За хижите и хората:

site.btaПланинският туризъм може да е приоритетно направление за икономиката, каза председателят на БТС в интервю за БТА

Планинският туризъм може да е приоритетно направление за икономиката, каза председателят на БТС в интервю за БТА
Планинският туризъм може да е приоритетно направление за икономиката, каза председателят на БТС в интервю за БТА
Гледка от хижа "Плевен" към първенеца на Стара планина връх Ботев. Снимка: БТА

"В планината няма лошо време, а слаба екипировка", гласи известна максима, която напомня на всеки планинар да се подготви добре за преход. Но и в хубаво, и в лошо време, а най-вече за гостоприемство, туристите разчитат на хижарите, които стопанисват обектите за подслон в планината.

Около 130-140 от тях - хижи, заслони, туристически сплани, са под управлението на Българския туристически съюз (БТС) - пряко или като собственост на туристически дружества, които са членове на съюза. За това как се отдават под наем, какво е състоянието им, какво е необходимо, за да се поддържат и обновяват, БТА разговаря с председателя на БТС Венцислав Венев.

"Без помощта на държавата и държавна политика в това отношение туризмът, особено високопланинският, бавно и тъжно си отива", каза той и апелира това да не се случи.

По думите му чисто статистически миналата година е била по-силна в планинския туризъм, отколкото тази. "Отдавам го на това, че отвориха границите и голяма част от българските почитатели на планината решиха да я посетят и в чужбина, и въобще да пътуват навън. Но като цяло планинският туризъм върви много добре и в много добра посока. Ако имаме такава политика, която да развива този туризъм, смятам, че това е едно от приоритетните направления за българската икономика", посочи Венев.

Той изтъкна, че услугата "ол инклузив", предлагана по морските и планинските ни курорти, оставя добавена стойност само за чуждите оператори.

"Имаме невероятна природа, храна, както и специалисти. БТС се занимава и с обучение на планински водачи, екскурзоводи, хижари. Те имат капацитета да поемат бутикови групи от 5,7-12 души и на много по-разумна цена да допринесат за развитието на туризма в България и за оставането на добавената стойност тук, при нас. Това косвено ще доведе до по-добри хижи и маркировки, и до развитие на туризма", посочи председателят на БТС.

 

Следва пълният текст на интервюто:

 

- Колко са хижите, за които се грижи Българският туристически съюз (БТС)?

- Хижите, които са под управлението на БТС, са около 130-140. Много от тях обаче са собственост на туристически дружества, които са членове на нашия съюз и не са под прякото ръководство на БТС.

Има между 40-50 обекта - хижи, заслони и туристически спални, под прякото ръководство и собственост на БТС, и те са почти в цялата страна и високите части на планините.

 

- Каква е процедурата за отдаването им под наем?

- За по-големите обекти обикновено се водят доста дълги разговори във връзка с отдаването им под наем. Те изискват и по-дълъг срок на наемане поради голямата инвестиция, която правят наемателите. За част от тях вече са минали известен брой години и условията сега са доста променени от времето, когато договорите са подписвани. Друг е въпросът до каква степен са изгодни към настоящия момент, но са заварено положение и трябва да се съобразяваме, защото са законни.

 

- Обичайно за какъв период се подписват договорите за наем?

- За голяма инвестиция, която прави наемателят, почти нямаме договор под 10 години, имаме и удължавания с анекс. Така е например за хижа "Мусала" (нова), която е най-проблемната ни хижа, "Хотел България" - Велинград и още няколко много важни обекта. Хижа "Трещеник" също е с голяма инвестиция за 10 години, но в момента също не е отворена и не можем да накараме наемателя да работи. Той си плаща, вървят някакви кореспонденции, но за съжаление за туристите те не са полезни.

 

- Защо се получава така - нает обект, който не работи?

- Част от наемателите са спрели функционирането на хижите по време на пандемията и вече трудно успяват да започнат да работят или изобщо не започват. Специално за хижа "Мусала", която е в район символ на българския туризъм, имаме големи проблеми с пускането в експлоатация. Това е нова сграда, дали сме я под наем, но в договора има противоречащи си клаузи. В една от тях БТС трябва да довърши и да пусне в експлоатация обекта, а в друга клауза същият този ангажимент е на наемателя. И в момента има един много голям спор. БТС е вложил доста солидна сума в тази хижа, наемателят също е вложил пари, има и битови проблеми от различно естество. Тепърва предстои разплитането на този възел.

Като цяло проблемни са и трудната достъпност на някои хижи, както и изискванията, които вече имат съвременните туристи. За да ги удовлетворим, са необходими сериозни ремонти на обектите, които стопанисваме.

 

- Как може да се случат тези ремонти? Да се повишат цените например?

- Категорично вдигането на цената не е решение на проблема. Един обект на 2500-2600 метра във високата планина, каквато и цена да му се сложи, там сезонът е много кратък - от средата на юни, максимум до средата на октомври, макар че тази година имаме все още хубаво време.

За такъв кратък период от 3-4 месаца, каквато и да е цената и колкото и туристи да дойдат, няма как с приходите да бъдат направени всички ремонти и подобрения.

На такива места електричеството е с фотоволтаици или малки ВЕЦ-ове, непосилно е да се сложи и пречиствателна станция за отпадните води, каквито са новите изисквания на парковете.

Без помощта на държавата и държавна политика в това отношение туризмът, особено високопланинският, бавно и тъжно си отива. Апелът ми е, че без подкрепа на държавата за този вид туризъм няма да можем да се справим. Тези инвестиции са правени преди близо 30 и повече години и се амортизират, а поддържането на обектите изисква финансиране, което приходите на БТС няма как да покрият.

 

- Каква е ситуацията по отношение на маркировката на маршрутите в планината?

- Имаме отзиви от туристи за лоша и липсваща маркировка и за съжаление те не са малко. Можем да решим този проблем изключително бързо, най-голямата ни пречка обаче е, че преди около 7 години по ред причини на БТС е отнет статутът на национално представителна организация. Преди това е имало средства от държавата, отпускани въз основа на годишен план за поддържане и подновяване на туристическата маркировка в планината - за международните, националните и регионалните маршрути.

Вече няма причина този статут да не бъде даден на БТС. Работим много силно с Министерството на спорта - ведомството, което трябва да даде въпросния статут. Надявам се в скоро време да го получим, за да си влезем в ролята и да администрираме тази дейност и не само нея.

За периода, в който БТС не е организирал подновяването и полагането на маркировка, много планинарски, туристически и други организации се опитват и правят това. В момента има и много добра инициатива за осъвременяване на стандарта за туристическата маркировка, но без управлението на тази дейност това няма как да се случи.

 

- Напоследък сякаш видимо това се случва по желание и "на парче" от доброволци?

- Точно такава е практиката в момента. Това са хубави инициативи, но не са организирани, а и стои важният въпрос дали маркировката се слага по стандарт.

 

- Възстанови ли се планинарството от пандемията, която ограничи в някаква степен и този вид туризъм?

- Чисто статистически миналата година беше по-силна в планинския туризъм, отколкото тази. Отдавам го на това, че отвориха границите и голяма част от българските почитатели на планината решиха да я посетят и в чужбина, и въобще да пътуват навън. Но като цяло планинският туризъм върви много добре и в много добра посока. Ако имаме такава политика, която да развива този туризъм, смятам, че това е едно от приоритетните направления за българската икономика.

"Ол инклузивът", който предлагат по морските и планинските ни курорти, оставя добавена стойност само за чуждите оператори. Имаме невероятна природа, храна, както и специалисти. БТС се занимава и с обучение на планински водачи, екскурзоводи, хижари. Те имат капацитета да поемат бутикови групи от 5,7-12 души и на много по-разумна цена да допринесат за развитието на туризма в България и за оставането на добавената стойност тук, при нас. Това косвено ще доведе до по-добри хижи и маркировки, и до развитие на туризма.

 

- А интересът на чужденци към нашите планини тази година какъв е?

- Доста по-голям. Има ръст за изминалия летен сезон на туристи от Германия, Франция, Чехия, Полша и др. Те посещават нашите планини и са доста дисциплинирани - предварително проучват маршрутите, наемат водачи, стараят се да не поемат излишни рискове.

В тази връзка искам да благодаря и на Планинската спасителна служба, с която работим много близо и на общините в планинските райони, които са изключително голяма подкрепа за нашите хижи, на Министерството на земеделието, което ни подпомага в осигуряването на дърва за огрев.

 

- Как се подготвят хижи и заслони за най-тежкия сезон в планината - зимния?

- Голяма част от нашите обекти продължават да работят, независимо че достъпът до тях е труден. Снабдяваме ги с моторни шейни, високопроходима техника, ако е нужно. Тази част, която не работят, са в много високата планина. Зареждаме ги с дърва, консерви, животоспасяващи материали и оставяме една част от хижата отворена, за да може, ако има бедстващи, да разчитат, че има къде да се подслонят, включително и заслоните са организирани така. Това е правило в планината.

 

- Предстоят ли скоро конкурси за отдаване под наем на обекти?

- Наскоро премина един за около 6-7 обекта на БТС, имаше интерес и то учудващо голям. Разбираемо е, че кандидат-наемателите не предлагат големи суми поради състоянието на обектите и необходимите инвестиции. Предстои и втора вълна конкурси за отдаване на хижи под наем. Именно заради идващия зимен сезон предпочитаме обектите да имат стопани, за да бъдат поддържани. Сега БТС даде под наем хижа "Павел Делирадев" на Панагюрски колонии, хижа "Грънчар" в Рила, туристическите спални в Копривщица, хижа "Зора" до Априлци.

 

- Наемателите спазват ли си договорите и това, което са обещали, че ще направят?

- По принцип хижарите са особени хора, които живеят в планината, в дивото и като цяло в доста сурови условия. Ние ги разбираме, надявам се туристите, които посещават нашите обекти, също да проявяват разбиране.

Имаме и двете крайности - наши обекти са стопанисвани по прекрасен начин и работят, хижарите са гостоприемни, но съществува и другата крайност.

Когато човек отиде в планината, за да прекара хубаво, му трябват две неща - едното е времето, другото е гостоприемството на хижарите. Нашата цел и стремеж е в понеделник в града на работа да отиват усмихнати, отпочинали и заредени с енергия от планината хора.

/ЦМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:42 на 27.01.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация