Учените в момента са на мнение, че радиационно облъчените храни са напълно безвредни и препоръчват използването им както във всекидневието, така и в Космоса, каза доц. Аделина Митева от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към Българската академия на науките (БАН) в интервю за БТА.
Тя обясни, че изискванията за продуктите на астронавтите а по-завишени дори и от тези за нас, които живеем на Земята. “Продуктите за тях трябва да могат да се съхраняват дълго, да запазват енергийната си стойност, да бъдат лесно преносими, безвредни. Набляга се предимно на удължаването на срока на годност на тези хранителни стоки", добави доц. Аделина Митева.
Значение на процеса
“Качеството на храните е приоритет и основен проблем не само за професионалистите, които изучават храните и храненето. Това е от първостепенно значение за всички хора и държави по света, за оцеляването и прогреса на човечеството, и следователно за космическата индустрия‘‘, обясни изследователката. “С напредъка в изследването на Космоса и все по-реалистичната възможност за междупланетни пътувания, осигуряването на здравето и прехраната на астронавтите, по време на продължителни мисии, се превръща в критично предизвикателство. Едно иновативно решение, което се занимава с този проблем, е облъчването на храната - процес, който набира скорост заради способността си да запазва и удължава срока на годност на продуктите, като същевременно ги защитава от микробно и друго замърсяване’’, цитира научния си доклад по темата за облъчването на храната, доц. Аделина Митева. Той бе представен на лекция, проведена в рамките на международната научна конференция “Космос, Екология, Сигурност – SES 2023” .
Процесът облъчване на хранa
Тя обясни, че облъчването на храната е процес на излагане на храните на йонизиращо лъчение, например гама лъчи, рентгенови лъчи или електронни лъчи. По думите ѝ облъчването подобрява безопасността на храните и удължава срока им на годност чрез ефективно унищожаване на организмите, отговорни за развалянето. Процесът възпрепятства покълването или узряването, а също така е средство за контролиране на насекоми и инвазивни вредители. Тя обясни, че терминът "облъчване на храна" може да се приложи към всеки процес, при който храната е изложена на едно от двете - електромагнитно излъчване или облъчване с високоенергийни частици.
“Днес облъчването на храни е разрешено в около 70 страни и около 600 000 тона храна се облъчват ежегодно в световен мащаб. Разпоредбите за това как да се облъчват храните, както и кои храни са разрешени за облъчване, варират значително в различните страни. В Австрия, Германия и много други държави от Европейския съюз могат на тази технология са подлагани само сушени билки и подправки, и при определена доза, докато в Бразилия са разрешени за облъчване всички храни с всякакви дози. Радиационната обработка на храни удължава техния срок на годност, без значителни качествени промени в хранителните им показатели‘‘, цитира своя научен доклад на лекцията си, доц. Аделина Митева.
Характеристики на облъчването
Облъчването на храните е лесно приложима технология, а процедурата се извършва при пакетирана храна. По този начин тя се запазва от повторно замърсяване. Процесът не изисква прилагането на висока енергия – при облъчването се наблюдава само един-два градусово повишение на температурата на продукта. След радиационно облъчване не е необходимо, третираната храна да бъде съхранявана в хладилник. Правила, регулации и разпоредби за това какво и как да се облъчва принадлежат на Кодекс алиментариус - международна система от документи и стандарти, изготвена от Световната организация към ООН по прехраната и земеделието.
“Ние не можем да разберем дали даден продукт е облъчен или не, тъй като той не променя нито миризмата, нито цвета си. ООН задължава всички продукти, които са радиационно облъчени, да бъдат отбелязани като такива, когато се продават на едро или на дребно’’, каза доц. Аделина Митева.
Одобрение за прилагане на процеса
Доц. Митева обясни, че Американската администрация по храните и лекарствата одобрява облъчването на храни за ограничени цели от 1963 г. насам, а НАСА използва така обработени продукти в своите космически мисии от десетилетия - предпазна мярка срещу хранителни патогени. Едва през последните 20 години обаче облъчването е одобрено за употреба, която може да окаже значително въздействие върху наличието на патогени в храните.
“Разработването на храни за космически мисии е сложен процес. Тези продукти трябва да бъдат изключително издръжливи, с висока енергийна плътност, невероятно питателни и лесно преносими. Въпреки че съвременните технологии са увеличили срока на годност на някои храни до 3-5 години, това все още не отговаря на някои строги изисквания. Създаването на нови технологии или комбинираното използване на няколко съществуващи технологии е необходимо за постигане на по-дълъг срок на годност. Тази комбинация осигурява не само изключително дълъг срок на годност, но и специфични функционални характеристики на специализираните хранителни продукти. За подпомагане на дългосрочните космически мисии, учени по храненето, и изследователи се фокусират предимно върху срока на годност на хранителните продукти’’, обясни доц. Митева на лекцията си, проведена на научната конференция ''SES 2023''.
Ползи от използване на радиацията за производство на космическа храна
“Бъдещето на облъчването на храните с радиация ще се подобри значително, като освен облъчване с радиация, ще се произвеждат храни и чрез 3D принтиране, което вече се практикува. Има и други алтернативи по отношение на начините за доставка на храна при дългосрочна мисия. Вместо да се пренася храна на Марс, визионери и изследователи фокусират усилията си върху възможностите за отглеждане и преработка на храна на самата планета. Има проекти за създаване на градини на Марс и на Луната’’, допълни доц. Митева.
Ситуацията в България
По думите на доц. Аделина Митева България изостава от лидерите в това отношение – САЩ и Китай, където има бум на прилагането на радиационна обработка. “През 2008 г. за първи път в България е регистриран апарат за облъчване на храни: гама-стерилизатор, който е канадско производство. Продуктите се обработват в алуминиеви контейнери. Те се придвижват с конвейерна система в камерата за облъчване. За радиационна обработка на храни в Европейския съюз (ЕС) е разрешено да се използват гама лъчение от радиоизотопи кобалт и цезий; рентгенови лъчи с енергия на електроните под 5 MeV (електронволт - б.а.); ускорени електрони, с енергия на електроните до 10 MeV’’, разказа тя.
“Към днешна дата у нас е разрешено да се третират с йонизиращи лъчения само сушени ароматни билки; сушени подправки; сушени зеленчукови подправки. Въпреки че определени експозиции са разрешени в ЕС, те също изискват разрешение от съответния национален орган на държавата членка. Едно от местата у нас, където биха могли да бъдат облъчвани храни, е Националният център по радиотехнология и радиационна защита’’, уточни доц. Митева.
Тя разказа, че в САЩ и в някои други страни се провеждат систематично образователни лекции сред населението, на които им се обяснява как става облъчването, за безвредността на третираните храни и т.н. Лидери в прилагането на радиационното облъчване на храни са САЩ и Китай. Сподели още, че радиационно облъчените храни се считат като най-перспективни за употреба от космонавтите при дългите космически полети, за това учени и изследователи работят усилено в тази област.
Обозначаване на облъчените храни
Доц. Митева обясни, че символът за обозначаване на облъчените храни е Radura. “Това е международният символ, който показва, че даден хранителен продукт е бил облъчен. Логото обикновено е зелено и наподобява растение в кръг. То е по желание. Предложените публикувани правила за етикетиране описват употребата на Radura символа за всички продукти, които съдържат облъчена съставка. Това е необходимо, тъй като облъчената храна не може да се определи чрез мирис, зрение или вкус‘‘, допълни тя.
“В САЩ всички облъчени храни трябва да включват видим символ Radura, последван от означението “третирани с облъчване“ или “третирани чрез облъчване“. Европейският съюз не предвижда използването на логото Radura и разчита на етикетиране с определени фрази на съответните езици на държавите-членки”, обясни доц. Митева.
Предизвикателства и бъдещи насоки
Доц. Митева разказа още, че енергийните изисквания и съображенията за оборудване могат са сред предизвикателствата и ограничителните бариери при прилагане на облъчването на храни в Космоса. Предстоят изследвания относно напредъка в техниките за облъчване на храни за космически приложения, включително разработването на компактни и ефективни системи за облъчване.
''Важно е да се засилва сътрудничеството между космическите агенции, учените по храните и инженерите за осигуряване на подобряване на облъчването на храната, за успешното провеждане на бъдещите изследвания в Космоса”, обобщава доц. Митева.
Аделина Митева e доцент в Институтa за космически изследвания и технологии към Българска академия на науките (ИКИТ-БАН), секция "Космическо материалознание". През 1983 г. получава магистърска степен по физика на металите от Факултета по физикохимия, катедра "Теоретична физика" на Московския държавен институт по стомана и сплави. През 2019 г. в София, в ИКИТ-БАН, завършва докторската си дисертация. Публикува над 100 научни статии. Представя около 110 доклада на научни конференции.
Доц. Аделина Митева участва и на Деветнадесетата международна научна конференция “Космос, Екология, Сигурност (Space, Ecology, Safety) – SES”, която се проведе в ИКИТ-БАН. Тя е участвала в 12 подобни конференции и има публикувани над 21 доклада на различни теми - всички в областта на материалознанието. Докладите й са общодостъпни на страницата на ИКИТ – БАН.
