Автор е известният местен фотограф Бедрос Азинян

site.btaАлбумът „Строи се монумент“ е фоторазказ за ледения връх Бузлуджа и за паметника, построен там

Албумът „Строи се монумент“ е фоторазказ за ледения връх Бузлуджа и за паметника, построен там
Албумът „Строи се монумент“ е фоторазказ за ледения връх Бузлуджа и за паметника, построен там
Албумът "Строи се монумент" на казанлъшкия фотограф Бедрос Азинян представя историята на Дом паметника на връх "Бузлуджа", снимка: Ралица Стефанова, БТА

Фотоалбумът „Строи се монумент“ ще бъде представен на 30 август в исторически музей „Искра“ и художествена галерия в Казанлък. Това съобщи в интервю за БТА известният местен фотограф Бедрос Азинян. Той е автор на изданието, което разказва за строежа на дом-паметника на Българска комунистическа партия (БКП) на връх Бузлуджа.

Книгата съдържа 363 фотографии, заснети от тримата щатни фотографи на обекта. „Първият от тях е моят баща Артин Азинян, работил там от самото начало на строежа на паметника през 1974 година, вторият е Петър Бакалов. Аз съм третият фотограф, който е участвал в заснемането на фотолетописите на монумента“, разказва Бедрос Азинян. Албумът

„Строи се монумент“ е първият продукт на фондация „Артин Азинян“ и се реализира с подкрепата на Национален фонд култура (НФК). 

Изданието започва с експозе на директора на национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов. Азинян допълва, че най-много време му е отнел изборът на кадрите: „Много внимателно мислих кой кадър би бил интересен за публиката и кой може да разкаже по-пълно за самото изграждане на дом-паметника“.  

Албумът обхваща историческия период между 1974 г., когато е започнало изграждането на дом-паметника на връх Бузлуджа и 1989 година, когато той спира да функционира. Има много фотографии от строителството му - на хората, участвали в неговото изграждане, както и на събития, състояли се вътре и на официални личности, които са го посещавали. 

„При тези тежки климатични и природни условия, да строиш подобно нещо на този връх, е определено забележително. Показателно е дори името на самото място, защото „Бузлуджа“ на турски език означава „леден връх“. Процесът по строежа е бил голямо изпитание за всички, които са участвали в него“, разказва авторът.

По думите му в изграждането на архитектурния обект са взели участие над шест хиляди души, някои от които са били най-добрите майстори в строителството в държавата. „Аз не се съмнявам, че те са дали възможно най-доброто от себе си като майсторство и като отдаденост. Имало е много трудности и въпроси за решаване, но така създаден този архитектурен обект е бил наистина уникален за времето си“, отбеляза Бедрос Азинян. 

По времето, когато дом-паметникът на връх Бузлуджа е функционирал, там е имало между 80 и 120 души персонал през различните периоди, разказа фотографът. Имало е и представителство в Казанлък, което е приемало заявки за посещения. „Заявката трябваше да бъде подадена минимум три месеца по-рано. Имаше уникална за времето си програма „Звук и светлина“, а посещението на една група траеше около 50 минути. На час в сградата влизаха около 500-600 души“, разказа Бедрос Азинян.

Със средствата на фотографията авторът е разказал най-важното, както за строежа и групите, посещавали дом-паметника, така и за посещенията на многобройни български и чуждестранни делегации от най-високо ниво. „Фотолабораторията на обекта беше една от най-модерните за времето си, което ми позволяваше, освен задълженията си като завеждащ кино и фотоархива на Бузлуджа, да направя там и първите си опити в артистичната фотография“, каза още Азинян. Имало е функционираща вътрешна телевизия, която е давала възможност събитията там да се предават директно по националната такава. 

Според Бедрос Азинян особено интересни за публиката ще бъдат монументалните фотографии, заснети в периода между 1981 и 1984 година, защото те дават най-добра представа за пълния облик на архитектурния паметник. Авторът е показал снимки на цялостните мозайки, върху които са работили едни от най-добрите български художници. „Някои от фотографиите са снимани нощем, за да уловят и уникалното осветление, с което разполагаше сградата“, каза той. 

"За жалост, този монумент получи своята известност в състоянието, в което е в момента. Това не говори добре за държавата ни, но действително интересът в момента е голям“, коментира още фотографът. Той сподели, че немалък брой чуждестранни медии, сред които Discovery, National Geographiс, Би Би Си, Euronews и "Дойче веле" са се свързали с него във връзка с тези фотографии. 

 Бедрос Азинян се надява скоро да направи изложба за Бузлуджа.

/ДД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:23 на 05.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация