site.bta2023 – тежка и динамична година за 100-годишна Турция

Изключително тежка и същевременно динамична и наситена с най-различни събития е отиващата си 2023 г. за Турция. Страната бе засегната от истински апокалипсис - разрушителните земетресения през февруари с над 50 хиляди жертви, след което последваха и тежки наводнения. През май се състояха президентски и парламентарни избори, на които президентът Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) за пореден път затвърдиха властта си. Реализирани бяха много сериозни инфраструктурни проекти, туризмът бе във възход. Страната обаче отново бе засегната от сериозна инфлация, като последва поредното обезценяване на турската лира. През октомври, когато бе отбелязана и 100-годишнината на републиката, в сърцето на турската столица бе извършен кървав самоубийствен атентат. Същевременно въпреки поредното ужасяващо терористично нападение целият октомври бе съпътстван от бляскави прояви по повод 100-годишнината от основаването на Република Турция от Мустафа Кемал Ататюрк. Кулминацията на тържествата бе на самия празничен ден - 29 октомври, който е и националният празник на страната.

Несъмнено най-тежкото и ужасяващо събитие, разтърсило из основи не само Турция и съседна Сирия, но и целия свят, бяха земетресенията със сила 7,7 и 7,8 на 6 януари. При трагедията бяха засегнати 11 окръга в Югоизточна Турция. Освен десетките хиляди жертви и огромен брой ранени, милиони хора останаха без дом. Цели градове като Нурдагъ (окръг Газиантеп) и Антакия (окръг Хатай) бяха сринати. В силно засегнатите райони бе обявено тримесечно извънредно положение. След трагедията Турция потъна в траур, но въпреки това буквално часове след бедствието цялата страна се обедини в усилията си за спасяване на затрупаните не само хора, но и домашни любимци, за осигуряването на подслон и храна за останалите без покрив милиони хора в студените зимни дни. В тези страшни дни и нощи не само Турция се активизира в усилията за оказване на помощ в зоната на бедствие, а буквално целият свят се обедини да помага на страната. България бе първата държава от ЕС, изпратила свои спасителни екипи в засегнатите райони.

Месеци след унищожителните земетресения в страната бяха регистрирани огромен брой трусове с различна сила, като при някои от по-силните земетресения имаше жертви и ранени. На 4 декември трус с магнитуд 5,1 разлюля района на Истанбул, като отново засили страха на хората от очаквано ново унищожително земетресение в мегаполиса.  

На фона на тежката хуманитарна обстановка след трагедията от 6 февруари през март в Югоизточен Анадол се разразиха и катастрофални наводнения, при които имаше загинали хора. 

Мнозина очакваха след апокалипсиса в Югоизточна Турция да бъдат отложените планираните за месец май президентски и парламентарни избори. Това обаче не се случи и изборите се състояха както бе предвидено – на 14 май. На парламентарните избори алиансът на Ердоган спечели, а на президентските избори той успя да победи убедително на втория кръг, състоял се на 28 май.

Борбата на парламентарните избори бе най-вече между опозиционния Национален алианс, известен още като Шесторната маса, и Републиканския алианс, ръководен от управляващата Партия на справедливостта и развитието. Съответно държавният глава Ердоган и Кемал Кълъчдароглу, тогавашният председател на Народнорепубликанската партия (НРП), бяха двамата основни претенденти в президентските избори, окачествявани като "най-трудното изпитание за Ердоган през последните 20 години".

Високите залози обаче изобщо не са нещо ново за лидера Ердоган, който някога е бил в затвора (за рецитиране на религиозна поема), а също така през 2016 г. преживя опит за военен преврат, при който бяха убити над 250 души. 

Президентът, който има огромен опит и печели над десет пъти на избори, посети няколко пъти зоната на унищожителните земетресения през февруари. Той всъщност спечели в повечето от засегнатите окръзи с обещания за бързо възстановяване на района и наказание за строителите, заобикаляли строителните разпоредби.

Освен това в седмиците преди изборите Ердоган участва във важни индустриални събития, включително пускането на пазара на първия електрически автомобил в Турция ТОГГ, на предаването на турския флот на най-големия турски военен кораб и първия в света носител на безпилотни бойни летателни апарати. В състава на турската армия бе включен и първият танк турско производство „Алтай“. Турският президент също така даде старт на първата доставка на природен газ от черноморското находище Сакария за Турция. Държавният глава участва и във видеоконферентна връзка в откриването на първата АЕЦ "Аккую" в Южна Турция.

В края на април бе пуснат в движение високоскоростният влак по линията Анкара – Сивас, а в началото на май бе открит тунелът "Зигана" – най-дългият тунел в Европа и Турция с дължина 14 476 м. (окръг Гюмюшхане, Северна Турция) и трети по дължина в света.

Победата на Ердоган на втория кръг от изборите на 28 май предизвика бурна радост и бе празнувана от милионите му поддръжници. Хората празнуваха цяла нощ по улиците и площадите на много градове в страната, най-вече в мегаполиса Истанбул и в столицата Анкара. 

Поражението на опозиционния блок и неговия кандидат за президент Кълъчдароглу съвсем естествено предизвика разочарование у поддръжниците на опозицията. Основната турска опозиционна формация - Народнорепубликанската партия (НРП) - избра през ноември за свой нов председател 49-годишния Йозгюр Йозел, слагайки край на 13-годишния мандат на Кълъчдароглу.

Опозиционният блок бе обединил усилията си на знаковите избори през 2019 г., на които ПСР загуби властта в Истанбул и Анкара за първи път по време на управлението на Ердоган. "Добра партия" на Мерал Акшенер обаче промени отношението си към този съюз след загубата на опозиционния алианс на изборите през май т. г. . "Добра партия" се оттегли от опозиционния Национален алианс и обвини HPП за слабото представяне на опозицията на изборите.

Междувременно през юни Ердоган обяви новия състав на правителството си, в който останаха само двама министри от предходния кабинет. Сменени бяха ръководителите на редица ключови институции, включително на Турската централна банка.

Също през юни Централната банка на Турция за първи път от 2021 г. увеличи основния лихвен процент от 8,5 процента на 15 процента и обеща по-строга парична политика и контрол на инфлацията. Това бе решение на новия ръководител на Централната банка Хафизе Гайе Еркан. Оттогава обаче турската лира загуби значителна част от стойността си, а на последното за годината заседание на Комитета по парична политика Централната банка вдигна основния лихвен процент от 40 на сто на рекордните 42,5 на сто. Въпреки всички тези действия инфлацията в Турция продължи да се увеличава, като през ноември достигна до 61,98 на сто - най-високото ниво от близо една година.

Освен проблема с продължаващата икономическа криза още един твърде болезнен за цялата страна проблем – тероризмът, отново изникна на преден план на 1 октомври – в деня на откриването на новата парламентарна година, когато бе извършен самоубийствен бомбен атентат пред министерството на вътрешните работи в центъра на турската столица. В нападението участваха двама терористи, като единият от тях се самовзриви, а другият бе неутрализиран от полицията. Двама полицаи бяха ранени при експлозията. Кюрдската работническа партия (ПКК) пое отговорност за самоубийствения атентат в Анкара.

Часове след атентата турските военновъздушни сили предприеха акции в Северен Ирак, където бойците от ПКК имат бази. Антитерористични операции с много задържани бяха извършени и в различни части на Турция.

Буквално ден след атентата животът в турската столица обаче започна да се нормализира, като централните улици и булеварди отново бяха пълни с хора. Паниката и страхът отстъпиха пред ежедневните грижи на гражданите.

А на 29 октомври цяла Турция празнува 100-годишнината от основаването на републиката от Мустафа Кемал Ататюрк. Тържествени церемонии бяха организирани в цялата страна не само на 29 октомври, но и през целия месец. Радост, гордост, вълнение се виждаше у всеки турски гражданин без значение от партийни предпочитания, възраст и социален статус.

Несъмнено една изключително трудна година изживя Турция през 2023 – в годината на 100-годишнината й. Въпреки апокалипсиса през февруари, икономическите трудности и терористичните заплахи в страната бяха реализирани огромни инфраструктурни проекти, а туризмът отбеляза пореден истински бум. През летния сезон хотелите в средиземноморските и егейските курорти бяха пълни с туристи от Европа и страни от Близкия изток, огромен продължава да е интересът на чужденците към Истанбул, Кападокия, както и много други места в страната. Броени дни преди Коледа и Нова година са резервирани и местата в повечето хотели по Средиземноморието и Егейско море.

Междувременно Турция отново се подготвя за избори. Вече стартираха подготовките на партиите за ключово важните местни избори, които се планира да се проведат на 31 март 2024 г. Залогът отново ще е огромен, тъй като президентът Ердоган иска да си върне контрола върху Истанбул и столицата Анкара, където на изборите през 2019 г. победиха кандидатите на кемалистката Народнорепубликанска партия.