Темата за дезинформацията намира място във форуми по целия свят и е обсъждана по време на срещи между политици от различни държави. Подхранвана от бързо развиващия се изкуствен интелект на фона на богатата на събития изборна година, дезинформацията беше тема и на тазгодишната среща на Световния икономически форум в Давос. Правителството на България започна да споделя публикации, озаглавени „Факти срещу дезинформацията“, а премиерът Николай Денков съобщи преди дни, че е решено да бъде създадено координационно звено към Министерския съвет за борба с дезинформацията, което да работи заедно с европейските институции.
Деликатно е въвеждането на свръхрегулация и прекаленият надзор върху работата на медиите, каза за БТА председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Соня Момчилова. „Съществува реална опасност стремежът към съблюдаване на "информационно чиста среда" да се изроди в преследване и цензура“, смята тя.
„Свободата на словото е под заплаха в България, а гражданите и журналистите са застрашени, дори когато подават заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), което е тяхно право. Така че много трябва да се внимава да не се наруши тънкият баланс между защитата на свободата на словото и защитата от дезинформация“, коментира за БТА адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на неправителствената организация „Програма достъп до информация" (ПДИ).
Борбата с дезинформацията
Самото понятие „дезинформация“ обикновено се дефинира като „невярна“, „подвеждаща информация“, посочи Кашъмов. Същевременно тази дефиниция все още не е дадена в закон или регламент на ЕС, макар че терминът вече се употребява в законодателството. Дезинформиращи послания ни заливат през последните години, най-вече в социалните мрежи и някои онлайн медии, особено при големите кризи – пандемията COVID-19, войните Русия-Украйна, Израел - "Хамас", коментира адвокатът.
Според него първо е необходимо да се предприемат превантивни мерки. „Те включват абсолютно задължително образование, както и официална комуникация на държавните институции, които да оповестяват истинското съдържание на създавани от тях документи. Тук е много важно правото на достъп до обществена информация. Според ЗДОИ не само гражданите имат право да подават заявления, но държавните институции са длъжни да оповестяват по тяхна инициатива информация, особено ако опровергават невярна информация, каза още Кашъмов.
Дезинформацията може да бъде борена и с образование, и със законодателни промени, смята Соня Момчилова. Тревожното е, че изкуственият интелект се развива с много бързи темпове. Без съмнение запознаването със скритите заплахи на интернет и социалните мрежи трябва да започне в ранна възраст. Програмите в училище трябва да включват медийно ограмотяване, каза тя. Въведохме дни на отворените врати, в които граждани, студенти и ученици могат да ни гостуват и да се запознаят с работата ни, решихме да направим клипове за радио и телевизия, които да информират и предупреждават за най-честите примери на дезинформация и фалшиви новини, коментира Момчилова.
По думите на председателя на СЕМ съществува и друг проблем - трудното адаптиране на остарялото законодателство, по което работи СЕМ, към новите реалности и предизвикателствата пред които ни изправя дигитализацията и възможностите на социалните мрежи и интернет. С изненадите, които предлагат генерираните изображения и звук, регулацията е в ситуация всекидневно да решава задачи, непредвидени от съществуващото в момента не само българско, а и европейско законодателство, обясни Момчилова. Има страни с доста развити и работещи практики по линия на медийната грамотност, законодателствата на всички европейски страни се готвят да се синхронизират с предстоящото влизане в сила на Акта за свобода на медиите и Акта за цифровите услуги, добави тя.
Законодателни промени засега не са нужни, имаме закони, смята Александър Кашъмов. „Преди близо две години припомних публично на обществото, че чл.419 а от Наказателния кодекс наказва сурово оправдаването на агресивна война, геноцид, престъпления срещу човечеството“, коментира адвокатът. Законодателни промени са допустими, само ако е преценено на основата на щателен анализ, че липсва защита на правата. Приемането на законодателен акт на ЕС може да доведе до предприемане на конкретни промени, но със сигурност не на „закон за дезинформацията“, както някои си представят. Не бива да се забравя, че свободата на словото също е основна ценност в демократичното общество, заяви Кашъмов.
Дезинформацията по време на избори
Според оценката на Световния икономически форум в Давос рискът от дезинформация достига връхната си точка по време на избори. "Повсеместното прибягване към подвеждаща информация и дезинформация и инструментите, които позволяват разпространението ѝ, могат да подкопаят легитимността на новоизбраните правителства", се посочва в "Доклад за глобалните рискове".
Някои политици и партии използват дезинформацията, за да печелят дивиденти, смята Александър Кашъмов. Би било опасно да се ограничава правото на политици да говорят свободно, но от друга страна тяхната свобода да говорят не е безгранична, отбеляза адвокатът.
По време на предизборна кампания поначало е гарантирана по-голяма свобода на словото. Същевременно има и специални правила за отразяване в Изборния кодекс. Прекрачването на някои граници в политическата реч има различни измерения. Като че ли не толкова се наблюдава дезинформация, колкото пряко проповядване на омраза към определени групи и малцинства. Съществуват правни средства за противодействие и в тези случаи, например жалби пред Комисията за защита от дискриминация, обясни Кашъмов.
Според Соня Момчилова има много примери за политици, които използват дезинформация. „За съжаление никой политик никога не е бил подведен под отговорност за лъжите и нерядко халюцинациите, които вербализира с цел печелене на симпатии, доверие и облаги от личен характер или изпълнение на лобистки ангажименти“, коментира тя.
По думите ѝ по-натъжаващо е, че никой не се интересува „защо силните на деня или на вчерашния ден заблуждават и дори лъжат безочливо“. „Мисля че точно тук следва да попитаме вас, журналистите, какво се случва с паметта на медиите? Със сензорите за истина и спекулации? Кой, ако не медиите, е призван да предупреди обществото за рецидивите на лукава политическа природа?“, коментира Соня Момчилова.
Според нея в изключително редки случаи научаваме за мотивите за едно или друго действие, което касае целокупния електорат. „Липсата на информация или укриването на информация от страна на политиците е не по-малко опасно и бих казала престъпно от дезинформацията, но лекуването на този феномен е присъщ на друга власт и други органи, които искрено се надявам да заработят резултатно“, заяви Момчилова.
