Депозитните системи се доказват като най-ефективния инструмент за овладяване на замърсяването на природата с бутилки и кенове

site.btaСъдбата на бутилката

Съдбата на бутилката
Съдбата на бутилката
Снимки: БТА

Под боровинков храст край живописна горска пътека срамежливо наднича бутилка от минерална вода. Малки планини от стъкло и кенчета посрещат ранобудните минувачи и спортуващите в парковете след топла вечер, изкушаваща да приседнеш с приятели на някоя пейка. Морските вълни лениво полюшват етикети от безалкохолни, отлепили се от шишетата по пътя им към дълбините.

Подобни гледки са познати на всички, но далеч не са неизбежни. Както показаха найлоновите торбички, замърсяването на градската и природната среда може да бъде овладяно - с малко проява на воля и не чак толкова много пари.

Сред всички отпадъци от опаковки, които генерираме в ежедневието си (79,49 кг на човек годишно за България по данни на Евростат), за бутилките има най-голяма вероятност да се окажат захвърлени сред природата въпреки огромния потенциал, който носят за кръговата икономика: бутилка от РЕТ (полиетилен терефталат) пластмаса може да се рециклира до 260 пъти; алуминият, от който са направени кеновете - до 690 пъти; при стъклото възможностите са още по-големи, а една бутилка за многократна употреба може да се използва повече от десетократно.

В България изхвърляме средно 131 опаковки за еднократна употреба от напитки на човек всяка година (по данни от 2017 г.), като в страната ни едва 20 процента от произведените бутилки за еднократна употреба се рециклират, сочат данни на международната неправителствена организация "Релуп" (Reloop).  

Същевременно успяваме да рециклираме 81 процента от алуминиевите кенове, което поставя страната ни приблизително в средата на класация между 99-те процента, постигнати в Белгия и Германия, и 30-те процента на Кипър, отчита за 2019 г. германската компания за статистически проучвания "Статиста" (Statista).

Макар да показва не лоши резултати обаче България рискува сериозни глоби от ЕС, тъй като европейското законодателство вече изисква държавите от блока след края на 2024 година да имат схеми за събиране, рециклиране и оползотворяване на бутилки и кенове.

От десетилетия като най-ефективния начин за това са се утвърдили депозитните системи, които стимулират потребителите да предават празните опаковки с възстановяване на паричен депозит, платен при покупката. Чрез тях се постига ниво на събираемост от над 85 процента, което е най-високото, отчитано досега - никоя система не може да достигне ниво от 90 процента, подчертава Ана Ларсон, директор за Европа на "Релуп".  

Почти всички страни от ЕС, освен България и Чехия, вече имат функциониращи или в процес на разработване системи за събиране на бутилки за еднократна и/или многократна употреба.

Идеята всъщност не е нова - на същия принцип преди няколко десетилетия масово връщахме стъклен амбалаж, а дори и сега има магазини, които приемат празни стъклени бутилки. Съвременните системи обаче правят стъпка напред, разширявайки обхвата и до пластмасови бутилки и кенове, а автоматизацията и мащабът им допринасят за значително намаляване на въглеродния отпечатък при тази дейност - той е с 30 процента по-малък спрямо традиционното разделно събиране на битови отпадъци.

Ето примери от опита на други европейски страни:

Най-старата

европейска депозитна система е в Швеция, която въвежда съответната програма още през 1984 година, разказва Ана Ларсон. Първоначално чрез нея се събират кенове, а десет години по-късно - и бутилки от РЕТ пластмаса, като с времето се постигат впечатляващите нива на рециклиране от съответно 81 процента и 84 процента (статистически данни към 2017 година - бел. авт.). За сравнение, през същата 2017 година процентът на рециклиране на пластмасови опаковки, осигурени чрез разделното събиране на отпадъци от домакинствата, е бил 44 процента.

Системата не обхваща стъклените бутилки, но въпреки това в страната се събират над 90 процента от тях благодарение на ефективното сметосъбиране и социалната ангажираност.

Шведската схема разчита силно на машини за връщане на бутилки, разположени в търговските точки, които едновременно дават на магазините бърз и ефективен начин за обработка на върнатите опаковки, както и възможност да привлекат потенциални купувачи, наред с таксата за обработка на всяка опаковка, която получават от компaнията оператор на системата "Ретурпак" (Returpack) - дружество, собственост на търговците на дребно и производителите на напитки в страната.

Най-мащабната

и може би най-известна е депозитната система на Германия. През 2002 г. федералната република стана първата голяма европейска държава, която въведе схема за депозит за бутилки, предлагайки възможност на потребителите да носят пластмасовите и стъклените си бутилки в магазините, за да получат обратно депозита, платен при покупката на продукта. Макар и създадена близо 20 години след шведската, тя постига впечатляващи резултати, стъпвайки на скандинавския опит - почти пълна събираемост на бутилките за многократна употреба, а страната се нарежда сред шампионите в рециклирането.

Всички магазини в Германия, в които се продават напитки, са длъжни да приемат обратно бутилките и да върнат депозита (т. нар. pfand) на клиента - независимо дали той е купил тази напитка от тях или не. Депозитът за пластмасовите бутилки е доста висок - 0,25 евро, заради по-голямото им въздействие върху околната среда, докато депозитът за стъклени бутилки е значително по-малък - между 0,08 и 0,15 евро, тъй като те могат да се използват повторно. По 0,25 евро е и депозитът за кеновете, а за няколкото вида бутилки от вино, които се приемат - по 0,03 евро. Възнаграждението е по-голямо за връщането на пластмасови бутилки, за да бъдат насърчени клиентите да купуват напитки в стъклени, които заради по-ниския депозит в крайна сметка се оказват по-евтини.

Като цяло депозитните системи рядко включват бутилки от вино и силен алкохол, тъй като според проучвания тези напитки обичайно се консумират в заведения или вкъщи и вероятността да се окажат захвърлени в природата е много по-малка.

Германската система обаче е доста сложна и ориентирането в нея не е лесно - има няколко вида етикети, указващи, че бутилката може да бъде върната срещу депозит. Магазините пък не са задължени да приемат тип бутилка, какъвто не продават - например за многократна употреба, ако продават само напитки в еднократни бутилки или кенове, така че връщането на чанта с бутилки, събрани през седмицата, може да наложи разходка до няколко търговки обекта.  

Новакът отличник

Латвия е сред европейските страни, въвели най-скоро депозитна система - в началото на 2022 година. Тя се откроява със семплите, но ефективни решения, които едновременно предотвратяват злоупотреби и поддържат интерес за участие в нея както от потребителите, така и от производителите, търговци и преработващи компании. Депозитът, който се възстановява на купувачите, е универсален - 10 евроцента. Тароматите, които обработват бутилките, са разположени в търговски обекти и според големината на съответния магазин могат да варират от малко по-големи от кафеавтомат до няколко будки или помещения на паркингите на моловете. Бележките, които те издават за върнатите бутилки, могат да бъдат осребрени в търговския обект или използвани като ваучер за намаление при следващо пазаруване. При поемането от машината пластмасовите бутилки и кеновете се смачкват, за да заемат по-малко място при транспорта, както и за да не могат да бъдат предавани втори път.

Стъклените бутилки пък се сортират по тип и модел, при което изпъква друго предимство на латвийската система - освен че успява да приема и обработва опаковките от различни материали, тя печели и от постигнатото споразумение между редица производители да се използват стандартизирани бутилки - повечето бири в страната например се различават само по етикетите, но не и по формата.

Автоматите се осигуряват от компанията оператор на системата, но се обслужват от търговците, на чиято площ се намират, за което те получават от оператора такса за всяка приета бутилка или кен. Разполагането на машините в търговските точки облекчава потребителите, тъй като могат да съчетаят предаването с обичайното си пазаруване, а магазините са установили, че всъщност покрай оползотворяването на бележките за върнатите опаковки се пазаруват и доста други неща.

Оператор на латвийската система е ДИО (DIO - Depozita Iepakojuma Operators) - дружество, създадено основно от големи производители на напитки и предпочетено с конкурс пред конкурент, основан от рециклиращите компании. ДИО поема събирането на предадени опаковки, окончателното им сортиране и пласиране за рециклиране или повторна употреба. С едва 60 служители, от които 20 души административен персонал, дружеството управлява системата, включваща вече над 1400 пункта за връщане на опаковки от безалкохолни и слабоалкохолни напитки в сътрудничество с над 400 търговци на дребно и 250 опаковащи компании, обобщава главният изпълнителен директор на компанията Микс Стуритис.

Латвия изгражда депозитната си система със сравнително неголяма инвестиция - 40 млн. евро, осигурени от компаниите собственици на ДИО чрез кредити, които се очаква да бъдат изплатени за 7 години.

Властите пък са създали законодателна рамка, която прави участието в системата по-изгодно от други опции. Законът например задължава търговските обекти с площ 300 кв. метра в градските зони и над 60 кв. метра в другите райони да осигурят възможност за предаване на опаковки от напитки или рискуват да им бъдат наложени глоби, стигащи до 10 000 евро. Освен това още през 1996 г. страната става една от първите в Източна Европа, които въвеждат специален данък за производителите на опаковки, част от всеобхватния латвийски данък "природни ресурси". Той се използва като стимул за компаниите да се присъединят към схеми за т. нар. разширена отговорност на производителя (РОП), каквато е депозитната система, като производители и търговци плащат такса, покриваща събирането, обработката и връщането в икономиката на опаковките. Ако не се включи в системата, компания производител може да бъде принудена да плаща двоен размер на данъка, както и наказателна такса за замърсяване на околната среда, уточнява Лаура Антейна, заместник генерален директор на Държавната служба за защита на околната среда на Латвия. Предвид тези условия към системата вече са се включили практически всички големи производители, макар все още да има търговци, които предпочитат да останат извън нея, плащайки съответните глоби, допълва Антейна.

Латвия изгради депозитната си система със завидна скорост, при това основно в периода на пандемията от КОВИД-19 и преди ЕС да въведе задължение за държавите членки да разработят такива схеми - през октомври 2019 г. националният парламент взема решение за създаването й, а през февруари 2022 г. тя започва работа с изградена мрежа от точки за приемане на отпадъците, инфраструктура за събирането им и център за обработка край Рига. През последвалите шест месеца са събрани над 120 милиона бутилки и кенове, след което за рециклиране са предадени над 4000 тона РЕТ пластмаса, алуминий и стъкло, 25 милиона стъклени бутилки се връщат към производителите за следваща употреба, а 85 процента от хората в страната вече са предавали бутилки, обобщава Микс Стуритис.

При това функционирането на системата, и по-точно отчитането на всяка предадена бройка с баркода й от автоматите, гарантира, че производителите няма да декларират по-малко от реално пуснати на пазара опаковки и съответно - да плащат по-малко данъци и такси към хазната, допълва той. Същевременно скокът на цените на суровините на пазарите осигурява по-високи приходи на компанията оператор от продажбата на събраните пластмаса, алуминий и стъкло, които се реинвестират в системата.  

 

****************************  

Управлението на отпадъците в ЕС:

Разширена отговорност на производителя (РОП) е инструмент, използван от началото на 90-те години за разширяване на финансовата и/или оперативна отговорност на производителя на дадена стока до етапа след потреблението й, което може да включва събиране, сортиране и преработка на остатъчни продукти, най-вече опаковките.

Отпадъците от опаковки, генерирани в ЕС, се оценяват на средно 178,1 кг на всеки жител на блока (към 2019 г., по данни на Евростат), като обемът варира от 74 кг на човек в Хърватия до 228 кг на човек в Ирландия. За България данните сочат 79,49 кг на човек.

Основа на европейското законодателство за управление на отпадъците е Рамковата директива за отпадъците, която определя основните концепции и дефиниции, свързани с управлението на отпадъците, включително понятията за отпадък, рециклиране и оползотворяване. Първоначалният й вариант е приет през 2008 година, през 2018 г. тя е изменена със засилване на регулацията за РОП, като се актуализират правилата за управление на отпадъците. В началото на 2022 г. Европейската комисия започва процес за преразглеждането й с цел да бъдат разработени нови правила за опаковките, за да се подобри възможността за рециклиране на пластмасите, използвани на пазара, и да се увеличи търсенето на съдържание на рециклирана пластмаса.

Отделна Директива за опаковките и отпадъците от опаковки задължава страните членки да постигнат определени цели за оползотворяване и рециклиране за отпадъците от опаковки. Те включват: до края на 2025 г. минимум 65 процента степен на оползотворяване (включително изгаряне на отпадъци) с минимална степен на рециклиране от 50 процента за пластмасата и алуминия, 70 процента за стъклото, 75 процента за хартията и картона. За последващия период до края на 2030 г. общата цел се повишава до 70 процента, а конкретните цели - съответно до 55 процента за пластмасата, 60 процента за алуминия, 75 процента за стъклото, 85 процента за хартията и картона.

За България най-актуалните данни на Евростат са към 2019 г. и отчитат нива на събиране и рециклиране на отпадъците от опаковки от съответно 61,4 и 61,2 процента, което ни поставя приблизително в средата на класацията между лидера Белгия (съответно 98,9 и 79,2 процента) и последния - Малта (по 40 процента за двата показателя).

Директивата за опаковките и отпадъците от опаковки изисква от държавите членки на ЕС да гарантират, че до края на 2024 г. ще разполагат със схеми за РОП за всички видове опаковки. Ако не разработят такива, рискуват да им бъдат наложени наказания от Брюксел.

Директивата за пластмасите за еднократна употреба влиза в сила през юли 2021 г. с основна задача да намали замърсяването на природата с пластмасови предмети за еднократна употреба. На нейна основа например са забранени пластмасовите сламки за пиене. Тя включва редица конкретни цели: цел за разделно събиране на пластмасови бутилки от 77 процента до 2025 г. и 90 процента до 2029 г.; и цел за съотношение от 25 процента на рециклирана пластмаса в бутилките от PET от 2025 г. и 30 процента във всички пластмасови бутилки от 2030 г. Целта за съотношението на преработена пластмаса в състава на бутилките прави депозитните схеми особено ценен източник на суровина за рециклиращите компании и производителите.

През януари 2018 г. Комисията приема Стратегията за пластмасите, в която излага своята визия за кръгова икономика на пластмасите, поема ангажименти за действие на равнище ЕС и препоръчва мерки на националните органи и промишлеността. Стратегията за пластмасите включва целта рециклирането да стане рентабилно за бизнеса. В Стратегията за пластмасите националните и регионалните власти са насърчени да въведат добре разработени схеми за РОП и/или депозитни системи, по-специално за събиране на изхвърлени риболовни съоръжения и рециклиране на пластмаси от селското стопанство.

Европейската зелена сделка е представена през декември 2019 г. и в нея се определя пътна карта за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., като амбицията ѝ се основава на икономическия растеж, необвързан с използването на ресурсите.

Комисията заяви, че ще предприеме последващи действия във връзка със Стратегията за пластмасите и ще се съсредоточи върху прилагането на ново законодателство, включително цели и мерки за справяне с прекомерното опаковане и генерирането на отпадъци, правни изисквания за стимулиране на пазара на вторични суровини със задължително съдържание на рециклирани материали, изисквания, които да гарантират, че до 2030 г. всички опаковки на пазара на ЕС ще могат да се използват повторно или да се рециклират по икономически жизнеспособен начин, и въвеждане на регулаторна рамка за биоразградимите пластмаси и пластмасите на биологична основа.

/ЦМ/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:18 на 08.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация