Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ остана изолирано тази седмица в намерението си да започне понижение на лихвените проценти, след като множество европейски централни банки обявиха, че ще се придържат към плановете си да поддържат строга парична политика през следващата година и така разбиваха всяка надежда, че позицията на УФР към намаляване на лихвите ще отбележи повратна точка на глобално ниво, отчитат анализатори пред световните информационни агенции.
Продължавайки ястребовата си позиция (че е необходима монетарна политика с по-високи основни лихвени проценти - бел. авт), която доминира глобалното централно банкиране през две години на прекомерна инфлация, от Европейската централна банка посочиха в четвъртък, че облекчаването на политиката дори не е било обсъждано на двудневната ѝ среща, започнала в сряда.
Управителят на централната банка на Великобритания ("Банк ъв Ингланд“, Bank of England - BOE) Андрю Бейли също посочи, че лихвите ще останат високи за "продължителен период" от време, след като институцията запази основната си лихва на ниво от 5,25 на сто за трети пореден път.
"Не трябва да сваляме гарда“, заяви Кристин Лагард по време на пресконференция след заседанието на банката, на което лихвата на ЕЦБ по основните операции по рефинансиране - лихвеният процент, по който търговските банки могат да заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица - се запази на ниво от 4,5 на сто. Бъдещите рискове за евентуално увеличаване на инфлацията в Европа са свързани с евентуално геополитическо напрежение, което може да повиши цените на енергията догодина, както и с евентуални екстремни метеорологични условия, предупреди Лагард.
По-твърдият тон от ЕЦБ, която запази за втори пореден път след октомври запази водещите си лихви без промяна, дойде часове след като председателят на УФР Джером Пауъл заяви в сряда, че институцията "най-вероятно е приключила с повишението“ на лихвените нива. Увереността му дойде от оценката на УФР, че инфлацията, достигнала четиридесет годишен връх преди две години, вече се понижава трайно и при това без да застрашава трудовия пазар.
В прогнозата на УФР, която е направена чрез допитване до членовете на борда, който взима лихвените решения се предполага, че още следващата година е възможно лихвите, които в момента са в диапазона 5,25-5,50 на сто, да се понижат със 75 базисни пункта (0,75 процентни пункта).
"Видяхме доста забележително разминаване в посланията на централните банки“, каза Матю Райън, ръководител на пазарната стратегия във фирмата за финансови услуги "Ибъри" (Ebury), цитиран от Ройтерс.
За да изглежда Европа още по консервативна в преценката си за риска от нов ръст на цените централната банка на Норвегия увеличи с 25 базисни пункта до 4,5 на сто.
"Икономиката се охлажда, но инфлацията остава висока", заяви управителят на банката Ида Волкен Баке и допълни, че лихвите ще останат на това ниво известно време, за да спре покачването на цените.
Единствено Швейцарската национална банка, която запази основната си лихва без промяна на ниво от 1,75 на сто през седмицата даде по-осезаема надежда, че е възможно да предприеме понижение на лихвените проценти още следващата година, заявявайки, че инфлацията се понижава.
Мнението на пазарите обаче се различава от това на ръководителите на европейските банки.
Инвеститори, анкетирани от Ройтерс, очакват шест намаления на лихвените проценти от ЕЦБ през следващата година с възможни две стъпки, като се почне от април. Такава е и актуализираната прогноза на "Дойче банк" (Deutsche Bank), според която през 2024 г. лихвите в еврозоната ще се понижат със 150 базисни пункта.
Целта на подобни мерки за разхлабване на политиката би била насърчаване на икономическия ръст на фона на очаквана рецесия в еврозоната в края на тази година и анемичен ръст на БВП (0,8 на сто според последните прогнози на ЕЦБ - бел. ред.) за следващата.
По отношение на "Банк ъв Ингланд" анализаторите очакват повече от четири понижения със стъпка от 25 базисни пункта през 2024 г., като първото е вероятно да се случи май. "Смятаме, че ("Банк ъв Ингланд") се противопоставя на идеята за ранно намалявае на лихвите, за да се опита да ограничи степента, до която финансовите условия предстои да се облекчат", посочват от "Оксфорд икономикс" (Oxford Economics).
/СС/
news.modal.text
