Цените на застраховките на домашно имущество са достъпни "за всеки джоб" и варират приблизително между 5-17 лева на месец или 50-200 лева на година, отчитат от Асоциацията на българските застрахователи в ръководство за потребителите с практични съвети, получено в БТА. От бранша уточняват, че цените зависят от условия като застрахователната сума/лимит по полицата, покритите рискове, вида на имота и някои други.
Ръководството е продължение на информационната кампания на АБЗ с фокус върху имущественото застраховане тази година.
Тя акцентира на това, че природните бедствия стават все по-често и нанасят все повече щети, но делът на застрахованите имоти у нас остава незначителен, далеч по-нисък от средното за Европа. А тази ситуация има негативни последици както за собствениците, така и за цялото общество.
За първи път тази година през май беше представен подробен аналитичен доклад за състоянието на пазара у нас - "Застраховането в България - икономически отпечатък и предизвикателства пред развитието", изготвен за асоциацията от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според данните от него българският застрахователен пазар отчетливо се различава от другите европейски със силната доминация на автомобилното застраховане, основно по линия на задължителното застраховане ("Гражданска отговорност на автомобилистите"), и незначително застрахователно покритие по останалите линии на бизнес.
Делът на застрахованите имоти срещу природни бедствия в България е едва 2 процента през последните 40 години, при десет пъти по-висок дял средно за Европа - 22 на сто, алармираха още от бранша.
Последните оповестени данни на Комисията за финансов надзор (КФН) към края на второто тримесечие на годината показват, че брутните записани премии, реализирани от застрахователите за имуществено застраховане срещу пожар и други бедствия, са общо 225,3 млн. лева. За сравнение - за застраховане на гражданска отговорност във връзка с моторни превозни средства са 835,5 млн. лева.
В практическото ръководство от АБЗ посочват сред основните причини да имаме застраховка това, че не можем да разчитаме държавата да поеме отговорност за личната ни собственост. И напомнят, че застраховката подсигурява спокойствие и финансова сигурност, защото е защитен често най-ценният ни актив - домът, в който живеем или сме закупили.
Кои са основните подходи за определяне на застрахователната сума?
При единия се предлагат пакети на фиксирана застрахователна сума, които струват около 50-80 лв. на година. Сумите са например 20 000 лв., 50 000 лв. и т.н., които в масовия случай стигат за покриването на щети, но не и за изцяло нов дом. Цените могат да са наистина "бюджетни" - при най-ниските нива на лимити премиите са в рамките на 20-40 лв. на година, за лимит от 50 000 лв. варират около 50-60 лв. на година.
При другия вариант застрахователната сума по полицата е съобразена със стойността на имота. Цената на полица за апартамент от 100 кв. м, застрахован на сума от 100 000 лв. с добро покритие на рискове, може да е около 100-180 лв. на година, т.е. около 10-15 лв. на месец.
От бранша обаче съветват да не се водим само по цената, а да се запознаем в детайли с условията и да ги съобразим с индивидуалните си потребности. Добре е да преценим дали застраховката да е на сума, близка до реалната стойност на имота или по-ниска, защото това ще е максималният размер на обезщетението, което може да получим. Освен това срещу какви рискови събития се застраховаме, защото ще получим обезщетение само по тези, които са включени в покритието на полицата ни.
Друг практичен пример, който застрахователите дават, е свързан с хипотезите надзаастраховане и подзастраховане.
"Считате, че къщата Ви струва 300 000 лв., защото според Вас може да я продадете за толкова. Сключвате застраховка на такава сума и плащате съответната премия. Но обективно изграждането на нова къща с подобни характеристики струва 150 000 лв. За нещастие в резултат на пожар домът Ви изгаря. Застрахователят ще изплати 150 000 лв., а не 300 000 лв., защото толкова излиза да се построи нов", обясняват от АБЗ.
И уточняват, че смисълът на застраховката на дома е чрез обезщетението да го върнете в състоянието преди рисковото събитие, а не да се печели от нея. Затова при определяне на обезщетение застрахователите се водят от експертни оценки за това колко реално ще струва да се възстановят щетите, т.е. отчита се реалната стойност на строителните и ремонтни услуги, материали и други.
Два са основните варианти за формиране на обезщетение – на възстановителна стойност и на действителна стойност.
На възстановителна стойност най-общо означава, че се изплаща обезщетение в размер, достатъчен да възстановите увреденото или унищоженото имущество. При формиране на обезщетения на действителна стойност се отчита овехтяването на имуществото съобразно годините експлоатация.
Основният пакет покрития включва обикновено пожар, природни бедствия като буря, ураган, градушка, наводнение, свличане на земни пластове, тежест от естествено натрупване на сняг или лед, ВиК аварии, вандализъм, удар от превозно средство, разходи за разчистване и някои други.
Към тях могат да се добавят и други покрития като земетресение, късо съединение и токов удар на електрически инсталации и/или уреди, чупене на стъкла, загуби на доход от наем, наем за алтернативно настаняване, кражба, отговорност към трети лица и някои други.
По отношение на риска земетресение честа практика е да се прилага принципът на самоучастие - вие поемате загубите до размера на самоучастието, а застрахователят плаща всичко над него. Размерът на самоучастието варира в рамките на 1-2 процента от застрахователната сума. Ако самоучастието например е изчислено на 1000 лв., в случай на рисково събитие застрахователят ще поеме горницата над тази сума.
Така, ако щетите от земетресение по дома са оценени на 800 лв., вие ще поемете разходите за ремонт. В случай, че възлизат на 10 000 лв., застрахователят ще ви изплати 9000 лв. заради самоучастието от 1000 лв.
При отпускане на ипотечен заем се изисква задължително сключване на застраховка за жилището, което ще бъде закупено с отпуснатите средства. При определяне на застрахователната сума се използват основно два подхода. При единия сумата съответства на дължимото по кредита и съответно намалява с времето. При другия, който е по-често срещан, сумата отразява стойността на имота и не се променя през периода на кредита. Трябва да сте наясно, че вариантът застрахователната сума да отговаря на остатъчната стойност по кредита не ви предлага пълноценна защита. Той има само едно предимство – по-ниската цена на полицата, предупреждават от АБЗ.
Данните от допитване на АБЗ сред застрахователни компании, предлагащи имуществени застраховки, показват, че основната и почти единствена причина за отказ за изплащане на обезщетение е, че претенцията е била заведена за риск, който не е част от покритието по полицата или е изключен риск.
/ВЙ/
news.modal.text
