ОБЗОР

site.btaПосещението на германския президент в Румъния напомни за едно малцинство, което е на път да изчезне

Посещението на германския президент в Румъния напомни за едно малцинство, което е на път да изчезне
Посещението на германския президент в Румъния напомни за едно малцинство, което е на път да изчезне
Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и румънският президент Клаус Йоханис на среща с германската общност в Сибиу, снимка: Президентството на Румъния

По време на тридневното си посещение в Румъния германският президент Франк-Валтер Щайнмайер пътува заедно с румънския си колега Клаус Йоханис до трансилванския град Сибиу и се срещна с представители на общността на етническите германци. 

По време на срещата Йоханис, който е родом от Сибиу и също е представител на германското малцинство, подчерта, че румънската държава цени високо приноса на тази общност към социалното, икономическото и културното развитие на Румъния, както и лоялността им през годините. Той определи Сибиу като "модел за съвместно съществуване на различните етноси в хармония".

Щайнмайер от своя страна напомни, че някога Сибиу е бил "столицата на трансилванските саши", визирайки саксонската общност, която се установява в Трансилвания още през 12 век. "Въпреки че много от вас напуснаха Румъния при трудни условия, остават тесни връзки с това място. Това беше показано по впечатляващ начин на голямата среща на сашите през 2017 г. (в Сибиу), в която участваха около 17 000 души от цял свят, всичките с един общ знаменател - трансилванските им корени", подчерта германският президент.

Данните от последното преброяване в Румъния обаче сочат, че тази общност, оставила емблематичен отпечатък върху архитектурата, традициите, културата и цялостния облик на мултиетническата историческа област Ардял (позната отвъд границите на Румъния като Трансилвания), е на път да изчезне. 

Произход на саксонците (сашите) в Румъния, история и култура

Според историческите данни саксонците, известни в Румъния под името "саши", се настаняват в Трансилвания в периода, когато територията е под унгарска власт, тоест 12 век, когато унгарските владетели търсят помощта им, за да предпазят Трансилвания от нашественици, но и за да помогнат за икономическото развитие на териториите отвъд Карпатите.

Заселването им в Трансилвания е инициирано от унгарския крал Геза Втори (1141-1162 г.) и в продължение на няколко века основната задача на германските заселници е отбраняването на източните граници на Унгарското кралство, което тогава включва и Трансилвания. Процесът на германската колонизация продължава до края на 13 и началото на 14 век. 

Наименованието "саши", което идва от "саксонци", е засвидетелствано за първи път в документ от 1206 г., когато унгарският крал Андраш Втори (1205-1235 г.) им дава определени привилегии и им осигурява собствен юридически статут. 

Монголската инвазия през 1241-1242 г. до голяма степен унищожава Унгарското кралство. Но присъствието на сашите в Трансилвания не изчезва, те запазват своя език и традиции и през повечето време се радват на значителна степен на автономия. 

През Средновековието сашите оставят ярък отпечатък върху архитектурата, традициите и културата на Трансилвания, а примери за това са пазещите се и до днес германски имена (редом с унгарските) на редица населени места в Румъния, като Hermannstadt (Sibiu, Nagyszeben), Klausenburg (Cluj, Kolozsvár), Kronstadt (Brașov, Brassó), Mühlbach (Sebeș, Szászsebes), Schässburg (Sighișoara, Segesvár).

Прочутата "Черна църква" в Брашов, средновековна готическа катедрала, датираща от 14-15 век, също е дело на сашите. Впечатляващото с размерите си религиозно здание е смятано за втората по големина цървка в Румъния (след съвременната катедрала "Спасението на народа" в Букурещ) и най-голямата готическа конструкция в Югоизточна Европа.

А живописните трансилвански селца на сашите с традиционните "укрепени църкви" (включително село Вискри, където британският крал Чарлз Трети има свой имот), забележителният с историята си град Сигишоара (родно място на легендарния влашки владетел Влад Цепеш), както и прочутият замък Бран край Брашов (на немски Törzburg, на унгарски Törcsvár), са едни от най-популярните туристически атракции днес. 

"Продажбата" на саши на Западна Германия по време на комунизма

Сашите в Румъния обаче намаляват с всеки изминал ден. И се оказва, че преселението им към Германия не започва след падането на Желязната завеса, когато границите се отварят. Още в ранните години на комунизма в Румъния се случва един процес, който румънските медии наричат "продажба" или "износ" на саши в Германия. 

Телевизия Диджи 24 разказва, позовавайки се на архивни документи и свидетелства, че през 50-те години на 20 век Румъния се сблъсква с хронична валутна криза, а същевременно затварянето на границите и терора в страната пораждат необходимостта от намиране на нелегални начини за бягство. Държавата се възползва от тази възможност и започва да "търгува" хора (най-вече евреи и саши) срещу твърда валута, кредити или технология. 

Според изданието Израел и Западна Германия са откупували свои хора, намиращи се в затвора, или за да съберат разделени семейства. Последният преговарящ на Западна Германия - Ханс Гюнтер Хуш, твърди, че е "купил" от режима на Николае Чаушеску 226 000 саши за 22 години, отбелязва телевизията. 

Изданието Хотнюз пише, че в резултат на тайните преговори между Румъния и Германия от страната са си тръгнали около 230 000 саши и шваби от 1962 г. до 1989 г. Изданието се позовава на Флориан Бану, изследовател в Националния съвет за проучване на архивите на Секуритате, който е публикувал книга за емиграцията на етническите германци от Румъния. 

"Не може да се каже, че Чаушеску е продавал саши и шваби. Не Румъния е правила това, инициативата е идвала отвън", коментира той. Парите, изпращани от германска страна, са влизали в сметките на държавата, от които са се плащали външните дългове, допълва изследователят.

За първите репатрирани лица от германски произход Германия е плащала по 5000-6000 марки за всеки, но документите сочат, че компенсацията за заминаването на германците от Румъния са включвали и други средства освен строго финансовите, включително предаване на ноу-хау от западногермански фирми към румънски държавни предприятия, става ясно от проучванията на Бану. 

Според Дойче веле по време на диктатурите на Георге Георгиу-Деж и Николае Чаушеску Румъния е "продала" над 230 000 етнически германци, за които Федерална Германия е платила между 3 и 4 милиарда марки. Това сочат данни от разсекретените архиви на Секуритате. Тоталитарният режим по това време има нужда от твърда валута, най-вече за да строи големи промишлени комбинати, и за тази цел "изнася" етнически германци и евреи, включително измежду хвърлените в политическите затвори, отбелязва изданието.

Съвременни статистически данни: една изчезваща общност

Германското население на Румъния се топи, а членовете му в момента са под 23 000 души, сочат последните статистически данни. 

Преброяването на населението в Румъния през октомври 2011 г. показва, че в Румъния по това време са живеели само 36 042 етнически германци от сашите, които колонизират Трансилвания още в средата на 12 век, по време на Унгарското кралство, и швабите, които се настаняват в Банат много по-късно, през 18 век, отбелязва Дойче веле в материал, озаглавен "Последните саши в Румъния - една изчезваща общност". 

Преброяване от декември 1930 г. показва, че тогава в страната са живеели 745 421 шваби и саши (от общо 18 057 028 души население на Румъния).

Последното преброяване от 2022 г. сочи, че представителите на това малцинство в Румъния са едва 22 900 души (0,12% от 19 053 815 души население). Това е съществен спад спрямо предишното преброяване от 2011 г., което регистрира малко над 36 000 саши (0,17 процента) в страната. 

За сравнение унгарците  - най-голямото етническо малцинство в Румъния, също отчитат спад, но доста по-малък  - от 1 425 507 души (7,8 процента) в междувоенния период, до 1 227 623 души през 2011 г. (6,5 процента) и 1 002 151 души (6 процента) при последното преброяване от 2022 г. 

След 1990 г. останалата малобройна общност на сашите в Румъния оредява още повече, когато Желязната завеса пада и границите се отварят. Редица представители на саксонското малцинство заминават за Германия, където лесно получават гражданство, позовавайки се на т.нар. "право на завръщане", което им дава германският Закон за националността.

Последните етнически германци, които все още живеят в селата и малките градове, са почти изцяло семейства от възрастни хора или самотни възрастни, които отказват да заминат при децата "у дома в Германия", защото техният дом е в Румъния, разказва Дойче веле.

Клаус Йоханис - от кмет на Сибиу до президент на Румъния

Сашите щяха да си останат едно сравнително малко познатото за външния свят малцинство в Румъния, ако през през декември 2014 г. един техен представител не беше стигнал до най-високия пост в страната.

Президентът Клаус Йоханис е роден в Сибиу и започва кариерата си като учител по физика. Родителите му и сестра му, подобно да много други саши, емигрират в Германия през 1990-те години. Той обаче остава в Румъния и постига стремителен възход в политическата си кариера - от дългогодишен кмет на Сибиу и председател на Демократичния форум на германците в Румъния, след това за кратко лидер на Национално-либералната партия, до наближаващ края си втори мандат в президентския дворец "Корочени". 

"Румъния ще продължи да защитава правата и интересите на националните си малцинства и да полага усилия за изграждането на възможно най-теларантно и приобщаващо общество", увери през лятото на миналата година президентът Йоханис, който присъства на фестивал на саксонската култура в окръг Брашов, известен като "Седмица на Хаферланд".

Подобно беше и посланието му в Сибиу тази седмица, когато заедно с германския си колега Щайнмайер признаха важната роля на това бързо топящото се малцинство в Румъния.

/ВН/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:40 на 29.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация