site.btaПерспективите на Казахстан в новия геополитически пейзаж
DA 13:28:34 10-02-2022
DI1327AN.011
Казахстан - конфликт - икономика - прогнози
Перспективите на Казахстан
в новия геополитически
пейзаж
Москва, 10 февруари /Александър Савелиев от РЕГНУМ/
Януарските събития в Казахстан имат съвсем очевидно
международно измерение. Краткосрочното подпомагане на законния
президент Касъм-Жомарт Токаев от страна на Организацията на
договора за колективна сигурност (ОДКС) е само един от
факторите, формиращи новия геополитически пейзаж на региона.
Независимо колко са били справедливи продължаващите социални
протести в Казахстан, във всяка ситуация винаги се намират
външни играчи, преследващи единствено собствени користни
интереси.
Суровинната икономика на Казахстан почти изцяло (близо 70-80
на сто) е в ръцете на западни корпорации, тяхно е фактически и
правото на собственост. Цветната и черната металургия и
петролният отрасъл, осигуряващи лъвската част от казахстанския
износ, още от средата на 90-те са притежание или директно се
управляват от спекулативния капитал на западни транснационални
корпорации. Реформите, провеждани тогава под патронажа на
Нурсултан Назарбаев и под красиви лозунги за повишаване на
ефективността и привличане на западни инвестиции с цел
модернизация на производството, на практика се превърнаха в
узаконен неоколониален грабеж.
Стигаше се дотам, че директори и собственици на прочути
предприятия от най-големите като Уст-Каменогорския оловно-цинков
комбинат, като медните комбинати в Джезказган и Балхаш ставаха
протежета на компании трейдъри. Прекупвачи на продукцията на
тези предприятия, строени още по времето на Съветския съюз, те
се разпореждаха и със съдбите на самите предприятия и
работниците, и с политиката на Казахстан. Не беше по-добро и
положението в петролногазовия отрасъл. Семейството на бившия
член на Политбюро на ЦК на КПСС впрочем получаваше в съвсем
колониален дух разни "дрънкулки" под формата на дворци - убежища
на Запад и многомилиардни сметки в западни и други банки.
Щом страната бе оглавена от Токаев, на дневен ред дойде
въпросът за властта и собствеността. За новия президент на
Казахстан бе невъзможно да носи отговорност и да продължава
политиката на своя предшественик без реални икономически
лостове. Кланът на Назарбаев беше свикнал с трохите от масата на
транснационалните корпорации, устройващи гуляи за сметка на
обедняващ Казахстан. Международният спекулативен капитал,
окупирал огромната страна, не смяташе, както не смята и днес, да
се отказва от извоюваното си положение. Конфликтът бе
неизбежен.
Доколко решително ще отнема Токаев влиянието от
назарбаевския клан и реалните му господари - само времето ще
покаже. Новият президент ще преразпределя икономическото и
политическото влияние в страната, за да запази и укрепи
собствената си власт. Като човек, работил дълго в Китай и
нуждаещ се от външна подкрепа, Токаев - постепенно и не без
проблеми - ще замества навярно западното външно влияние с
китайско. Русия ще си остане военнополитически чадър за
постсъветското пространство, но заради собствената си
икономическа слабост и висока международна токсичност не ще може
да конкурира нито Запада, нито Изтока.
Мащабната нова подялба в Казахстан има обективен характер и
се върши донякъде по принуда; борбата между отдавна формирания
клан на Назарбаев и новия клан на Токаев едва започва. Западът и
Китай се вкопчват в решителна схватка за изобилните природни
ресурси на страната. Анкара с идеята й за "тюркския свят"
отдавна вече е включила целия регион в своята зона на интереси.
Военнополитическата и религиозната съставка на конфликта,
продължаващ в Казахстан, отразяват същината му само отчасти.
Конфликтът в Казахстан е от комплексен характер и
представлява регионална заплаха, никоя глобална сила или съседна
страна не може да си позволи да го пренебрегне. Русия като
водеща държава в многобройни интеграционни обединения - ОНД,
Евразийската икономическа общност и ОДКС - трябва да убеди
ръководството и гражданите на Казахстан, че е целесъобразно да
се развива по-тясно икономическо сътрудничество. Ако бъдат
създадени основи за социална справедливост, именно тясно
сътрудничество, а не изпращане на войски, ще съдейства за
умиротворяване на държавата и гарантиране на сигурност по
дългата 7600 км руско-казахстанска граница. Външното въздействие
върху Казахстан ще расте дотолкова, доколкото проявява
решителност Касъм-Жомарт Токаев. Военнополитическите и
националистическите предизвикателства все още са актуални за
страната.
/БТА/
Андрей Шарков/
/ДБИ/
DI1327AN.011
Казахстан - конфликт - икономика - прогнози
Перспективите на Казахстан
в новия геополитически
пейзаж
Москва, 10 февруари /Александър Савелиев от РЕГНУМ/
Януарските събития в Казахстан имат съвсем очевидно
международно измерение. Краткосрочното подпомагане на законния
президент Касъм-Жомарт Токаев от страна на Организацията на
договора за колективна сигурност (ОДКС) е само един от
факторите, формиращи новия геополитически пейзаж на региона.
Независимо колко са били справедливи продължаващите социални
протести в Казахстан, във всяка ситуация винаги се намират
външни играчи, преследващи единствено собствени користни
интереси.
Суровинната икономика на Казахстан почти изцяло (близо 70-80
на сто) е в ръцете на западни корпорации, тяхно е фактически и
правото на собственост. Цветната и черната металургия и
петролният отрасъл, осигуряващи лъвската част от казахстанския
износ, още от средата на 90-те са притежание или директно се
управляват от спекулативния капитал на западни транснационални
корпорации. Реформите, провеждани тогава под патронажа на
Нурсултан Назарбаев и под красиви лозунги за повишаване на
ефективността и привличане на западни инвестиции с цел
модернизация на производството, на практика се превърнаха в
узаконен неоколониален грабеж.
Стигаше се дотам, че директори и собственици на прочути
предприятия от най-големите като Уст-Каменогорския оловно-цинков
комбинат, като медните комбинати в Джезказган и Балхаш ставаха
протежета на компании трейдъри. Прекупвачи на продукцията на
тези предприятия, строени още по времето на Съветския съюз, те
се разпореждаха и със съдбите на самите предприятия и
работниците, и с политиката на Казахстан. Не беше по-добро и
положението в петролногазовия отрасъл. Семейството на бившия
член на Политбюро на ЦК на КПСС впрочем получаваше в съвсем
колониален дух разни "дрънкулки" под формата на дворци - убежища
на Запад и многомилиардни сметки в западни и други банки.
Щом страната бе оглавена от Токаев, на дневен ред дойде
въпросът за властта и собствеността. За новия президент на
Казахстан бе невъзможно да носи отговорност и да продължава
политиката на своя предшественик без реални икономически
лостове. Кланът на Назарбаев беше свикнал с трохите от масата на
транснационалните корпорации, устройващи гуляи за сметка на
обедняващ Казахстан. Международният спекулативен капитал,
окупирал огромната страна, не смяташе, както не смята и днес, да
се отказва от извоюваното си положение. Конфликтът бе
неизбежен.
Доколко решително ще отнема Токаев влиянието от
назарбаевския клан и реалните му господари - само времето ще
покаже. Новият президент ще преразпределя икономическото и
политическото влияние в страната, за да запази и укрепи
собствената си власт. Като човек, работил дълго в Китай и
нуждаещ се от външна подкрепа, Токаев - постепенно и не без
проблеми - ще замества навярно западното външно влияние с
китайско. Русия ще си остане военнополитически чадър за
постсъветското пространство, но заради собствената си
икономическа слабост и висока международна токсичност не ще може
да конкурира нито Запада, нито Изтока.
Мащабната нова подялба в Казахстан има обективен характер и
се върши донякъде по принуда; борбата между отдавна формирания
клан на Назарбаев и новия клан на Токаев едва започва. Западът и
Китай се вкопчват в решителна схватка за изобилните природни
ресурси на страната. Анкара с идеята й за "тюркския свят"
отдавна вече е включила целия регион в своята зона на интереси.
Военнополитическата и религиозната съставка на конфликта,
продължаващ в Казахстан, отразяват същината му само отчасти.
Конфликтът в Казахстан е от комплексен характер и
представлява регионална заплаха, никоя глобална сила или съседна
страна не може да си позволи да го пренебрегне. Русия като
водеща държава в многобройни интеграционни обединения - ОНД,
Евразийската икономическа общност и ОДКС - трябва да убеди
ръководството и гражданите на Казахстан, че е целесъобразно да
се развива по-тясно икономическо сътрудничество. Ако бъдат
създадени основи за социална справедливост, именно тясно
сътрудничество, а не изпращане на войски, ще съдейства за
умиротворяване на държавата и гарантиране на сигурност по
дългата 7600 км руско-казахстанска граница. Външното въздействие
върху Казахстан ще расте дотолкова, доколкото проявява
решителност Касъм-Жомарт Токаев. Военнополитическите и
националистическите предизвикателства все още са актуални за
страната.
/БТА/
Андрей Шарков/
/ДБИ/
news.modal.header
news.modal.text