site.bta“Пърсивиърънс” търси следи от древен живот на Марс повече от година, но успя да се срещне с “прашни дяволи”

“Пърсивиърънс” търси следи от древен живот на Марс повече от година, но успя да се срещне с  “прашни дяволи”
“Пърсивиърънс” търси следи от древен живот на Марс повече от година, но успя да се срещне с  “прашни дяволи”
Снимка: www.mars.nasa.gov

Роувърът на НАСА “Пърсивиърънс” повече от година е на Марс, като основната му задача е да търси следи от древен живот на Червената планета. И свръхмодерният апарат с постоянство - това означава името му в превод от английски език -  работи по изпълнението на мисията. Засега успя да се натъкне само на “прашни дяволи”, които дори повредиха сензорите за вятър на марсохода. Това са завихряния на прахови частици от повърхността на планетата при силните пориви на вятъра.

Учените таят надежди, че роувърът ще намери доказателства за съществуването в миналото на микроорганизми на Червената планета, тъй като “Пърсивиърънс”, наричан галено “Пърси”, сега навлиза в най-важния етап от мисията си. 

Специалистите са на мнение, че апаратът ще помогне за откриването на отговор на един от основните въпроси - "сами ли сме в огромната космическа пустиня, … или животът е много по-често срещан; дали той възниква винаги когато и където има подходящи условия", както казва Кен Уилифорд, който работи по проекта на НАСА за изследване на Червената планета.

В последните няколко седмици “Пърси” започна да се изкачва по склона на делтата на 45-километровия марсиански кратер Джезеро (Йезеро), където се приземи на 18 февруари м.г. Планирано е с двуметровата си ръка да изследва и събира проби в търсене на доказателства за древен микробен живот. Преди да поеме по склона, роувърът тренира взимане на скални проби от дъното на Джезеро. Той успя да събере осем, става ясно от данните, качени на сайта на мисията. Материалът се поставя в специални титаниеви тръби, херметически затворени и запечатани от марсохода. “Пърси” разполага с 43 подобни устройства за съхранение на пробите. 

По време на изкачването си роувърът само ще оглежда скалите, покрай които преминава и ще набелязва подходящите за взимане на проби при връщането си. В края на годината, когато трябва да се прибере в отправната точка на пътуването си по склона на Джезеро, “Пърсивиърънс” ще ги остави в основата на делтата, за да бъдат прибрани и доставени на Земята за щателни изследвания при бъдеща съвместна марсианска мисия на НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА). Тя може да бъде реализирана най-рано в началото на следващото десетилетие.

Кратерът, чиято дълбочина е 250 метра, не е случайно избран за място на кацане на "Пърсивиърънс". Смята се, че преди около 3,5 милиарда години там е имало езеро с размерите на Тахо, от което е водила началото си мрежа от реки. Учените са на мнение, че Джезеро може да е "събрал и съхранил древни органични молекули и други потенциални признаци на живот на микробно ниво".

Възможно е кратерът да пази историята на Марс, който преди да стане студен и сух, е имал езера, а може би и океани. Според специалистите там може да има поне пет вида скали, сред които глини и карбонатни скали - това увеличава вероятността евентуално да бъдат открити следи от древни обитатели.

"Пърсивиърънс” разполага с изключителен набор от инструменти, които могат да ни предоставят данни за химическия и минералния състав на делтата, както и за структурата й… Ще установим дали водите на древното езеро са били киселинни или неутрални, дали е било обитаема среда и какъв живот е можело да има", обяснява професор Брайъни Хорган от университета "Пърдю", Индиана. 

Големи надежди се възлагат на “Пърси”, но въпреки това експертите смятат, че апаратът най-вероятно няма да може да направи категорични заключения дали е съществувал живот на Марс със свръхмодерните си инструменти. Все пак дори и на Земята, където е известно, че микробният живот съществува от милиарди години, е трудно откриването и анализирането на доказателства за най-ранните му форми.

За да бъдат установени факти за евентуален живот на Червената планета, ще трябва пробите да пристигнат Земята за изследвания и анализи. 

Сред големите успехи, постигнати от “Пърси” в последната година и половина от пребиваването на Марс, е безпрецедентното извличане на кислород от разредения въздух на планетата. Това стана с помощта на специалния инструмент "Мокси", който успя да произведе приблизително 5 грама кислород - еквивалент на около 10 минути дишане за астронавт. Полученото количество не е голямо, но пък е първото експериментално извличане на природни ресурси от околната среда на друга планета за директно използване от хора, похвалиха се от НАСА през април м.г.  Успехът беше постигнат само 60 дни, след като апаратът кацна на Червената планета.

Марсианската атмосфера се състои от 95 процента въглероден двуокис. Останалите 5 процента са основно молекулен азот и аргон. Кислородът съществува на Червената планета в незначителни остатъчни количества. 

"Пърсивиърънс" се отправи към Червената планета на мисия в търсене на древен микробен живот на 30 юли 2020 г. Марсоходът беше изстрелян от с ракета-носител "Атлас V" от Кейп Канаверал във Флорида. Пътуването му от Земята отне седем месеца. Апаратът е с тегло около един тон, с размерите на автомобил (дълъг е три метра и широк 2,7 метра) и е оборудван с шест колела, които му помагат да преодолява скалите. Марсоходът черпи енергия от ядрен миниреактор. 

Планирано е мисията на роботизирания изследовател "Пърсивиърънс" да продължи поне две земни години. 

 

 

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:46 на 11.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация