„Човек на име Кириакос Мицотакис вече не съществува за мен. Няма повече да се срещам с него“, заяви през пролетта на миналата година турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Днес обаче за Ердоган гръцкият премиер вече е „скъпи Кириакос“.
Подобни обрати в страстите между действащите лица се срещат в турските сериали, понякога дори в истинските връзки между хората, но на междудържавно равнище сме свикнали на по-сдържан и плавен ход на отношенията. Турският президент обаче е известен с рязката смяна на реториката си – било то към руския президент Владимир Путин, било към саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, а и към лидерите на Европейския съюз, на които един ден размахва пръст, а на другия ги уверява, че европейската перспектива е стратегически приоритет на Анкара.
Малцина наблюдатели обаче са толкова наивни, че да смятат този модел на поведение за проява на неуравновесеност от страна на турския лидер. В тези обрати по-скоро прозира система на редуване на ескалация и деескалация, която подготвя събеседниците му, а и общественото мнение в техните страни, да приемат поне в значителна степен желанията му.
Коментарите в гръцките, турските и чуждестранните медии се фокусират предимно върху позитивната атмосфера, в която премина посещението на Ердоган и редица турски министри в Атина на 7 декември. За „край на ледниковия период между две страни, които бяха врагове от епохата на упадъка на Османската империя“, пише германският „Билд“. Турският „Миллиет“ вижда „пролетни ветрове в Егея“. Гръцкият печат е по-сдържан в оценките, но и там преобладават впечатленията от положителния тон и перспективите за успокоение на обстановката.
Това се потвърждава и от 15-те двустранни спогодби, които бяха подписани от членове на двете правителства и които целят да отворят пътя за сътрудничеството в области от взаимен интерес като икономиката, транспорта, туризма. Приетата от Мицотакис и Ердоган „Атинска декларация“ за приятелство и добросъседство пък утвърждава диалога и принципите на Хартата на ООН като основа за разрешаване на различията между двете страни.
Както се очакваше обаче, спорните въпроси, макар и да бяха споменати, бяха поставени без настойчивост. Гърция очевидно желае да намали напрежението и рисковете от „горещ епизод“ и се радва на перспективата за спиране на враждебната реторика, а и на нарушенията на гръцкото въздушно пространство от турски военни самолети. Турция пък би се възползвала от едно разведряване, за да опита да подобри връзките с ЕС, а и със САЩ, от които очаква доставки на изтребители F-16 и модернизация на тези, които вече притежава.
Дори основната тема, по която се очакваше някакъв действителен напредък, нелегалната миграция, изглежда, че се ограничи до отбелязване на подобреното сътрудничество между властите в двете страни. Турция получи желаното безвизово пътуване на турски граждани до 10 гръцки острова, но това по-скоро изглежда, че не беше в замяна на някакви конкретни ангажименти по миграцията, доколкото решението фактически облагодетелства и самата гръцка страна и бизнеса по островите. Атина от своя страна вероятно осъзнава, че Анкара сама е предприела курс към ограничаване на възможностите мигрантите да се прехвърлят към Гърция, защото това ги насърчава да преминават трудните за контрол граници на Турция с Иран и Сирия и влошават допълнително проблема ѝ с мигрантите, който вече предизвиква недоволството и на турското обществено мнение. Затова и Атина като че ли предпочита да залага на взаимния интерес, а не на формални споразумения, които от една страна винаги могат да бъдат нарушени, както стана през 2020 г., а от друга е по-добре да бъдат оставени на ЕС, който да плати и цената за тях.
На този фон все пак изглежда, че след години на ескалация на напрежението турският президент успява да заеме по-изгодна позиция за бъдещи преговори по спорните въпроси. По въпроса за делимитирането на изключителните икономически зони в Източното Средиземноморие започват да се чуват гласове, че вероятно Гърция ще трябва да направи някакви отстъпки. Информационният портал „Протагон“ пише, че решението „действително би означавало няколко стъпки назад от гръцка страна. Но Турция също ще трябва да свали от масата своите големи, неразумни искания. Като турско-либийския меморандум за разбирателство например“. Турция осъзнава, че вероятността да получи морска граница с Либия на хвърлей разстояние от гръцкия остров Крит е практически нулева, но ще се откаже от това, когато види съществени придобивки на други места.
По кипърския въпрос Анкара също е заела по-изгодна позиция през последните години. „Сайпръс мейл“ коментира, че обстоятелството, че по време на посещението си в Атина Ердоган не е споменал искането си за решение чрез две отделни държави, се оценява от кипърски правителствени източници като добър знак. Но напоследък както Гърция, така и Република Кипър призовават да възобновяване на преговорите от мястото, на което бяха прекъснати в Кран Монтана през 2017 г. А това е точно същото място, на което ги прекъснаха самите кипърски гърци. Вероятно Анкара използва емоционалната неприемливост на трайното разделение на Кипър в Атина и сред кипърските гърци, за да направи постепенно приемливо почти всяко друго решение, включително чрез федерация, в която кипърските турци и косвено Анкара ще имат право на вето по всички правителствени решения. Този сценарий вероятно би бил по-изгоден за Турция, която ще има политически контрол над една страна членка на ЕС и чрез нея косвено глас при вземането на решения в Евросъюза, вместо да настоява за признаването на турската микродържава в Северен Кипър – вариант, който е едновременно нереалистичен, но и сам по себе си би дал малко предимства за Анкара.
Засега турският президент води успешно тази политика – първоначално вдига агресивно залозите, извежда споровете дълбоко в полето на опонента си, а след това преминава към преговори от тази изходна точка, в която каквото и да отстъпи, то ще е на чужд терен. Изходните позиции в пазарлъка обаче са едно, а крайната цена друго, и тя ще зависи от умението и на двете цени да преценят кога точно са постигнали максимума и трябва да си стиснат ръцете. В това изкуство и турците, и гърците имат традиция. Грешки могат да възникнат само ако Анкара надцени позицията си или ако Атина си позволи хроничното ѝ безпокойство от Турция да вземе връх.
/РА/
news.modal.text
