ОБЗОР

site.btaЧастни домове поемат голяма част от украинските бежанци в Румъния 

Частни домове поемат голяма част от украинските бежанци в Румъния 
Частни домове поемат голяма част от украинските бежанци в Румъния 
Украински бежанци на перона на жп гарата в Сучава/Снимка: АП

Физически и юридически лица получиха по сметките си през април първите компенсации за приема на украински бежанци в Румъния по програмата „20+50“. Заявките за следващия месец са скочили седем пъти. Как се разпределя тежестта по настаняването на украинските бежанци в северната ни съседка и какво прави румънската държава за интеграцията на съседите си, бягащи от войната?

Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари прогони над милион украинци в посока Румъния. По данни на граничните власти от 24 февруари до 10 юни в Румъния са влезли 1 161 655 украинци, а ако се включи и периодът преди агресията – от 10 февруари, броят им наближава милион и двеста хиляди (1 196 184). 

„Над един милион украинци са дошли при нас, а всички, които са решили да останат, получават подкрепа за достъп до работа, образование и здравеопазване. Повече от 30 000 украински деца са интегрирани в румънската образователна система", заяви румънският президент Клаус Йоханис в началото на юни в град Хоф, Германия, където му бе връчена европейската награда "Карол IV" на Асоциацията на судетските германци за 2020 г. Йоханис заяви, че румънците са се справили по образцов начин с кризата, причинена от войната по границата.

От началото на войната румънската държава обяви редица хуманитарни, социални и икономически мерки в подкрепа на бежанците: от субсидиране на настаняването и храната до безплатен транспорт и не на последно място - хуманитарна помощ чрез така наречения "хъб" в град Сучава, на около 50 км от границата с Украйна.

Много от мерките бяха въведени поне месец след началото на войната в Украйна, а някои от тях започват да действат едва сега. През цялото време обаче неправителствени организации, собственици на хотели и ресторанти и частни лица поеха основната тежест по настаняването, изхранването и интегрирането на украинците в общностите, в които са пристигнали, отбеляза „Свободна Европа“.

В началото на войната настаняването на бежанците в Румъния предизвика масова мобилизация от страна на неправителствени организации и собственици на хотели и къщи за гости.

Румънското правителство прие няколко наредби и правителствени решения за предоставяне на финансова подкрепа за настаняване на бежанци. За собствениците на хотели първоначално се предвиждаше помощ от 100 леи (около 40 лв.) на ден на човек или 230 леи (91 лв.) на ден за стая, ако в нея бъдат настанени повече бежанци, но на практика това решение не беше приложено. Хотелиери се оплакаха, че властите „им извиват ръцете“, за да се съгласят да осигуряват подслон за бежанците на същата сума, която се предвижда за настаняване в държавни и общински институции или при физически лица – 20 леи (7,91 лв.) на ден за храна и 50 леи (19,75 лв.) за нощувка. Някои хотелиери се съгласиха с тази оферта, въпреки че се оплакваха, че въпросните средства не покриват изобщо разходите им.

В края на март румънското правителство одобри извънредно постановление, според което разходите на лица, приютили украински бежанци, се компенсират от бюджета на окръжните инспекторати за извънредни ситуации по 20 леи на ден за храна на човек и по 50 леи за нощувка. 

През месец април много от хората все още не се бяха запознали с тази възможност, а други не вярваха, че ще получат пари. Централизирани данни за месец март сочат, че Генералният инспекторат за извънредни ситуации е изплатил чрез местната публична администрация около 5,2 милиона леи (над 2 млн. лв.) на физически лица и 1,3 милиона леи (над 514 000 лв.) на юридически лица за настаняване на украински бежанци. 

След като в края на април по сметките на физически и юридически лица постъпиха първите средства за приютяването на бежанци, заявките скочиха седем пъти, съобщава в. „Адевърул“ и отбелязва, че някои хора виждат в тази правителствена програма възможност да изкарат пари.

В групи в социалните медии украинци вече търсят апартаменти "по държавната програма 20+50", искат ги в определени сектори на Букурещ или в големите градове, а румънци предлагат свободните си имоти, независимо дали става дума за къща в провинцията, „студио, купено за времето, когато детето влезе в университет“, или дома на починали родители. Много от хазяите предпочитат "по-големи семейства", тъй като всеки член означава допълнителни пари, но от самото начало предупреждават, че не могат да осигурят храна. 

"Проблемът е, че се отива твърде далеч - никой не търси семейства с по двама души, а се стреми да събере колкото се може повече хора в един апартамент. Парите се дават на човек“, коментира доброволец, цитиран от в. „Адевърул“. „Ако в един апартамент живеят двама души, получавате около 4200 леи (1661 лв.) на месец, а ако в същия апартамент живеят петима души, получавате 10 500 леи (4152 лв.) на месец“, изчислява той. 

"Когато разбрахте за парите, започнахте да правите добри дела. Това не са добри дела. Това е бизнес на гърба на украинските семейства“, коментира друг доброволец. 

Букурещ, Констанца, Брашов, Клуж и Сибиу са основните окръзи, към които са се насочили бежанците, пише „Адевърул“ и посочва, че за някои румънци настаняването на украинските бежанци се е оказало възможност за бизнес.

Генералният инспекторат за извънредни ситуации съобщи, че за месец април са получени искове за над 38 млн. леи (над 15 млн. лв.) само от физически лица. Най-големи суми са поискани в окръзите Букурещ-Илфов (7,3 млн. леи), Констанца (4,4 млн. леи), Клуж (2,8 млн. леи), Сучава (2,7 млн. леи), Сибиу (2 млн. леи), Брашов (1,8 млн. леи),  Яш (1,4 млн. леи), Марамуреш (1,7 млн. леи), Прахова (1,5 млн. леи).

През май Европейската комисия съобщи, че Румъния, Полша, Унгария, Словакия и Чешката република - страните от ЕС, които са приели най-много бежанци от Украйна - ще се възползват от 248 млн. евро европейско финансиране.

Петте държави ще могат да използват средствата за предоставяне на незабавна помощ - като храна, транспорт и временно настаняване, както и за увеличаване на капацитета си за управление на външните граници на ЕС. 

Организациите на гражданското общество и местните и регионалните власти също трябва да имат достъп до това спешно финансиране, тъй като играят ключова роля в предоставянето на помощ, посочи Европейската комисия.

През май и през юни румънското правителство изтегли от Държавния резерв определени количества продукти и ги предостави като спешна вътрешна хуманитарна помощ на местните власти в Букурещ и в окръзи, където са приети украински бежанци. От Държавния резерв бяха взети продукти, като матраци, одеяла, спални чували, палатки и консерви, за подготовката и оборудването на мобилни лагери, в които да бъдат настанени бежанци от Украйна. 

През последните седмици степента на запълненост на центровете за бежанци към Главния инспекторат по имиграция е около 51-53 процента.

По данни на Главния инспекторат по имиграция от 18 март до 8 юни са издадени 36 539 разрешения за пребиваване в Румъния на украински граждани, ползващи се с временна закрила, съобщи Аджерпрес. От началото на конфликта в Украйна 4356 украински граждани са подали молба за убежище в Румъния и се ползват с всички права, предвидени в националното законодателство.

Мадалина Турза, държавен секретар и съветник на румънския премиер, съобщи преди дни, че близо 300 000 украински деца са влезли в Румъния, а около 40 000 очакват подкрепа от социалните служби в страната.

Националната агенция по заетостта информира, че над 850 украински граждани са се регистрирали в териториалните агенции, за да се възползват от услугите по информиране, консултиране и посредничество на пазара на труда, а 535 от тях вече са намерили работа чрез агенцията. Над 280 работодатели са изразили готовност да наемат украински граждани, като са обявили повече от 4100 свободни работни места за тях.

Предлаганите професии са в автомобилната и в текстилната индустрия, строителството, в хотелско-ресторантьорския сектор, търговията, транспорта, хранително-вкусовата промишленост и др. Търсят се също учители, ИТ специалисти, преводачи, инженери, архитекти, проектанти, както и пекари, готвачи, фризьори, маникюристи, козметици, пазачи на зелени площи и пр.

В началото на месеца румънското правителство обяви стартирането на нова онлайн платформа за информиране на бежанците от Украйна. Платформата, която е достъпна на румънски и на украински език, запознава украинските бежанци с правата и услугите, от които могат да се възползват на румънска територия – пристигане, номера за спешни случаи, здраве, транспорт, правна помощ, образование, случаи на самотни деца, изучаване на румънски език, кандидатстване за временна закрила, временно настаняване и жилища, възможности за работа, подкрепа за уязвими хора. Информацията в платформата се предоставя от публичните институции, отговарящи за съответната сфера, както и от ресурси на партньорите от гражданското общество и международните организации.

 

/МД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:43 на 17.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация