ОБЗОР

site.btaЩе превърне ли кризата в Украйна ЕС в енергиен съюз?

Ще превърне ли кризата в Украйна ЕС в енергиен съюз?
Ще превърне ли кризата в Украйна ЕС в енергиен съюз?
Снимка: АП.

През 1960 г. се изчерпи търпението на група богати на енергийни ресурси, но иначе сравнително бедни държави, да бъдат ограбвани от по-богатите държави и решиха да разлюлеят лодката. Преобръщайки световния ред, те се обединиха, за да създадат ОПЕК - картелът на производителите на петрол, който днес има огромно влияние върху цените на горивата в световен мащаб.

Повече от 60 години по-късно Европейският съюз планира да направи първите си стъпки в обратна посока. Лидерите на ЕС разработват планове за превръщането си в картел на купувачите на природен газ, пише „Политико“.

Радикалната стъпка е в отговор на неимоверно високите цени, които водят до инфлация, ощетяват потребителите и предприятията и вредят на европейската икономика. Брюксел е изготвил планове за спешно разпределение на газа, ако доставките бъдат ограничени при студена зима.

В момент на изострени политически отношения, когато историческият съюз между Франция и Германия изпитва напрежение, съществуват съмнения дали радикалните реформи в енергетиката на ЕС могат да се окажат жизнеспособни в дългосрочен план.

Но ако лидерите успеят да се споразумеят, как ще функционира подобна схема? И какво би означавал подобен картел на купувачите - определящ цената, която ЕС е готов да плати - за европейските принципи на конкуренция и отворени пазари?

Според предложенията, представени от Европейската комисия, страните от ЕС и съответните им газови компании ще бъдат законово задължени да използват централизирана платформа за покупки, за да се опитат да си осигурят поне 15% от природния газ, от който се нуждаят, за да запълнят складовете си през 2023 г.

Предвид многобройните предупреждения за ограничаване на световните доставки на газ през следващата година и вероятното продължаване на натиска на Русия върху износа за Европа, успехът е от решаващо значение за способността на блока да преодолее енергийната криза и да защити гражданите си в дългосрочен план.

Предложението представлява още една сериозна стъпка встрани от енергийната ортодоксалност на ЕС от миналото. През 2014 г., когато Русия анексира Крим, бившият полски министър-председател Доналд Туск представи нов енергиен съюз, който ще включва "единен европейски орган, натоварен да купува нейния газ". Той виждаше в него ключово средство, чрез което ЕС може да се противопостави на енергийния шантаж на Русия.

На страниците на „Файненшъл таймс“ през 2014 г. Туск изложи виждането си по въпроса.

„Независимо от това как се развива противопоставянето около Украйна , един урок е ясен: прекомерната зависимост от руската енергия прави Европа слаба. А Русия не продава ресурсите си евтино – поне не на всички. 

Това, разбира се, е основно икономически въпрос. Доминиращият доставчик има силата да повишава цените и да намалява предлагането. Начинът за коригиране на това изкривяване на пазара е прост. Европа трябва да се изправи срещу монополната позиция на Русия с единен европейски орган, натоварен да купува газ за нея . 

След като това бъде постигнато, Европа трябва да се заеме с по-разтегнатата във времето задача да разбие руския газов монопол и да възстанови свободната пазарна конкуренция. Вярно е, че това ще изисква правителствата на Европа да заемат единна позиция. Но подобни прояви на координация са постигани и преди. ЕС създаде банков съюз , общоевропейска основа за неговите финансови институции. 28-те членки на блока заедно купуват уран за своите атомни електроцентрали чрез агенцията за атомна енергия на ЕС Евратом. Те трябва да подходят по същия начин с руския газ.

Затова предлагам енергиен съюз. Тя ще върне европейския проект към корените му.“ пише Доналд Туск в статията си. 

На фона на скептицизма на привържениците на свободния пазар в Германия и Обединеното кралство преди Брекзит тази идея не оцеля и година. Но днес, във все по-враждебната геополитическа енергийна среда, всичко изглежда възможно.

"Туск изпревари времето си и беше абсолютно прав", казва Дитер Хелм, професор по икономическа политика в Ню Колидж, Оксфорд, и бивш съветник по въпросите на енергетиката както на Комисията, така и на полското правителство по времето на Туск. "Европейците ще опитат всяка друга алтернатива, но в крайна сметка ще осъзнаят, че силата на преговорите е начинът да се измъкнат от дупката и е в техен дългосрочен интерес. Един европейски картел на купувачите на газ е изключително разумно решение."

Предложенията на Комисията за съвместно закупуване са крайъгълен камък на по-широк план за укротяване на цените на газа в Европа.

Макар лидерите на ЕС да влязоха в сблъсък около мнението дали е разумно или не да се въведе някаква форма на ограничение на цените на газа, сега идеята за съвместно закупуване се ползва с "широка подкрепа", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Това може да се окаже оптимистично. Унгарският министър-председател Виктор Орбан написа в Туитър преди срещата на върха, че планът му напомня за "бавното и скъпо" съвместно закупуване на ваксини в ЕС. "Очаквам огромен дебат", прогнозира той.

Във връзка с цялостния подход на ЕС към газовия пазар Фон дер Лайен заяви, че е време ЕС да даде "ясен сигнал, че сме готови да бъдем надеждни партньори на пазара - но вече не на всяка цена".

По времето, когато Туск излезе със своята идея, такова ниво на интервенционистка реторика беше немислимо.  

"Съществуваше цяла програма за либерализация, конкуренция и приватизация, която ЕС преследваше“, каза Хелм, „а това означаваше да се извади правителството от енергийната политика; пазарът щеше да се грижи за сигурността. Това беше времето, когато имаше много газ в изобилие и, разбира се, цените падаха". Сега, каза той, "ходът на историята върви в посока на по-голяма държавна намеса и контрол".

Артуро Варвели, старши сътрудник по политиките в Европейския съвет за външна политика, заяви, че превръщането на ЕС в противотежест на ОПЕК "потенциално е  раждане на механизъм или единна политика, от която ще има многобройни ползи през следващите години". Съвместните действия биха могли да бъдат добра идея и извън закупуването на газ, в области като инвестиции в инфраструктура и избор на енергийна политика, каза Варвели.

Скептицизъм

Сред дипломатите на ЕС все още има известен скептицизъм.

Според Еврокомисията задължителният елемент на схемата покрива 13,5 млрд. куб. м от търсенето на газ в ЕС, което се равнява на годишното потребление на газ в Гърция, България, Хърватия и Словения, взети заедно.

С други думи, много газ - но не целият газ, от който блокът се нуждае. Междувременно в проектопредложенията се определя как схемата би могла да функционира на практика и се включва съществена уговорка, според която газовите компании няма да бъдат задължени действително да купуват газ на цените, договорени чрез схемата на ЕС.

По-рано тази година вече беше изготвен доброволен план за съвместни покупки чрез т.нар. енергийна платформа на ЕС, но той демонстрира  множество пропуски и минимално използване.

Служителите на Еврокомисията неминуемо се опасяват от сравнения с ОПЕК. "ЕС се стреми да използва колективната си икономическа тежест, за да постигне възможно най-добрия резултат за своите граждани и предприятия в този труден момент на световните енергийни пазари", каза един от тях, сравнявайки подхода с усилията на блока за съвместно осигуряване на ваксини. Всяко регулиране ще бъде съобразено с правото на ЕС в областта на конкуренцията, добави служителят.

Цитираният по-горе дипломат се изрази по-кратко, когато бе попитан дали новото предложение е стъпка към превръщането на ЕС в противотежест на ОПЕК за газа. "Иншаллах", каза той, цитиран от „Политико“.

Натискът отдолу гони съня на политиците

В Европа вече започна да избива недоволство от безвремието, в което блаженства политическия елит. В Германия в края на миналата седмица десетки хиляди граждани протестираха в шест града, настоявяйки за солидарност при облекченията от ценовия шок на енергията, съобщи Ройтерс. Те настояваха за финансово облекчение за гражданите, което да е социално балансирано. 

Това се случи, след като в петък германският парламент одобри правителствения спасителен пакет на стойност 200 млрд. евро, който има за цел да защити компаниите и домакинствата от последиците от нарастващите цени на енергията. Случва се в Германия, която има средства. Какво ще стане в други страни, чиито портфейли не са толкова пълни?

Макар че за момента положението в Германия изглежда относително стабилно, безпокойството нараства.  Ново проучване установи, че много малки и средни предприятия (МСП) в Германия се страхуват за бъдещето си в резултат на енергийната криза, съобщи ДПА.

Според икономическо проучване, проведено от организацията, обединяваща търговските асоциации на МСП, Mittelstandsverbund, повече от една трета от търговските сдружения оценяват, че енергийната криза ще застраши съществуването на голям брой техни членове, ако политиците не предприемат контрамерки. Организацията представлява търговски асоциации като „Едека“, „Реве“ и „Експерт“ (Edeka, Rewe и Expert). По данни на Mittelstandsverbund в икономическото проучване са участвали 57 централи на асоциативни групи с около 42 000 свързани дружества от общо 16 сектора.

Според проучването повече от 26 % от компаниите очакват спад в продажбите през следващите месеци, докато при проучването през предходното тримесечие този дял е бил 16 процента. Което с неумолима яснота е адресирано към политиците за предприемане на бързи , адекватни и ефективни мерки.

Кризата с Украйна показва „белите петна“ във визията на Запада за бъдещето след края на войната. Такава е и ситуацията със снабдяването с енергийни източници в Европа. Засега стъпките са в документите. А зимата наближава. Вероятно временният газов „картел“ ЕС ще реши – донякъде – кризисната ситуация. Но бюрократичната машина в Брюксел демонстрира непригодност и липса на готовност за действия при екстремна ситуация. А светът е пълен с изненади. И, да, няма да е изненада, че неолиберализмът, т.е. единствено пазарът винаги има право, ще воюва със зъби и нокти срещу края на конкуренцията в днешния й вид.

/ПТА/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:51 на 03.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация