site.bta„Службогонци“ на Иван Вазов се оказа актуална и пророческа пиеса, каза режисьорът и актьор Николай Урумов

Няма по-актуална пиеса от „Службогонци“ на Иван Вазов. Тя се оказа и пророческа, каза в интервю за БТА Николай Урумов. Това е най-новото заглавие на Драматичния театър в Ловеч, чиято премиерата е на 4  юли (понеделник) от 19:00 часа.  Именно Николай Урумов е режисьор на спектакъла. Той се превъплъщава и в образа на Станчо Квасников и заедно с актьорите на ловешкия театър вдъхва нов сценичен живот на Вазовата пиеса.

Урумов припомни, че Вазов пише произведението си „Службогонци“ на база натрупания си опит като министър на народното просвещение, какъвто е само година - от 1897 до 1898 г. До такава степен е омерзен от тези службогонци, от тези просители, които не му давали мира нито в министерството, нито у тях, нито по улицата, че едва издържа. Така пише произведението си.

„Ще издам последната реплика от спектакъла. Министърът извиква всички „службогонци“ и казва: „Господа, имам една благополучна новина – вие се отървахте от мен и аз от вас, правителството падна“. Толкова актуално нещо няма“, добави режисьорът.

В спектакъла Николай Урумов се придържа към оригиналния текст, но добавя и свои стихове в контекста и на днешното време.

За актьорите от ловешката трупа казва, че са изключително талантливи. В представлението има и гастрольори - Йордан Петков–Дуньо, актьор от трупата на Народен театър „Иван Вазов” и Мариян Стефанов, гостуващ актьор от трупата на ДКТ „Иван Радоев” – Плевен.

По думите на Урумов „службогонци“ има навсякъде, но сред актьорите е трудно, защото, „когато излезеш на сцената, не службата ще ти покаже възможностите, а твоите качества.“

Според актьора и режисьор политиците трябва да имат отношение към изкуството, но в България не е така, визирайки бюджета, който се отделя за култура.

Следва цялото интервю:

Как дойде идеята да работите с Драматичния театър в Ловеч?

- Идеята и поканата дойде от директора на театъра Биляна Петрова. Аз много я харесвам като режисьор. Тя беше доста търпелива да ме изчака близо година, докато аз репетирах в Сатиричния театър „Криворазбраната цивилизация“, после отидох в Русе да репетирам „Радован III“ на Душан Ковачевич, после имах дълго европейско турне със спектакъла „Хайде да убием Матилда“, в който играем с Асен Блатечки. Затова нямаше как да се случи и в момента, в който се прибрах на 23 май от турне, на 25 май започнаха репетициите в Ловеч.

Защо „Службогонци“?

- Мисля, че няма по-актуална пиеса. Ще издам последната реплика от спектакъла. Министърът извиква всички „службогонци“ и казва: „Господа, имам една благополучна новина – Вие се отървахте от мен и аз от Вас, правителството падна“. Толкова актуално нещо няма. Пиесата се оказа пророческа.

170-годишнината от рождението на Иван Вазов не можа да се отчете както трябва заради Ковид-19, събитията и празниците не можаха да се случат. Аз съм на щат в Народния театър „Иван Вазов“ като актьор. Направихме спектаклите „Нова земя“, „Народът на Вазов“, Двубой“, но те останаха затиснати от шапката на този ковид.

Дължим го на Вазов. Той пише произведението си „Службогонци“ на база натрупания си опит като министър на народното просвещение, какъвто е само година - от 1897 до 1898 г. До такава степен е омерзен от тези службогонци, от тези просители, които не му давали мира нито в министерството, нито у тях, нито по улицата, че едва издържа на това. Така пише това произведение.

Ето какво казва героят на Вазов – министър Никола Балтов: „Всяка партия има своите хиляди гладници, хиляди "наши", които е длъжна да нареди на държавната трапеза, като дойде на власт, а хиляди други, изпъдени от служба, ще очакват нови политически промени, за да се докопат пак до кокала. Всяка партия си има войска паразити, откъснати от живота, непотребни на обществото, които могат да живеят само на народния гръб... И тая сган расте, увеличава се всеки ден и час. Така е било досега, така ще бъде и занапред. Ужасно! Ето неизлечимият недъг на изкривения наш парламентарен живот. Всички съдействаме за разпространението заразата на леността, на мързела, губим цели поколения, като ги правим неспособни за труд и честност!... Възмутително!“

Тоест нищо не се е променило от времето на Вазов?

- Вазов го казва: „Така е било, така ще бъде и занапред“. Може би е манталитет или генетично заложено в нашенеца. 

Придържали ли сте се към оригиналния текст на Вазов?

- Разбира се, има моя сценична редакция, но се опитвах да сме верни на Вазовия език и изказ. Имам добавени мои стихове, които съм написал и изричам накрая на спектакъла, но не от името на моя герой в представлението - Станчо Квасников, роднина на министъра, а от цялата трупа, на целия театър. 

Как се играе с ловешката трупа?

- Прекрасни актьори. Това е невероятна трупа. Не спирам да ги хваля. Изключително талантливи актьори, които се хвърлят, пробват, опитват всичко, което пожелаеш от тях. Аз като актьор се качвам на сцената при тях, пробвам нещо, което искам. Ако не става, се отказваме, търсим, друго намираме. Не съм типичният, стандартен режисьор, който стои в салона и казва: „искам го“ и държи на всяка цена да го направиш. В моя случай аз проверявам абсолютно всичко, което искам от тях. Кирил Наумов е художник на костюмите и сценографията. Той ми е основният художник, с когото работя в доста спектакли. Музикалните картини са на Иван Стоянов. Той е диригент и ръководител на Камерния оркестър в Габрово и на Симфоничния оркестър в Разград, бивш диригент на Софийски духов оркестър. 

Повечето актьори са млади. Успяха ли да усетят смисъла, който Вие влагате в спектакъла?

- Да, защото Вазов е описал толкова богато всеки един персонаж. Всеки получава удоволствието и насладата да се срещне със своя герой. Аз от своя страна като актьор съм следял и гледал всеки да има своя актьорски момент на сцената, който да предизвика и насладата на публиката, и на всеки актьор. Има гастрольори в екипа - Йордан Петков–Дуньо, актьор от трупата на Народен театър „Иван Вазов”, и Мариян Стефанов, гостуващ актьор от трупата на ДКТ „Иван Радоев” – Плевен. 

Това е многократно поставяна пиеса, Вие дори сте играл в нея с русенския театър. Кое по-различното сега?

- Там не съм бил режисьор и съм имал друга роля. Бях поканен от Пламен Панев, светла му памет, през 2013 г. Всичко е по-различно. Той беше ситуирал действието да се развива в тоалетните на Министерски съвет, а при нас е, както е при Вазов – в дома на министър Балтов. Героите са същите, но самите актьори са други и те носят нещо различно. Стремял съм се максимално да се абстрахирам. Тогава играех друга роля – на Какавидов, а сега на Станчо Квасников. Единственото общо е, че, когато играехме тази пиеса, падна правителството на Бойко Борисов.

Предимство ли е, че сте режисьор на пиесата и същевременно играете в нея?

- Сега режисьорът ще бъде всяка вечер на спектакъла, а не както обикновено – той си е свършил работата и го няма, актьорите си правят, каквото си поискат. В повечето случаи сменят реплики, съкращават и това е предпоставка нивото на спектакъла да падне. Когато режисьорът е на спектакъла, той по някакъв начин го обгрижва и държи на нивото.

Има ли „службогонци“ в културата?

- Навсякъде ги има. Няма място и сфера, която да е изолирана или защитена от това. Има хора, чиято детска мечта е била да бъдат директор на театър. Оставам с такова впечатление, защото, ако кандидатстваш едновременно за директор на пет театъра, значи това ти е детската мечта. А това е ужасно. В изкуството не знам къде другаде може да се прояви, защото като излезеш на сцената, не службата ще покаже възможностите ти, а твоите качества. Така е и в спорта. Ако един актьор не става за това, ще го изхвърли сцената. Не може изкуството да се превърне в чиновничество. Един творец може да се превърне в чиновник, ако дълго време се застои в един театър, не търси нищо ново и различно, води го рутина, поредната роля, няма провокация, сам не се провокира. Пада му мотивацията, няма нещо, което да му държи отворени сетивата. Тогава може да се превърне във вид чиновничество, но не и службогонство. То може да се открие единствено по етажите на администрацията в театъра или в министерството.

Творецът, за да твори, няма нужда от кабинет. Ако е художник, има нужда от четки, палитра и да рисува, ако е актьор - има нужда от сцена, ако е писател, то има нужда от компютър и хартия, ако е музикант – от ноти, инструмент. 

Тук е връзката между културата и политиката. За творците трябва да има условия?

- Ясно е, че трябва да има условия и да ги създаде някой. Тук политиците трябва да имат отношение към изкуството – да ходят на театър, кино, изложби, концерти. При нас го няма, защото бюджетът за култура в България е 0,5 процента от общия годишен бюджет. Ако дадем пример с Република Северна Македония, там бюджетът за култура е 4,5 процента. Виждате кога една държава има отношение към културата и кога няма и не е имала.

Какво Ви предстои след „Службогонци“?

- След премиерните представления на „Службогонци“ на 4 и 7 юли в Ловеч, първото излизане на спектакъла от неговия дом е в родния град на Вазов - Сопот. Спектакълът ще бъде част от Вазовите тържества. Следващата му точка е Свищов, а на 5 октомври сме поканени да играем във Фестивала на комедията в град Куманово, Северна Македония.

От Ловеч ще се преместя във Варна, където Пламен Марков ще постави пиесата на Хенрик Ибсен „Джон Габриел Боркман“ и аз съм поканен да играя ролята на Джон Габриел Боркман. След Варна в Сатиричния театър, където съм основно режисьор, ще поставя „Милионерът“ на Йордан Йовков. Предстоят и снимки в два филмови проекта – единият на Андре Шандел и другият на Игор Марковски. Продължаваме и турнетата в чужбина с Асен Блатечки и нашия мениджър Орлин Мирчев. 

Театър и кино – друг живот нямам.