site.btaТри статии, разкриващи археогенетичното минало на Югоизточна Европа и Западна Азия, с българско участие, публикува списание “Сайънс” 

Три статии, разкриващи археогенетичното минало на Югоизточна Европа и Западна Азия, с българско участие, публикува списание “Сайънс” 
Три статии, разкриващи археогенетичното минало на Югоизточна Европа и Западна Азия, с българско участие, публикува списание “Сайънс” 
Снимка: Списание "Сайънс"

Български учени участват в голям екип от световни учени, работили по проект за археогенетично изследване на популациите, живели в региона на Югоизточна и Източна Европа, Мала Азия и Западна Азия.

Днес научното списание “Сайънс” публикува три статии, в които са изложени резултатите на екипа от 196 учени от три континента - Европа, Азия и Северна Америка. Изследването обхваща миграциите през т.нар. Южна дъга - областта, свързваща Европа през Анатолия със Западна Азия. В него са анализирани данни от 727 индивида от този регион, живели през последните 11 000 години от Ранния неолит до Ранното средновековие. Проучването е ръководено от Йосиф Лазаридис и от проф. Дейвид Райх от Департамента по еволюционна биология на човека в Харвардския университет.  

В екипа са участвали 15 български учени: от НАИМ-БАН - акад. Васил Николов, доц. Крум Бъчваров, доц. Георги Нехризов; доц. Виктория Русева от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН; проф. Красимир Лещаков, гл. ас. Надежда Тодорова и д-р Ваня Петрова от СУ “Св. Климент Охридски”; доц. Стефан Чохаджиев от ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”; археолозите от РИМ-Велико Търново Недко Еленски и Илиян Петракиев, от РИМ - Ямбол - Стефан Бакърджиев, Илия Илиев и Тодор Вълчев, Станислав Илиев от РИМ - Хасково и Десислава Андреева от Историческия музей “Искра” в Казанлък. Те са предоставили за проучването образци скелети на индивиди, живели по нашите земи. 

В публикацията е отбелязано, че изследователите са се съсредоточили върху халколита и бронзовата епоха преди около 7000 до 3000 години, когато за първи път се появяват носители на индоевропейски езици.

Доцент д-р Крум Бъчваров разказа пред БТА, че по отношение на България проучването покрива цялата праистория, от ранен неолит до историческите епохи, включително Средновековие. По думите му доскоро страната ни е била “Тера инкогнита” на картата на археогенетичните изследвания. Той отбеляза, че цялото изследване включва Анатолия и Югоизточна и Източна Европа и чрез него се затваря един много голям кръг от генетичното минало на общностите, обитавали тези земи. След този проект нашите земи вече не са “бяло петно” в генетичната карта на праисторическа и протоисторическа Европа, коментира още той. Ученият отбеляза, че много малко хора практикуват дисциплините свързани с природонаучни изследвания в областта на археологията. Прекалено малко теренни изследователи има, а изобщо няма специалисти по археогенетика, по археометрия и всякакви такива по-скъпоструващи дялове на археологията в страната ни, по неговите думи. Няма какво да се учудваме, няма достатъчно средства, няма достатъчно специалисти, нещата стават по-бавно и разчитаме на такива международни мегапроекти, обясни Бъчваров.

Акад. Васил Николов сподели, че и преди е имало археогенетични изследвания в страната, но те са били в много по-малък обем. Според него това изследване създава много по-сериозна сигурност и за произхода на индоевропейците, и за произхода изобщо на неолита на Балканите. Той отбеляза, че то не променя представите за неолитните общества в нашия регион, а по-скоро ги уплътнява. За Балканите това изследване е важно и подчертава ролята на региона като център на първата европейска цивилизация, отбеляза още той. Акад. Николов е участвал в проект с проби от скелетни образци обектите Слатина (VI хил. пр. Хр.), Провадия-Солницата (V хил. пр. Хр.) и от селищна могила Крън, която е от Бронзовата епоха. 

Ръководителят на секция “Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България” в НАИМ-БАН доц. Георги Нехризов разказа пред БТА, че събраните проби са от цяла Югоизточна Европа и Анатолия - Турция, Армения, Грузия, Кавказ, а целта на проекта е да се изясни пътят на неолитизация към Европа и проследява в генетически план как се променя и как се развива популацията чак до Ранното средновековие. Той се включва с материали от от няколко некропола от Ранната желязна епоха, които е проучвал. Нехризов определи проекта като много интересен, с много глобални заключения.

Антропологът доц. д-р Виктория Русева определи пред БТА проекта като много интересен с много добри резултати. По думите ѝ чрез него се търси връзка на скелетните находки с досегашните ни познания от историческите извори, етнографски, лингвистични данни и археология. Тя е участвала в проучването с проби от т.нар. светилища от ритуални ями от Ранножелязната епоха. Според нея България няма изоставания по отношение на археогенетичните изследвания. Страната общо взето върви успоредно с останалите по отношение на генетични изследвания. Тя отбеляза, че това е нова територия за изследване. По думите и това обичайно са проучвания, които засягат международни теми и цялостното развитие на популацията на Европа и Азия и няма как да се правят поотделно от отделните страни. Русева разказа, че в момента се очакват резултати от още няколко проекта, по които има и български данни.

Част от друг такъв проект, по който работи лабораторията на проф. Дейвид Райх в Харвардския университет, е археологът Тодор Чобанов. Той разказа пред БТА, че в тяхното проучване са изпратени малко над сто образеца - 50 от Античността и около 50 от Ранното средновековие. По него тепърва се очакват резултати. 

/АБ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:25 на 05.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация