site.btaЖивотът и хората са най- голямото ми вдъхновение, казва Мария Мутафчиева от „Мери бойс бенд“

За да създадеш песен, трябва да те осени вдъхновението. Мен ме вдъхновява животът. Хората са най- голямото ми вдъхновение. Изпитвам жизнена необходимост да съм заобиколена от хора, на които се възхищавам. Това каза пред БТА Мария Мутафчиева от „Мери бойс бенд“, дни преди концерта, с който групата ще отбележи 29- ия си рожден ден. Допълва, че вярва в божествената искрица на вдъхновението, в хрумването, което идва изневиделица.

Твори навсякъде – независимо дали е на улицата, в планината или някъде другаде. Когато идеята се появи я записва на телефона си, после работи дълго върху нея, премисляйки всяка дума и мелодия. Когато песента е почти завършена, я представя на съпруга си Миро, който също е част от групата, а той по думите ѝ я прави „на пух и прах“. Променя хармонии, вокални мелодии, облича идеите си в звуци… Създава аранжимент, който представяме на момчетата. Започват репетиции, записи в студио на барабани, бас, китари, кийборди, вокали… Следват смесване и мастеринг, заснемане на видеоклип, разпространение на звукозаписи, разказва Мери за пътя на появата на една тяхна песен. 

Признава, че в последните години, заради забраните, ограниченията и затварянето вкъщи, много пъти е оставяла вдъхновението да си отиде. „Вдъхновението идваше, но не му обръщах внимание, не намирах смисъл да създавам нови песни и да се впускам в целия този екшън, когато светът е застрашен, когато светът не е свободен, аз не съм свободна… И, когато всичко започна да се нормализира, започнаха войни… В 21-ви век, представете си!“, посочва тя. 

Все пак, трябваше нещо да кажа, нещо да напиша, да изпея. Плахо, съвсем плахо, създадох песента „Остани“ и първо я представих във вариант за китара и глас, после с Миро направихме аранжимента и създадохме хит, който звучеше отвсякъде. Записахме и „Говори ми“, „Продължавай да мечтаеш“… И животът продължава. 

Връщаме се назад във времето към началото, че дори и преди него. И разговаряйки, вървим по стъпките на „Мери бойс бенд“ през годините – вече 29. Поглеждаме и към това, което предстои – след дни на концерта им и в месеците след него. 

Следва пълният текст на интервюто  

На 27 януари „Мери бойс бенд“ ще отбележи с концерт 29-ия рожден си ден. Обръщайки поглед назад, как бихте обобщили тези 29 години творчески път?

- Връщаме се към началото на творческия си път с топли чувства и усещане за изпълнен с музика и щастливи моменти период от живота. Сякаш вчера беше 93-та… Първо аз, Миро и Илиян бяхме група на Ваня Костова, а малко по-късно засвирихме по клубове и започнахме да се подвизавахме под името „Мери бойс бенд“. Получихме го на един от своите петъчни концерти в софийския „Кънтри клуб“. През лятото на 94-та пък всяка вечер свирехме в един частен клуб, в Княжево. Собственикът на клуба финансира записа на първата ни песен в студио – What’s a woman. Записахме я, за да се явим в конкурса „Хит минус едно“ и спечелихме с нея изданието през месец август.

Като награда от конкурса записахме авторската си композиция „Къде избяга вятърът“. Скоро след това, на един концерт в „Кремиковци“, хората сами пожелаха да им я изпълним, защото много им харесала по телевизията. Още авторски записи направихме година по-късно в БНР, след като към групата се присъединиха басист и барабанист. От тези песни само „Опит за летене“ доби популярност, но я издадохме едва през 2012-та в новата версия на албума „Непознати улици“. След години преработихме с нов аранжимент и „Ще успея ли някога да надбягам птиците“. И до днес тя е сред от най-обичаните от публиката и най-изпълняваните от нас песни.

Започваме летоброенето на „Мери бойс бенд“ от 1995 г., защото оттогава свирим във формация от петима души, в каквато сме и до днес. Може би беше грешка, че през 90-те не записвахме авторски песни години наред, а се отдадохме предимно на свирене по клубове. Към записите се завърнахме едва в края на 99-а. Но пък бяха красиви години – най-безгрижните и романтични в историята на групата. Просто свирехме, обикаляхме различни места, срещахме интересни хора и се забавлявахме… Като герои на Стайнбек… След това започна периодът на създаване на авторската ни музика. И така, един след друг, се появиха студийните албуми „Непознати улици“, „Само за теб“, „Дългият път към дома“, „Щастливи дни“, „Продължавай да мечтаеш“ и още няколко сборни и записани на живо албуми „Мери бойс бенд, акустично“ и „20 години „Мери бойс бенд“, издадени на CD, както и две концертни DVD-та – „Само за теб, на живо в Банско“ и Mary Boys Band Acoustic Live.

През 2005-а издадохме и албум за белгийския пазар – Distant Streets, който включва песни на „Мери бойс бенд“ и на белгийски автори. Наши композиции присъстват в безброй легални и нелегални компилации през годините. А песните ни, особено „Непознати улици“, се изпълняват и звучат на десетки места всяка вечер. След многобройни концерти, музикални изяви, срещи с почитатели, номинации, награди и песните „Непознати улици“, „Дългият път към дома“ и „Слънчогледите“ в учебниците по музика, „Мери бойс бенд“ сега е една от най-успешните и обичани групи в България.

Концертните ви участия едва ли могат да бъдат изброени, но кои от тях никога няма да забравите?

- Наистина, хиляди са, но всеки, абсолютно всеки концерт е незабравим, защото, дори и да го изнасяш на място, на което вече си свирил, публиката е различна, ти си в различна кондиция, с различни очаквания, с различни мисли в главата. Хората имат красивата способност да ме изненадват с причудливи букети, с неочаквани признания и споделянето на лични истории. Всъщност, колкото е красиво по време на концерта, толкова е вълнуващо и времето след него – моментите на незабравимите срещи с хората, които са отделили от времето си, които са посветили тези няколко часа от времето си на теб.

Кои бяха най-големите предизвикателства за групата през тези години и кои моменти днес ви карат да се усмихвате, когато си спомняте за тях?

- Групата е като второ семейство за всеки от нас. Работим, празнуваме, помагаме си в личния и професионалния живот, правим всичко заедно. А най-важното е, че го има чувството, че я има магията, когато свирим заедно. Винаги е най-трудно, когато се сменя член на групата. Това не е просто предизвикателство, това е буквално започване отначало. За щастие, пътят ни е събирал с чудесни хора през годините, с които музиката ни звучи красиво и които предизвикват усмивка с появата и работата си. 

Традиционно, отбелязвате рождения си ден с концерт, със среща с публиката. Какво ви дават тези срещи на живо с публиката и защо са важни за групата?

- Традиционното отбелязване на рождения ни ден с концерт не е просто ежегодна среща на съмишленици. Това е любовна среща с нашите хора, даваме си взаимно сила и мотив да продължим напред.

Какво да очаква публиката на предстоящия концерт на 27 януари и какви са вашите очаквания за поредния концертен рожден ден?

- Тази година „Мери бойс бенд“ ви кани на концерт на 27 януари (събота) в Sofia Live Club. На живо ще прозвучат любими песни от албумите „Непознати улици“, „Само за теб“, „Дългият път към дома“, „Щастливи дни“ и „Продължавай да мечтаеш“. Почитателите ни имаха възможност сами да избират песните, които ще прозвучат. Ще бъде концерт с перфектно осветление, звук и мултимедия, с романтична акустична част, музикални изненади и специални подаръци за всички. Като за рожден ден. 

Какво е чувството, когато случайно по радиото или в заведение, чуете ваша песен?

- Мило е. Заслушвам се, оценявам как звучим в пространството, в точно този момент… Реакциите на хората около мен винаги са по-бурни.

Разкажете ни малко повече за процеса на създаване на песните. Как избирате темата, как се ражда текстът, музиката?

- За да създадеш песен, трябва да те осени вдъхновението, разбира се. Вярвам в божествената искрица, в хрумването, което идва изневиделица и те кара веднага да извадиш белия лист и да пишеш. След това дълго работя върху всяка идея, премислям всяка дума и вокална мелодия.

За щастие, съвременните телефони имат функция да бъдат използвани и като диктофон, така че смело творя навсякъде. Пея си по улиците, в планината… Стига да го има вдъхновението. Когато идеята ми е почти завършена, я представям на Миро, който я прави на пух и прах. Променя хармонии, вокални мелодии, облича идеите си в звуци. Създава аранжимент, който представяме на момчетата. Започват репетиции, записи в студио на барабани, бас, китари, кийборди, вокали. Следват смесване и мастеринг, заснемане на видеоклип, разпространение на звукозаписа.

