯБВА ДА СЕ ПОМИРИМ СЪС СВОЕТО МИНАЛО

„Трябва да се помирим със своето минало. Делбата кой от кои е не води доникъде. Станалото е станало, то е част от нашата история. Трябва да си я кажем, да се погледнем в очите, да го приемем и да продължим напред. И точно поради тази причина исках да разкажа историята на тази светла личност Яни Хаджиянев, избрал псевдонима Калиакренски, тъй като е влюбен в нос Калиакра“, разказа Стефка Станчева.

Тя отбеляза, че дълго време си е задава въпроса защо не е знаела повече за Яни Хаджиянев, въпреки че познавала героите на Добруджа. „Дадох си сметка, че трябваше и аз, като една добруджанка, да знам малко повече за нещо, което ми беше убягнало - че хората, които са се борили Добруджа да бъде освободена, са били разделени на две. Едните са били съм Вътрешната добруджанска революционна организация, които са искали Добруджа единствено и само да бъде върната към майка България, както са казвали. Другата организация е Добруджанска революционна организация, които също са искали Добруджа да е свободна, но пътищата са били различни. Те са били свързани повече с Москва, говорили са за отделна федерация или пък прикрепена Добруджа към някого, говорили са за добруджанска нация. Тези две организации са имали своите търкания и всъщност всички членове на Вътрешната добруджанска революционна организация след 9 септември биват подложени на „принудителната забрава“ или смятани за фашисти“, обясни авторката.

Тя цитира Стефан Цанев, според когото забравата е по-страшна от смъртта. „Тези хора ги няма – Яни Калиакренски и неговото поколение. Освен него има още много светли личности, журналисти и писатели, за които става дума в книгата. Те са си отишли по белия свят, дошла е тяхната смърт, но по-страшно е това, че за тях не се говори, все едно не са съществували“, отбеляза Стефка Станчева, която работи и като преподавател по български език и литература.

ПИШЕ КНИГА ЗА ДОРА ГАБЕ

Премиерата на „Добруджанският феникс“ се състоя вече в Пловдив, като предстои представяне на тома през месец май в София и на 1 юни в рамките на Пролетния панаир на книгата. Томът е първа част от подготвяна трилогия – „Благословената земя“. Всички книги ще погледнат на съдбата на Добруджа през личността на различен човек, отбелязва писателката. Тя вече пише втората си книга, която ще е посветена на Дора Габе. „При влизането на българските войски през 1940 г. в Добруджа и нейното освобождение от румънска власт, Дора Габе влиза с войските, облечена във военна униформа, с кепе. Навлиза с тях, за да види освободения народ и своята родина, както нарича тя Добруджа“, посочи Стефка Станчева.

ДЕЦАТА ЧЕТАТ, НО ИМАТ ПРЕГРАДА КЪМ КЛАСИКАТА

Децата четат, но четат неща, които харесват, и не посягат към класиката сами, защото не я разбират, смята Станчева, която преподава български език и литература на ученици от прогимназиалния етап на обучение. „Винаги съм подхождала така - през лятото, когато им се дадат прословутите списъци за четене, ги призовавам да не се отказват, когато хванат класическо произведение. Вместо това да помолят мама, тате, баба, дядо да са около тях. Не за да някой да им чете, а за да питат за ситуация, за време, за дума дори. Защото когато започне учебната година и аз им чета и буквално обяснявам всеки ред, на тях им е интересно. Тоест, сюжетът, героите ги вълнуват, но може би са от поколението, което по друг начин иска да бъде поднесена литературата“, разказа Стефка Станчева. Според нея възрастните трябва да подадат ръка и да поведат децата си през класиката, за да може тази преграда да бъде разрушена. „Съвременната литература, която четат, е прекрасно да я има в тяхното ежедневие, но нищо не може без класиката във всяка една литература“, каза тя.

Стефка Станчева е родом от Каварна, но от години живее и работи в София. Изпитва афинитет към книгите още от дете, затова решава да учи библиография и библиотекознание, а след това продължава с българска филология, после - с журналистика и педагогика. 

Станчева е дългогодишен преподавател по български език и литература. „Добруджанският феникс“ е дебютният ѝ роман, който се основава на история за истински личности и събития.

/АКМ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:42 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация