След години на възхвали и отрицания, ядрената енергия отново се радва на подновен интерес в много страни. Призивите за възражданетo й прераснаха в конкретен документ на конференцията на ООН за борба с климатичните промени КОП28, която се провежда в Дубай.
Ядрената енергия генерира по-малко от 10 на сто от световната електроенергия в 31 страни, според данните на Международната агенция по енергията (МАЕ)
Нейното развитие бе "поставено на пауза" след инцидента в АЕЦ "Фукушима" в Япония през 2011 г. След тази авария Германия и Швейцария решиха да се откажат от атомната енергия, а Китай забави темпа на прилагане на мащабната си програма. Италия гласува за отказ от ядрена енергия с референдум още през 1987 г. след аварията в Чернобил, отбелязва АФП.
Като цяло броят на ядрените реактори в свет са спаднали от 440 през 2005 г. до 410 през 2023 г., според данните на Международната агенция за атомна енергия (IAEA).
Общото производство на ядрена енергия се върна през 2021 г. към високите си нива, но бъдещето остава несигурно. Атомният "парк" остарява, а броят на проектите, които стартират всяка година - 10 през 2022 г., от които половината в Китай - е далеч от темпа през 70-те и 80-те години на миналия век. Общо през 2022 г. и 2023 г. в експлоатация са влезли 10 реактора, а още толкова са били затворени. За сравнение само през 1976 г. е започнало строителството на 44 нови реактора.
Сътрудничеството в областта на ядрената промишленост и изследванията е една от водещите области в ЕС. То превърна блока в световен лидер в производството на атомна енергия и му позволи да участва в най-големите европейски и международни проекти.
В ЕС има 100 действащи ядрени реактора в 12 страни членки (Белгия, България, Испания, Финландия, Франция, Унгария, Нидерландия, Чехия, Румъния, Словакия, Словения, Швеция) с обща мощност от близо 100 гигавата, според юлските данни на Постоянното представителство на Франция към ЕС.
Проекти за строителство има в девет страни членки, някои от които са в процес на изграждане или в начална фаза във Финландия, Франция, Словакия и Унгария, а други - в България, Чехия, Литва, Полша, Румъния и Нидерландия, се предвиждат.
От своя страна Германия спря последните си три ядрени реактора през април 2023 г., но Белгия реши да удължи за срок от 10 години жизнения цикъл на два от реакторите, които трябваше да бъдат спрени през 2025 г.. Полша също стартира програма за строителство на 3 АЕЦ-а.
Понастоящем ЕС е една от трите големи икономики (заедно с Канада и Бразилия), която произвеждат повече от половината от електроенергията от енергийни източници с нисък въглероден интензитет, от които почти половината от ядрена енергия (през 2022 г. 60,75 на сто от електроенергията, произвеждана в рамките на ЕС , е декарбонизирана, като 22,1 на сто са от ядрена енергия, а 38,52 на сто от възобновяеми източници.
Франция с 56 реактора (със средна възраст 37 години) продължава да е най-ядрената страна на човек от населението. Тя стартира нова програма за строителството на от пет до 14 реактора, като първият се очаква да влезе в експлоатация към 2035-2037 г.
Междувременно Е Де Еф ( EDF) трябва да завърши в Нормандия реактор от следващо поколение (EPR) който се очаква да заработи през второто тримесечие на 2024 г. с 12-годишно закъснение.
Великобритания трябва да затвори постепенно девет реактора. Лондон обаче предвижда осем нови реактора до 2050 г., въпреки че разходите за единствената АЕЦ в процес на изграждане "Хинкли пойнт Си" (Hinkley Point C) скочиха рязко.
Италианското правителство също възнамерява отново да се върне към ядрената енергия, както обяви министърът на енергетиката и околната среда Джилберто Пикето Фратин, който събра на 21 септември представители на енергийния сектор и научни работници в областта на атомната енергия, за да обсъдят "Националната платформа за устойчива ядрена енергия", информира "Соле 24 оре".
Италианската ядрена програма стартира през 60-те години на миналия век и бе рязко прекъсната в края на 80-те години след аварията в Чернобил. През 1987 г. италианците гласуваха с огромно мнозинство на референдум против продължаването на програмата, като опитите за възобновяването й бяха блокирани от нов референдум през 2011 г.
Вицепремиерът Матео Салвини поддържа тезата, че "Италия не може да губи време" и трябва "отново да започне да произвежда чиста и сигурна енергия посредством ядрената енергия през идните години".
Според редица експерти обаче времето, необходимо за стартирането на нова ядрена програма ще е по-дълго, като някои се съмняват дали е осъществимо и желателно.
"Строителството на ново съоръжение от последно поколение, изисква от седем до 10 години", заяви Алесандро Додаро, директор на подразделението за ядрена енергия в Националната агенция за нови технологии, енергия и устойчиво икономическо развитие (ENEA). "В една страна, в която ядрената енергия отсъства и не се приема добре, ни трябват поне пет години, за да информираме хората и да ги накараме да разберат предимствата", добави той.
Новата платформа ще трябва да реши дали да възприеме съществуващата технология ( така наречените ядрени реактори от трети поколение) или да разчита на на бъдещото четвърто поколение, подчерта Алесандро Додаро.
САЩ също разполагат с 93 ядрени реактора, от които последният влезе в експлоатация през април. Средната им възраст обаче е 42 години.
Американският президент вярва в ролята на ядрената енергия за постигането на целта за 100-процентова "чиста" електроенергия през 2035 г. и иска да подкрепи сектора.
Най-активните сили в гражданската ядрена енергия са Китай на домашна почва и и Русия по отношение на износа, отбелязва АФП.
През 2020-2022 г. всички 25 нови проекта в света са или в Китай, или са задвижвани от руската промишленост, според доклада за статута на ядрената енергия по света (WNISR), изготвен от независими експерти въз основа на публични данни. През 2023 година са стартирали шест нови проекта, от които пет в Китай и един на руската компания "Росатом" в Египет.
На фона на енергийната и климатична криза други страни също показват подновен интерес към ядрената енергия.
Сред тях са Швеция и Нидерландия. Япония също обмисля строителството на нови реактори и гласува за удължаване на жизнения цикъл на съществуващите с над 60 години, но 12 години след "Фукушима" по-голямата част от атомния парк не функционира. За Полша, Чехия или Индия става дума за намаляване на зависимостта от въглищата.
Държавната компания на Обединените арабски емирства ЕНЕК (ENEC) подписа споразумение с компанията на Бил Гейтс за подобрени ядрени реактори "Терапауър" (TerraPower) за съвместно разработване на такива реактори в ОАЕ и други страни.
Меморандумът за разбирателство идва във време, когато ОАЕ иска да увеличи ядрения си капацитет.
ОАЕ разполага сега само с един традиционен ядрен реактор, който влезе в експлоатация през 2020 г.
Благодарение на разработката на така наречените "малки модулни реактори" секторът се е прицелил и към нови пазари, най-вече в развиващите се страни
Светът би могъл да разчита на около 12 нови "ядрени" страни, според директора на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси. Сред тях са Гана, Кения, Узбекистан, Казахстан и Филипините.
Други страни, като например Нова Зеландия, са против ядрената енеригя заради високите разходи, рисковете и съдбата на отпадъците. Оживени дебати по темата се водят и в самия ЕС.
Възраждането на ядрената енергия получи допълнителен тласък в Дубай, където България и двадесет и една страни от четири континента приеха Декларация за тройно увеличаване на ядрената енергия до 2050 г. в рамките на конференцията на ООН за борба с климатичните промени КОП28.
Страните, присъединили се към декларацията, са САЩ, Франция, Швеция, ОАЕ, Южна Корея, Полша, Чехия, Украйна, Словения, Словакия, Румъния, Гана, България, Япония, Финландия, Великобритания, Унгария, Канада, Мароко, Молдова, Нидерландия, Монголия.
Френският президент Еманюел Макрон, който е сред водещите застъпници на ядрената енергетика в ЕС, каза, че ядрената енергия е чиста, еквивалентна на вятърната енергия по отношение на въглеродната неутралност.
"В Европа страните с висок дял на ядрена енергия са най-чисти", каза Макрон. Той подчерта, че много развиващи се икономики искат да инвестират в модулни ядрени реактори и призова Световната банка и другите международни финансови институции да подкрепят инвестициите в ядрената енергетика. Макрон обяви, че през март догодина в Брюксел ще се проведе първа ядрена среща на страните, подкрепили декларацията.
/СС/
news.modal.text
