site.bta50 години на една сцена говорят за позитивно прекарана житейска история, казва пред БТА актьорът Михаил Петров

„Театърът би трябвало да въздейства и по някакъв начин да прави хората по-добри – дотолкова, доколкото е възможно. Колкото е по-талантлив театърът, който се прави, толкова и въздействието ще бъде по-силно“, казва пред БТА актьорът Михаил Петров. Той отбелязва 50 години на сцената на Народния театър „Иван Вазов“.

„Благодарение, разбира се, най-вече на Господ, и на силите, които ни пазят, ако ни пазят, повече са били добрите, успешните, радостните и градивните моменти през тези години. Самият факт, че 50 години съм на тази сцена, сам по себе си говори вече за една безспорно позитивно прекарана житейска история“, разказва Петров.

Според него, театърът трябва да се опитва да възпитава. „Не знам дали винаги му стигат силите и дали потребностите на хората са такива. Времето, в което сега живеем, значително се различава от времето преди 25-30 години, например. Виждаме един друг тип общество. Общо взето, прагматизмът някак си доминира за сметка на романтиката и духовните потребности, които хората имаха“, коментира актьорът. По думите му, механизмите, свързани с промяната на живота такъв, какъвто го познаваме днес, не зависят от хората. Това е почти метафизичен процес, допълва Михаил Петров.

Специален момент на сцената на Народния театър е свързан с друга негова професионална годишнина – 35 години в първата ни трупа. „Трябваше да изиграя пет представления за една седмица и в последния ден изиграх главната роля в „Ах, този джаз“. Това беше първият мюзикъл, странно как попаднал на сцената на Народния театър. Между другото е едно великолепно представление, много хубаво. И то беше вълнуващо от гледна точка и на това, че всъщност ние сме драматични актьори и не сме дотам подготвени за мюзикъл или за спектакъл, в който има танци, има песни. Тогава много ни помогнаха, разбира се, режисьорът Борис Панкин и Боряна Сечанова, художественият ръководител на балет „Арабеск“, който участваше в спектакъла. И това беше наистина едно несрещано до този момент преживяване“, разказва Петров.

Друго такова събитие е представянето на режисирания от него спектакъл „Един безумен ден“, който този месец се завърна на голяма сцена след повече от две години отсъствие. „Емоциите са изключително позитивни и приятни не само за актьорите, а и за публиката. Усетихме го по реакции, по спонтанността, с която гледаха и реагираха на спектакъла“, посочва актьорът. „Онова, което е преобладаващото в моята кариера, наистина е радостта и удоволствието от тази работа, която от винаги съм искал, мечтал и успял да върша“, допълва той.

Михаил Петров казва, че не си спомня своето първо превъплъщение на сцена, но от родителите си знае, че е участвал в „Сън в лятна нощ“, в театъра в Хасково, когато е бил на четири години. 

„Тази професия никак не е лесна, особено ако искаш да я упражняваш по начин, достоен, верен и правилен. В същността си актьорското майсторство, и въобще актьорската професия, изисква много труд, много лишения, много съсредоточеност, много отдаденост. Просто трябва да посветиш живота си на тази професия, ако искаш да бъдеш такъв артист, какъвто би трябвало да бъдеш“, коментира актьорът.

За него пред БТА разказват част от колегите му в Народния театър – Георги Мамалев, Биляна Петринска, Гергана Змийчарова, Параскева Джукелова и Васил Драганов.

ГЕОРГИ МАМАЛЕВ: МНОГО ДОБРЕ РАЗЧИТА ПИЕСАТА И ДОБРЕ Я ПОСТАВЯ НА СЦЕНА

Георги Мамалев и Михаил Петров са колеги повече от 45 години. Свързват ги много срещи на сцената и извън нея. „Много благодаря за това, че Мишо Петров ме покани в пиесата „Обир“, където играя инспектор от Скотланд Ярд и много се радвам, че участвам в този спектакъл. Мишо Петров беше режисьор и много добре разчете пиесата, много добре я постави на сцената. Бих се радвал, ако още някъде се срещнем“, казва Мамалев.

„В „Комедия от грешки“ сме играли заедно и в много други пиеси. Аз се връщам много години назад, така че и аз съм вече 45 години на сцената. От много години познавам Мишо Петров и искам да му пожелая здраве и все така да се справя успешно със задачите си“, пожелава той.

БИЛЯНА ПЕТРИНСКА: ТОЙ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЗИСКАТЕЛЕН ЧОВЕК, ПЕРФЕКЦИОНИСТ

„Имам щастието да съм работила с Мишо Петров. Още преди време направихме неговия, може би,  първи режисьорски опит. Това беше една черна комедия – „Пуканки“ на Бен Елтън, много съвременна пиеса. Мишо е истински професионалист в класическия смисъл на думата. Той е изключително взискателен човек към себе си и към другите. Педантичен в изискванията към себе си и към другите, с цел да се направи и реализира най-добре това, за което актьорите и режисьорът се събират“, разказва Биляна Петринска.

По думите й като режисьор много добре води актьорите. „Тъй като преди всичко е актьор и разбира проблематиката, усещанията и страховете им и наистина успява да слага, и личните взаимоотношения зад професионалните цели. Тоест, не е подвластен на емоциите, които да прехвърля на сцената. Професионално работи, взискателно работи, отговорно работи и като колега, и като актьор, и като режисьор“, допълва Петринска.

В момента тя работи с него две неща на сцената на Народния театър – „Идеалният мъж“ (там Михаил Петров е актьор) и в мюзикъла „Компания“ (Петров е режисьор). „Една доста сложна материя, сложна музика и там се чувствам страхотно, защото той ми даде пълната свобода да мога да работя тази характерна жена, характерен образ. Успява да работи с актьора, успява да му даде свободата, да бъде близък с него, да комуникира добре, съвсем нормално и естествено“, разказва актрисата.

„Работи се много приятно с Мишо, защото можеш да се облегнеш на неговия професионализъм и дългогодишен опит. И на неговите качества на отговорен човек и приятел“, казва Биляна Петринска. 

ГЕРГАНА ЗМИЙЧАРОВА: ПРИ НЕГО ВСИЧКО Е МНОГО СТРИКТНО ВИНАГИ ИЗЧИСЛЕНО, ПРЕМИСЛЕНО

„Аз съм работила с Мишо още по един от първите проекти, в които влязох като актриса в Габровския театър преди доста години. Така се случи, че влязох в централна роля в негов спектакъл, и още тогава мисля, че се харесахме взаимно. Творчески си паснахме по отношение на това, че и двамата сме доста организирани и обичаме нещата да стават бързо и лесно“, разказва актрисата.

Тя описва Михаил Петров като много спокоен режисьор. „Човек, с който е много хубаво да се работи, защото при него всичко е много стриктно винаги изчислено, премислено. Няма дълги размотавания по време на репетициите, пък търсения, пък чудения… Не, той е много наясно, когато започва един проект винаги какво ще бъде, как ще бъде, максимално използва времето, за да се получат нещата, които си представя“, казва Гергана Змийчарова.

„И, не на последно място – може би любимото ми негова качество е, че има чудно чувство за хумор. Много е забавен и успява винаги да извади хумора от пиесата, по която работи. Това за актьорите е може би най-голямото удоволствие. Когато се работи по комедия да знаеш, че ще има реакция на смешките, които играеш, и наистина да има реакции на смешните моменти“, допълва актрисата.

ПАРАСКЕВА ДЖУКЕЛОВА: ТОЙ УМЕЕ ДА ПРАВИ ОТБОР

Параскева Джукелова е играла с Михаил Петров в „Обир“, партнирали са си и в „Църква за вълци“. В „Компания“ и в „Един безумен ден“ той е неин режисьор. „Чудесно се работи с него. Той е от режисьорите, които имат изисквания, но, в същото време, имат доверие към актьорите и дават някаква свобода за предложения, което е много приятно. Леко се работи с него като режисьор. Но и като актьор е благодатен партньор също с голяма обич и уважение към театъра и към колегите си“, разказва актрисата.

По думите й Михаил Петров е много упорит. „Започнахме да правим мюзикъла „Компания“ януари 2020 година. Изобщо не подозирахме, че ще ни се случи пандемия. И, въпреки че театрите спряха за три месеца и беше много трудно с всички разболявания, отсъствия и така нататък, той успя да изведе една голяма група от хора в рамките на почти една година. Премиерата ни беше почти една година след започването на репетициите. Това за мен, в целия ми творчески път, е най-дългият репетиционен период, но му се възхищавам, че успя да изведе цялото това нещо до благополучен край, което си е и упоритост, и целеустременост, защото и този спектакъл, както и „Един безумен ден“ са съставени от много участници, което обикновено е доста изнервящо. Възхищавам му се за тази целеустременост и за това, че успява да създава отбор“, разказва Джукелова. 

Още преди да го познава като колега обаче, тя свързва свои детски спомени с Михаил Петров. „За мен Мишо Петров още като малка  беше гласът на всички телевизионни театри, които тогава излъчваха Шекспир. И Мишо беше гласът, който много често озвучаваше шекспировите постановки. Така че този глас го познавах още от малка и след това ми се случи възможност да работим заедно“, разказа актрисата.

ВАСИЛ ДРАГАНОВ: ЧУДЕСНО Е ДА СЕ РАБОТИ С КОЛЕГА АКТЬОР, ТЪЙ КАТО ЗНАЕ СПОСОБНОСТИТЕ НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС

„Чудесно е да се работи с колега актьор, тъй като той знае способностите на всеки един от нас, знае какво може да направи актьора по повод ролята и дадената сцена. И това е много удобно, тъй като дава хубави задачи, чисто актьорски, знаейки възможностите на всеки един от нас“, казва актьорът Васил Драганов.

„Винаги ми е било приятно да работя с него, тъй като винаги приема повечето мои предложения, основно в комедиен план, разбира се. Това е хубаво, тъй като, по този начин, всеки може да моделира и сам да внесе нещо свое в спектакъла. С него работя във второ представление – предишното, надявам се, да го възстановим, се казва „Лунатици“, една много хубава комедия с Аня Пенчева. Сега направихме този разкош от музика и танци – „Един безумен ден“. Еекипът е готин, с голямо удоволствие винаги съм работил с него“, казва още Васил Драганов.