site.btaСловения през 2023 г.: Между природните бедствия и политическите успехи

Словения започна 2023 г. с усилена кампания във връзка с кандидатурата ѝ за непостоянен член в Съвета за сигурност на ООН. Лятото обаче бе белязано от наводнения, които засегнаха по-голямата част от страната и концентрираха вниманието на цяла Европа в начините за възстановяване и помощ на засегнатите райони. Годината приключва не по-малко драматично със смяната на няколко министри, „изгубили доверието“ на премиера Роберт Голоб. Макар динамична и недотам положителна, годината на Словения приключва оптимистично и с поглед, устремен към светлото бъдеще.

Непостоянното членство на Словения в Съвета за сигурност на ООН

Годината започна с усилена работа от страна най-вече на външния министър на Словения Таня Файон по кампанията за кандидатурата на страната за непостоянно членство в Съвета за сигурност на ООН. Конкурентът на Словения за непостоянен член, представляващ Източна Европа, бе Беларус, чиято позиция относно войната на Русия в Украйна повиши шансовете на малката славянска страна още преди началото на кампанията. 

Позиция в Съвета за сигурност на ООН означава място на масата, където се вземат решения за световния мир и сигурност, а това представлява голяма крачка за малка страна като Словения. Външната министърка Файон обеща, че страната ще бъде „гласът на малките държави, които често не вземат решения в глобалните предизвикателства“ и чийто брой в ООН е над 100.

През юни на гласуване в Ню Йорк Словения стана непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за 2024-2025 г. и си извоюва мястото на световната политическа карта.

Опустошителните наводнения

Лятото на Словения бе помрачено от опустошителните наводнения, причинени от продължителните валежи през август. Започналите на 4 август дъждове предизвикаха наводнения, свлачища и шест смъртни случая в страната, а щетите бяха оценени на 9,9 милиарда евро. Наводненията засегнаха две трети от страната, а събитието бе определено като най-тежкото природно бедствие, пред което Словения се изправя в последните 30 години.

По думите на премиера Роберт Голоб отстраняването на щетите и възстановяването на засегнатите райони ще отнеме повече от година и ще струва общо около 6,7 милиарда евро. За да финансира тези извънредни разходи, правителството планира някои данъчни реформи. Данък от 0,2 процента ще бъде въведен върху банковите активи, като се очаква приходът от данъка да възлиза на 100 милиона евро годишно. От друга страна бюджетът на определени министерства ще бъде намален с 4 процента, което ще лиши определени групи от някои социални придобивки.

Словенското правителство спешно излезе с предложение за нов закон за интервенциите след наводненията, с който дефинира мерките за отстраняване на последиците от природното бедствие. Този месец бе приет още един закон, който ще подкрепи възстановяването на страната след наводненията и ще подобри подготвеността за природни бедствия в дългосрочен план.

Премиерът Голоб съобщи, че държавата ще изплати рекордните 640 милиона евро директна помощ за хората, стопанствата и общините, засегнати от наводненията. Междувременно предстоят и инфраструктурни проекти за възстановяване на засегнатите територии, които ще погълнат още повече държавни средства. Общо 7 милиарда от държавния бюджет са предназначени за отстраняване на щетите от наводненията, а 1,6 милиарда евро от тях ще бъдат инвестирани през следващите две години. Възстановяването на страната обаче няма да легне изцяло на плещите на правителството.

Европейската комисия одобри изплащането на рекордните 100 милиона евро предварителна помощ от фонда за солидарност на ЕС през ноември. Остатъкът от 400 милиона евро ще бъде изплатен през 2024 г. Червеният кръст и „Каритас“ в Словения също събраха и дариха на пострадалите помощ на стойност 600 000 евро още в първия месец след наводненията. Словенското население пък организира „Солидарна събота“, през която съгражданите на засегнатите им помагаха при ремонтните дейности след наводненията.

Огромното бедствие, покосило малката Словения, обедини управляващи и опозиция, пострадали и помагащи в един изряден механизъм за осигуряване на надежда за бъдещето, отбелязват анализатори. 

Разместване сред редиците на министрите

Годината не остана празна и откъм политически драми, които доведоха до уволнението на няколко министри. Според проучвания на общественото мнение през 2023 г. доверието в правителството постепенно е намалявало. 

Всичко започна с министъра на здравеопазването Даниел Бешич Лоредан, който подаде оставката си през юни по молба на премиера Роберт Голоб. Причината бе различия в мненията между Лоредан и Голоб и по-точно мнението на министъра, че твърде много средства, предвидени от закона за интервенциите, са били насочени към частни лица. 

През октомври оставка подаде и министърът на околната среда Урош Брежан, който „изгуби доверието“ на премиера заради „твърде бавната организация на работата след августовските наводнения“. Министърката на земеделието Ирена Шинко, пък бе освободена от парламента заради „липсата на адекватна и своевременна реакция в ситуации, които са важни за защитата на потребителите в областта на сигурността на храните или животните“.

В полезрението на медиите през октомври попадна и министърът на публичната администрация на Словения Саня Аянович Ховник, която бе обвинена в злоупотреба със служебно положение. До края на месеца и тя подаде оставката си с довода, че не иска да вреди на имиджа на правителството.

Разместване имаше и в различните парламентарни структури, като депутати и съветници бяха отстранени от партийните редици още през втората година от управлението на партията „Движение за свобода“. 

Словения през 2023 г.

Сред акцентите от 2023 г. в Словения е и отварянето на границите на страната за новия член на Шенген Хърватия. След събитията в ивицата Газа и повишения поток на мигранти към Западна Европа по Балканския маршрут обаче Словения върна временно граничния контрол в края на септември. Границите ѝ с Италия също бяха затворени временно, а многогодишната борба за премахване на контрола по границата с Австрия продължава да бъде безрезултатна. 

Осемнадесетият Стратегически форум в Блед в края на август бе още един акцент от 2023 г., който превърна Словения в център на Европа и региона за два дни и очерта времевите рамки за членство на Западните Балкани в ЕС.

Словения бе изправена пред лошо време и вдигане на заплатите в някои сектори, но протестите срещу правителството също бяха част от ежедневието на словенците. Страната бе съпричастна към войната в Украйна и конфликта в Газа, бори се с повишения мигрантски поток и прие нови закони. Въпреки трудностите и горда с постиженията си Словения се сбогува със старата година и стъпва в новата 2024 г. с надежда за по-успешно и спокойно бъдеще.