Създаването на една песен на група отнема месеци и е изключително скъп продукт. Няма нищо общо с „парчетата“, които звучат масово и се измислят и записват за няколко часа. В последните години, с всички тези забрани, локдауни и ограничения, имаше безброй моменти, в които вдъхновението идваше, но не му обръщах внимание. Не намирах смисъл да създавам нови песни и да се впускам в целия този екшън. Ккогато светът е застрашен, когато светът не е свободен, аз не съм свободна… И, когато всичко започна да се нормализира, започнаха войни… В 21-ви век, представете си! Все пак, трябваше нещо да кажа, нещо да напиша, да изпея.

Плахо, съвсем плахо, създадох песента „Остани“ и първо я представих във вариант за китара и глас, после с Миро направихме аранжимента и създадохме хит, който звучеше отвсякъде. Записахме и „Говори ми“, „Продължавай да мечтаеш“… И животът продължава! Животът ме вдъхновява, хората са най-голямото ми вдъхновение. Изпитвам жизнена необходимост да съм заобиколена от хора, на които се възхищавам.

Няколко ваши песни се изучават в училище. Нека припомним кои са те и в кои учебници са включени?

- Да, три песни на „Мери бойс бенд“ са в учебници по музика. През 2008 година първа „Непознати улици“ влезе в учебник по музика за 7-и клас на издателство „Просвета“. Чудесна песен е това. Създава ми много приятелства, носи ми признание и обич още от създаването си през 2000 г. До ден днешен е сред 100-те най-излъчвани български песни в родния ефир, а съвсем скоро слушателите на „БГ радио“ я класираха в топ 10 на рок песните на България.

Вече 24 години имам срещи с деца в различни училища, които знаят песента от най-ранна възраст. Много често я изпълняват на първия си учебен ден, представят се с нея на конкурси. Самата аз съм ходила да подкрепям лично такива участници в музикални форуми. Почти всяка седмица изпращам инструментала ѝ на някое дете или певчески школа. Учителите я преподаваха и преди да е в задължителния материал и мисля, че заслужено се изучава в училище.

През 2018 г. още две песни на „Мери бойс бенд“ влязоха в учебници по музика, а „Непознати улици“ влезе и във втори и трети учебник по музика на издателство „Булвест“ за 6-и и 8-и клас. „Дългият път към дома“ пък е в музикалната им програма за 7-и клас, а „Слънчогледите“ – за 9-и клас. Изключителна чест и гордост е, че нашите песни са в учебници по музика, и огромно признание за стойностната българска музика.

„Дългият път към дома“ също е на много лична и, в същото време, общочовешка тема. Защото домът е онова прекрасно място, в което се завръщаш с нетърпение и вълнение, и с чувството, че си единствен, желан и винаги чакан. Песента е изцяло в стилистиката на групата и даде име на третия ни студиен албум. В него е и „Слънчогледите" – една наистина специална песен. Работихме по нея две години, защото самите ние в този момент търсихме някакъв „абсолют". Това не беше излишна претенция, просто много харесвахме песента. Благодарна съм, че я имаме. Съзнавам отговорността да съм изучаван в училище автор и поемам цялата отговорност да продължа да създавам красиви песни. Благодаря на всички, които ме подкрепят през годините.

Припомнете ни и за наградите, които сте печелили в конкурси, на фестивали.

- Имаме повече номинации, отколкото награди. Десетки са номинациите ни за група на годината, за песен, за текст, за албум. Обявявани сме за група на годината през 1996 и 2012 г. Наградените ни песни от класации и конкурси са „Идва нощта“, „За последен път“, „Излишни думи“, „Нежната тайна“ и „Щастливи дни“. Но най-голямата ни награда е, че още ни има, че оставаме верни на себе си, че сме искрени с публиката, че имаме уважението на хората, че изпитваме уважение към хората, към колегите си и към сцената - нашият дом, нашето пространство.

Накъде продължава пътят на „Мери бойс бенд“ след 29-ата година? Какво да очакваме през 2024-а?

- Вече имаме планирани доста музикални ангажименти и концерти. Ще работим по нов албум и усърдно ще се готвим за своята 30-ата годишнина през 2025-а.