site.btaНе трябва екранът да замества присъствието на родителите в живота на децата, призовава психолог

Не трябва екранът да замества присъствието на родителите в живота на децата, призова в интервю за БТА психологът Марина Грибачева. По думите ѝ екранното присъствие идва тогава, когато възрастният иска да си освободи време за себе си. Чрез грижата и интереса към детето той трябва да бъде този, който да наложи правила и да осъзнае, че пристрастяването към екрана е подобно на това към алкохола и наркотиците, коментира за БТА основателят на фондация „Офлайн Кидс“ Александрина Георгиева.

Двете дами, като представители на фондацията, участваха преди дни в Ловеч в тренинг и дискусия по темите: „Екранно време в ранна детска възраст“ и „Екран в детската градина – помощник или препъни камък“. Събитието бе организирано от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО) – област Ловеч, съвместно с фондацията.

Александрина Георгиева е специалист по компютърни системи и технологии, учител по информационни технологии, сертифициран инструктор по методиката „Учене чрез преживяване“, обучаваща се в Института по дигитално благосъстояние (Digital Wellness Institute) в САЩ, а Марина Грибачева - клиничен психолог с дългогодишен опит.

По думите на Георгиева децата са силно привлечени от екраните. „Голяма част от приложенията са направени така, че да искаме да прекараме все повече време в тях. Там работят хиляди специалисти, които намират най-добрата стратегия и модел, за да ни привлекат вниманието. Самите деца споделят, че доста често видеоигрите ги карат да бъдат агресивни“, заяви още специалистът.

Видеоигрите карат децата да бъдат агресивни

Според нея децата нямат умение за самоконтрол. Това се развива на доста по-късен етап. Родители много често не си дават сметка за това и предоставят електронното устройство с надеждата, че детето ще попадне на нещо полезно, приятно, но не е така.

„Социалните мрежи и видеоигрите бързо и лесно посрещат наши психологически потребности и нужди, докато в реалния живот това става по-трудно, изисква се повече усилия и време. В една видеоигра постоянно получаваме награди, минаваме нивото, вдигаме нивото на нашия герои, чупим рекорда. И когато това се случва публично, тоест нашите приятели могат да го видят и да се съревновават с нас, става още по-интересно и привличащо, чувстваме се харесвани, приети и свързани. Това обаче има доста сериозни отражения у децата“, каза още Александрина Георгиева.

По думите на психолога Марина Грибачева отраженията са свързани със себевъзприятието, защото стремежът към съвършенство води до създаване на измамна реалност. „Децата нямат критичност, че не всичко, което виждат, е реалността, че зад тези съвършени лица и тела всъщност има много филтри. Родителят трябва да въвежда детето по щадящ начин във виртуалния свят, защото видяното му се отразява на начина, по който то усеща себе си - понижава самооценката, мотивацията за учене, появяват се малоценностни преживявания, липса на увереност. Това води до оттегляния от контактите с връстници, до задълбочаване на психични разстройства и заболявания, до невъзможност за изграждане на връзки, контакти, разстройство на вниманието, паметта, на отношенията, добави Грибачева.

Тя каза още, че според Американската педиатрична асоциация и Световната здравна организация до 18-ия месец на детето не се препоръчва излагането му пред екрани, а до 3-годишна възраст това да е много малко. Екранното време трябва да се въвежда постепенно, посочи психологът.

Според Александрина Георгиева в рамките на шест години - от 2013 до 2019 г., има записани 259 смъртни случая на млади хора в САЩ,  които в стремежа си да направят най-интересното селфи или видео, всъщност правят нещо изключително екстремно и загиват, понеже нещата се объркват. В България също има има такива случаи.

Родителите могат да помогнат на децата да се справят със зависимостта от екрана

Марина Грибачева добави, че винаги има шанс родителите да помогнат на децата да се справят със зависимостта от екраните, ако са достатъчно мотивирани и проявяват искрен интерес към това, което се случва с тях. „Винаги родителят е този, който в семейството държи властта и контрола и може да наложи правила, да промени начина, по който отглежда детето“, заяви специалистът.

Според Александрина Георгиева важно е родителят да осъзнава също, че става въпрос за истинско пристрастяване и да покаже на детето, че е загрижен, ангажиран, че не му е враг и не цели по някакъв начин да го накаже. „Тактиката в повечето случаи е постепенно да се намаля екранното време“, каза още Георгиева. Тя съветва родителите да намерят за децата си заместващи дейности, които да бъдат полезни и според техните интереси, като спорт например.

По думите на Марина Грибачева колкото повече време е преминало в тази екранна зависимост, толкова по-трудно става отказването, тъй като има период на абстиненция. „Когато детето е на възраст над 12 години, нашите възможности да повлияваме са по-ограничени. В юношеството детето иска да се разграничи от родителя, за да може да се подготви за самостоятелния живот. Трябва да си даваме сметка, че ако изпуснем момента, вероятността да можем да повлияем в някаква посока е много малка“, посочи психологът.

Екранът може да бъде бягство от болезнена действителност

„Екранът може да бъде бягство от болезнена действителност, но той не е животът. Това не е нашият живот, а една фантазия. Наблюденията ми като специалист са свързани с това, че пристрастяване и залепване за устройства се развива тогава, когато децата или родителите искат да избягат от реалността – разводи, родителски конфликти, заболявания, усещане за неуспех, провал по някакъв начин, чувство, че си различен от връстниците си. Това са нещата, които в моя опит и в моята практика водят до злоупотреба с екрани. Това е още един проблем, но не е решение“, категорична е Грибачева.

Специалистите посочиха още, че не са против използването на различни дигитални устройства, ако бъдат средство за получаване на информация, за осъществяване на връзка с хора, които живеят далеч от нас. В този случай са технологичен напредък. Но ако ги оставим те да управляват живота ни, вече са проблем, посочи още Александрина Георгиева, която самата е била зависима от екрана, но се е справила с това и сега помага на другите.