ИНТЕРВЮ

site.btaЩе продължава да се задълбочава проблемът с липсата на работна ръка в розопроизводството, смята розопроизводителят инж. Марин Тодоров

Ще продължава да се задълбочава проблемът с липсата на работна ръка в розопроизводството, смята розопроизводителят инж. Марин Тодоров
Ще продължава да се задълбочава проблемът с липсата на работна ръка в розопроизводството, смята розопроизводителят инж. Марин Тодоров
Снимка: БТА, архив

Ще продължава да се задълбочава проблемът с липсата на работна ръка, който е и основният проблем в розопроизводството. Това каза в интервю за БТА инж. Марин Тодоров, розопроизводител и основател на компанията "Лема" (Lema) в Казанлък, който има около 50 години опит в розопроизводството, а в частния бизнес е от 2000 година. По думите му това е така, защото младите хора не искат да се занимават със земеделие, ориентират се към големите градове, а в селата, където основно се отгелждат розите, се наблюдава обезлюдяване. Той допълни, че липсата на работна ръка е проблем и в други земеделски сектори.

"Няма нито кой да бере рози, нито кой да се грижи за тях, а брането няма как да бъде механизирано", коментира инж. Тодоров. Той обясни, че розите се берат ежедневно в продължение на 25 дни в часовете от 5:00 до 11:00 сутринта и това е едно от нещата, които правят този тип труд непривлекателен. За масив от около 50 декара са необходими 50-60 души, които се намират изключително трудно, каза още той. "От доста години работната ръка е проблем, навремето тези неща са били на семеен принцип и семействата са отглеждали толкова рози, колкото могат да обработят. Сега собствениците на големи масиви имат най-голям проблем с набирането на берачи", коментира той. Според него основата на розопроизводството са малките производители. "Ние обработваме 50 декара собствени розови масиви, но имаме 40 доставчика на розов цвят, които обработват масиви от по два до пет декара", обясни той.

Инж. Тодоров посочи, че бизнесът в момента търпи загуби и заради забавянето на розобера в следствие на хладното време и че розопроизводството в момента е много зависимо от метереологичните условия. "Ако времето се задържи такова и леко се затопли, розите ще цъфнат с нормални темпове, но ако се затопли рязко, те ще разцъфтят наведнъж и това ще доведе до проблем", обясни той и изрази надежда времето да се запази по-хладно, за да могат розите да изцъфтят нормално и да могат да бъдат набрани и обработени.

Инж. Марин Тодоров не се ангажира да посочи конкретна сума за заплащане за килограм набран розов цвят. "Ще плащаме цената, която се оформи на пазара, за да могат хората да са доволни и да дойдат и на следващата година", коментира той и посочи, че може би цената ще варира между 1,40 и 1,70 лева, на места е възможно в края на розобера да достигне и до 2 лева за килограм. "Изкупната цена също не може да бъде определена точно, но ще бъде между 3,50 и 4 лева за килограм", каза още инж. Тодоров. По думите му тя е по-висока от миналогодишната, която е била около 3 лева за килограм, но и разходите са се увеличили. Той допълни, че поради резкия спад в цените от няколко години насам броят на розовите масиви намалява и сега няма достатъчно розов цвят.

В следствие на пандемията от КОВИД-19 има спад и в търговията с розови продукти, коментира още инж. Тодоров. Компанията "Лема" произвежда основно розово масло и розова вода, като около половината от продукцията се продава извън страната. Най-много търгуваме със САЩ и Азия, но по време и след пандемията търговията с Китай значително намаля, което се отрази цялостно на бизнеса. Той допълни, че от друга страна спадът на туризма в България също е оказал влияние върху вътрешния пазар на розови продукти.

Инж. Марин Тодоров коментира и притесненията на розопроизводителите относно предложението на Европейската комисия за промяна в Регламента за етикетиране, пакетиране и класифициране на продуктите, произведени от етерично-маслени култури, който беше основна тема на международна конференция в Казанлък. Той е категоричен, че розовото масло е изцяло природен продукт. "Аз мисля, че трябва да се преборим и да успеем. Не ми е известно розовото масло да се проявява като алерген. Алергените са при отделните съставки, но ние не ги отделяме, за да ги използваме. Розовото масло съдържа около 300 съставки, но дори и сред тях да има алергени, всички те се влияят една от друга и този ефект се неутрализира", обясни инж. Марин Тодоров и подчерта, че в производството на розово масло не се използват никакви химически продукти. "Нямаме нито разтворители, нито катализатори, само розов цвят, вода и пара", каза той. Важно е да се каже също, че дестилирането става при загряване до 100 градуса по Целзий. "Ако говорим за тежки метали и пестициди, макар това да не се разисква във въпросния Регламент, то е важно да споменем, че те не могат да преминат в розовото масло, защото се топят над 600 градуса, а ние не достигаме тази температура. Следователно от тази гледна точка розовото масло практически също е чист продукт", допълни той. 

/ИЦ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:50 на 29.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация