ОБЗОР

site.btaДългият път на италианките към двореца Киджи

Дългият път на италианките към двореца Киджи
Дългият път на италианките към двореца Киджи
снимка: АП

Нещата в Италия се развиха стремглаво след парламентарните избори на 25 септември. Както Джорджа Мелони бе обещала, за по-малко от месец тя успя да състави ново правителство. Така тя опроверга прогнозите, че преговорите може да се проточат месеци наред, както се случваше преди в Италия, или пък например в Нидерландия  или Германия. В петък десницата отиде на консултации при президента Серджо Матарела. Те продължиха само 11 минути, колкото той да бъде осведомен, че десницата е готова да състави правителство, оглавено от Мелони. Следобед Матарела връчи мандата на Мелони и още тогава тя му представи списък с министрите си. Имената им бяха оповестени още същата вечер. В събота бе церемонията по полагане на клетва на новото правителство, която се състоя в президентския дворец Куиринале. Вчера бе церемонията по предаване на властта между досегашния премиер Марио Драги и Мелони. Тя се състоя в правителствения дворец Киджи. На церемонията Мелони получи от Драги символа на премиерската власт – камбанката, с която премиерите оповестяват началото на заседанията на министерския съвет и с която въдворяват ред, ако заседанията протичат по-бурно от очакваното. После Мелони проведе и първото заседание на правителството си, в което поиска от министрите си да бъдат отговорни  и лоялни.

Така се бе сложена финалната точка на дългия път на италианките към двореца Киджи, обобщават италиански медии.  За първи път в историята на страната жена заема един от двата най-висши държавнически поста в Италия. За необходимостта да се повери или президентския, или премиерския пост на жена, се заговори още в началото на годината. Сега Мелони написа историята и независимо дали хората я харесват или не, дали споделят възгледите й или не, името й ще се помни като това на италианката разчупила статуквото само мъже да са премиери.

В анализ в „Кориере дела сера” италианският журналист Масимо Грамелини коментира момента, в който в петък, след консултациите при президента, Мелони застана пред журналистите, заобиколена от двете й страни от Силвио Берлускони и Матео Салвини и заяви, че  съюзниците в дясната коалиция единодушно са посочили името й за премиер.  Тогава на журналистите не убягна палитрата от изражения на Берлускони и Салвини. Те не казаха нищо, но лицата им говореха много. Берлускони бе стиснал устни, за да не му се изплъзне някоя обида (може би на руски), а после той потърси погледа на Салвини, пише анализаторът. Тази размяна на съучастнически погледи, пълни и с дълбоко невярване говори много, коментира авторът на статията и отбеляза, че на първо място е станало ясно, че приключва един свят, в който доминиращите фигури в десницата бяха Берлускони и Салвини, а Мелони беше онази, която години наред те бяха третирали като резервна гума или пък с пренебрежение. Сега именно същата тази жена се оказа шефът. Израженията на Берлускони и на Салвини говореха и друго. То е ясно, че за Италия влизането на жена в двореца Киджи е скок в еволюцията, равносилен на преминаването в астрономията от геоцентричната към хелиоцентричната система, но трябваше ли точно сега и точно на нас да се случи това?, сякаш се питаха Берлускони и Салвини, отбелязва анализаторът Грамелини.

В Италия досега рядко жени заемаха отговорни позиции, припомнят италиански медии. Едва през 1976 г. , 30 години след първите избори, на които италианките имаха възможността да гласуват, Италия се сдоби с жена министър.  В третото правителство на Джулио Андреоти – Тина Анселми, която участваше в италианската съпротива по време на Втората световна война, бе избрана за министър на труда. През годините след това жените министри станаха по-често явление в Италия, но им се поверяваха основно второстепенни министерски постове. Така например в предходното правителство - това на Марио Драги, от 23 министри едва 8 бяха жени, от които 5 бяха без портфейл. Сега в правителството на Мелони от общо 26 министри жените са 6, като изключваме самата Мелони. На тях са поверени ресорите считаните за по-маловажни -  туризъм, висше образование и наука, труд, инвалиди, семейните въпроси и равните възможности и реформите.

Самата Мелони по време на дългата си политическа кариера е  била само веднъж министър – на младежта в четвъртото правителство на Берлускони от 2008 г. до 2011 г.

Що се касае до  по-важните министерски постове – на вътрешните работи, на външните работи, на правосъдието и отбраната – Италия е имала разбира се жени на тях, но те се броят на пръстите на едната ръка.

Външни министърки са били независимата Сузана Аниели (от януари 1995 г. до май 1996 г. в правителството на Ламберто Дини), италианската радикално лява представителка Ема Бонино (от  април 2013 г. до февруари 2014 г. в правителството на Енрико Лета) и демократката Федерика Могерини (за шест месеца през 2014 г. в правителството на Матео Ренци). От тях Бонино бе европейски комисар по политиката за консуматорите, риболова и хуманитарните помощи от 1995 г. до 1999 г., а Могерини бе заместник-председател на Европейската комисия  и върховен представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурността в периода 2014 г.  2019 г.

Вътрешни министърки са били представителката на  Италианската народна партия Роза Русо Йерволино (от октомври 1998 г. до декември 1999 г. в първото правителство на Масимо Д’Алема), независимата Анна Мария Канчелиери  (от ноември 2011 г. до април 2013 г. в правителството на Марио Монти) и независимата Лучана Ламорджезе (от септември 2019 г. до октомври 2022 г. във второто правителство на Дзузепе Конте и в правителството на Марио Драги).

Правосъдни министърки са били независимата Паола Северино (от ноември 2011 г. до април 2013 г. в правителството на Марио Монти), Анна Мария Канчелиери (от април 2013 г. до февруари 2014 г. в правителството на Енрико Лета) и Марта Картабия (от февруари 2021 г. до октомври 2022 г. в правителството на Марио Драги)

Министърки на отбраната са били демократката Роберта Пиноти (от февруари 2014 г. до юни 2018 г. в правителствата на Матео Ренци и на Паоло Джентилони) и представителката на „Движение 5 звезди” Елизабета Трента (от юни 2018 г. до септември 2019 г. в първото правителство на Джузепе Конте).

Това означава, че едва през втората половина на деветдесетте години на миналия век Италия се сдобива с министърки на външните работи и на вътрешните работи и трябва да изчака едва второто десетилетие на 21 век, за да има министърки на правосъдието и отбраната.

През 1979 г. депутатите в долната камара на парламента (Камарата на депутатите) на Италия избират жена за неин председател и това е представителката на левицата Нилде Йоти.  Тя остава на поста по време на три парламента (от 1979 г. до 1992 г.). Втората жена начело на този пост е демократката Лаура Болдрини от 2013 г. до 2018 г. Едва през 2018 г. начело на горната камара на парламента (Сената) е избрана за председател жена и това е десноцентристката Мария Елизабета Казелати.

Как стоят нещата с жените премиерки в ЕС

За успокоение на Италия още осем страни в ЕС не са имали никога жени за премиерки и това са Испания, Нидерландия,  Ирландия, Чехия, Унгария, Малта, Люксембург, Кипър.

Преди повече от 40 години малката Португалия бе първата страна от ЕС, която се реши да избере жена за премиер и това беше Мария Лурдеш Пинтасилгу. Тя бе назначена на поста през 1979 г. Но това бе и последната жена премиерка в тази страна.

Пет страни от ЕС са имали повече от една жена за премиер в историята си и това са Франция (Едит Кресон през 1991 г. и сега Елизабет Борн), Полша (Хана Сухоцка през 1991 г., Ева Копач през 2014 г. Беата Шидло през 2015 г.), Дания (Хеле Торнинг Шмит през 2011 г. и сега Мете Фредериксен), Финландия (Мари Кивиниеми през 2010 г. и сега Сана Марин), Литва (Казимира Дануте Прунскиене през 1990 г. и сега Ингрида Шимоните).

Страните от ЕС, които са имали само по един път жена за премиер са Белгия (Софи Уилмес през 2019 г.), Австрия (Бригите Бирлайн през 2019 г.), България (Ренета Инджова през 1994 г.),  Германия (Ангела Меркел от 2005 г. до 2021 г. ), Словакия (Ивета Радичова през 2010 г.), Словения (Аленка Братушек през 2013 г.), Хърватия (Ядранка Косор през 2009 г.), Гърция (Василики Тану-Христофилу през 2015 г.), Румъния (Виорика Дънчила през 2018 г.), Швеция (Магдалена Андершон през 2021 г.), Естония (Кая Калас през 2021 г.) и Латвия (Лаймдота Страюма през 2014 г.).

От гореизброените Андершон отскоро вече не е на поста, след като на изборите в Швеция през септември нейната партия изгуби позиции, а Федериксен ще се подложи скоро на теста на предсрочните избори в Дания.

Как стоят нещата извън ЕС, на някои други места в Европа

В Сърбия Ана Бърнабич е премиер от 2017 г. В Молдова премиерка от миналата година е  Наталия Гаврилица.

Във Великобритания досега е имало три премиерки – Маргарет Тачър (от 1979 г. до 1990 г.), Тереза Мей (от 2016 г. до 2017 г.) и Лиз Тръс. Последната преди броени дни подаде оставка и се превърна в най-кратко заемалия премиерския пост политик в страната (едва 44 дни).

Исландия също има премиер сега и това е Катрин Якобсдотир, която е на поста от 2017 г.  Това е втората жена премиер в страната след Йохана Сигурдардотир (от 2009 г. до 2013 г.)

В Шотландия, която е част от Обединеното кралство, властта също е в ръцете на жена – Никола Стърджън.

Коя е най-младата премиерка в света

Това е Сана Марин, която оглави финландското правителство през 2019 г. на едва 34 години.

Премиерки представителки на хомосексуалната общност

Първата в света е исландката Сигурдардотир, а втората е сръбкинята Бърнабич.

Премиерки, родили по време на мандата си

Новозеландката Джасинда Ардърн, дошла на власт през 2017 г., роди през юни 2018 г. Преди нея по време на мандата си роди премиерката на Пакистан Беназир Бхуто. Тя беше на поста от 1988 г. до 1990 г. и после от 1993 г. до 1996 г. Бхуто бе убита на 27 декември 2007 г. в   атентат в края на митинг в Равалпинди край Исламабад.

Коя е първата жена премиер в света

Парадоксално първата жена на подобен пост не е в някоя развита страна, а е Сиримаво Бандаранайке, избрана за премиер на Цейлон ( Шри Ланка) през 1960 г.

Действащи сега премиерки на някои други места по света

Освен гореизброените европейски действащи премиерки и новозеландката Ардърн, в Азия, в Бангладеш от 2009 г. премиер е Шейх Хасина Вазед. Тя е била на този пост и от 1996 г. до 2001 г.   

В Барбадос начело на правителството от 2018 г. е лидерката на Лейбъристката партия Мия Амор Мотли.

В Африка, в Намибия премиерка от 2015 г. е  Саара Куугонгелва-Амадхила. В Того  премиерка от 2020 г. е Виктоар Томега Догбе. А в Габон от 2020 г. премиерка е Роуз Кристиан Рапонда.

Приема ли светът на сериозно факта, че Италия е управлявана от жена сега

Първи поздравления Мелони получи в събота от украинския президент Володимир Зеленски и от други висши украински представители. „Пожелавам на новото правителство с успех да отговори на всички днешни предизвикателства. И с нетърпение очаквам да продължим плодотворното сътрудничество за гарантиране на мира и просперитета в Украйна, Италия и по света”, написа Зеленски в Туитър. В отговор на което Мелони го увери, че Италия винаги ще бъде на страната на Украйна. Мелони и нейният външен министър Антонио Таяни освен това проведоха веднага след полагането на клетва телефонни разговори със Зеленски и с украинския външен министър Дмитро Кулеба, посочват италиански медии. А още преди Мелони да положи клетва като премиер, в разгара на скандала, породен от изтекли в медите изказвания на Берлускони за Путин и за Зеленски, съветникът на Зеленски – Михайло Подоляк, заяви: „Мелони показва кои са истинските принципи и демонстрира разбиране на глобалните предизвикателства”. Да не забравяме, че още след победата на партията на Мелони на изборите преди около месец Зеленски я поздрави в туит, написан на италиански.

След полагане на клетвата протоколни поздравления дойдоха и от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Поздравления Мелони получи и от германския канцлер Олаф Шолц, от унгарския премиер Виктор Орбан, от израелския премиер Яир Лапид, от нидерландкия премиер Марк Рюте, от канадския премиер Джъстин Трюдо.

Поздравления дойдоха и от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, в отговор на които Мелони в туит, адресиран до него, го увери, че Италия никога няма да спре да защитава общите ценности, бранени от НАТО и в който тя каза, че "НАТО е нещо повече от военен алианс, тя е бастион на общите ценности”.

Папа Франциск пък по време на неделната си молитва вчера каза, че се моли за мир  и единство на Италия с идването на власт на ново правителство.

А фактът, че вчера френският президент Еманюел Макрон се срещна с Мелони още в първия й работен ден като премиер, говори, че Франция гледа с подобаващ респект на Италия, оглавявана сега от жена. Двамата разговаряха в Рим, където Макрон бе сред ораторите на конференция за мир, организирана от религиозната общност „Сант’Еджидио”. След срещата с Макрон от канцеларията на Мелони публикуваха изявление, в което се казваше, че "срещата е била сърдечна и ползотворна", че е продължила повече от час, че двамата са обсъдили основните европейски досиета, а именно необходимостта да се дадат бързи и общи отговори на високите енергийни цени, на подкрепата за Украйна, на трудната икономическа ситуация, на управлението на миграционните потоци. В изявлението се допълваше, че по време на неформалната си среща двамата лидери са изразили готовност и желание за продължаване на сътрудничеството за справяне с големите и общи предизвикателства на европейско ниво, при спазване на реципрочните национални интереси. В изявление на Макрон след срещата снощи пък се казваше: „Като европейци, като съседни страни, като приятелски народи с Италия трябва да продължим работата, която сме започнали. Да постигнем успех заедно чрез диалог и амбиция. Дължим го на нашите млади поколения и на нашите народи. Нашата първа среща с Джорджа Мелони в Рим върви в тази посока”.

Още в петък Мелони получи поздравления и от президента на САЩ Джо Байдън. В изявление, публикувано на сайта на Белия дом, се припомняше, че Италия е  жизненоважен съюзник от НАТО и близък партньор в момент, в който двете страни  заедно посрещат споделени глобални предизвикателства. В изявлението се изразяваше надежда, че двете страни и като част от Г7  ще продължат да напредват в оказването на помощ за Украйна, в държането на Русия за отговорна за агресията й,  в гарантирането на човешките права и демократичните ценности и в изграждането на устойчив икономически растеж. Преди броени дни обаче Байдън по време на проява в Лос Анджелис за събиране на средства за Демократическата партия изрази безпокойство от отклоненията към крайнодясното в някои страни от НАТО, припомня РАИ Нюз.  Като пример той посочи Унгария, Италия и Испания. „Путин искаше да раздели НАТО. И вижте какво се случва на източния фланг на алианса. Полша се съпротивлява, но какво ще кажете за Унгария?”, заяви той и после добави: „И гледайте какво се случи неотдавна в Испания и Италия”.

Засега тържествени поздравления за Мелони не са дошли от Лондон, но по разбираеми причини. Там премиерката Тръс е в оставка и управляващите консерватори имат други грижи – с кого да я заменят. Преди броени дни на корицата на изданието „Икономист” Тръс бе обрисувана като центурион, държащ вилица с намотани спагети около нея в едната си ръка вместо копие и италианска пица в другата ръка вместо щит.  Към рисунката имаше и надпис: „Добре дошли в Бриталия” – игра на думи от Великобритания и Италия. Целта на  изданието бе да покаже, че Тръс с нейното правителство и недалновидната си политика е станала обект на критики и ирония. Всичко това съчетано с разочароващия икономически растеж, подчинеността на пазарите, хроничната политическа нестабилност и с неравенствата между британските региони е допринесло Великобритания да стане подобие на Италия.  Това виждане на нещата бе  разкритикувано от посланика на Рим в Лондон Иниго Ламбертини, който препоръча на изданието да не свежда Италия до пица и спагети и до негативна база за сравнение, а да припомни и нейните постижения в авиокосмическата, биотехнологичната, автомобилната или фармацевтичната индустрия. Но не беше нужно дори посланикът да изразява гнева на Рим, тъй като в съпоставката между Великобритания и Италия, направена от "Икономист", Италия спечели битката с това, че Мелони успя рекордно бързо да сформира на ново италианско правителство, а Великобритания изгуби битката с това, че след продължила почти два месеца надпревара за приемник на Борис Джонсън за премиер бе избран политик, който счупи рекорда по бързо напускане на властта и който задълбочи кризата в страната, вместо да намери изход от нея.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:22 на 03.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация