site.btaНяма сведения за бунтове против ваксината за едра шарка, която у нас става задължителна от 1903 г., според проф. Росица Градева от БАН

AV 15:05:01 18-11-2021
GI1501AV.005
интервю - пандемия - минало - проф. Росица Градева

Няма сведения за бунтове против ваксината за едра шарка, която у нас става задължителна от 1903 г., според проф. Росица Градева от БАН


София, 18 ноември /Десислава Антова, БТА/
Няма никакви сведения за бунтове против ваксината за едра шарка, която у нас става задължителна от 1903 г. Това каза в интервю за БТА проф. Росица Градева, историк в Института по балканистика към БАН. По думите й България е една от първите държави, която обявява, че е приключила с разпространението на болестта през 1928 г.
По думите на проф. Градева не е имало бунтове по нашите земи срещу мерките за овладяване на пандемии в миналото. До 19 век мерките у нас са били резултат от самоорганизацията на населението. Карантината като мярка съществува от 14-ти век и е свързана с времето, прекарано в изолация на пътуващите от далечни страни моряци, които трябвало да бъдат изолирани за 40 дни. От тук произхожда и името карантина - от италианското quaranta giorni, обясни историкът.
Комбинацията от чума и холера по нашите земи през 19 век принуждава Османската империя да започне да въвежда първите противоепидемични мерки, сред които задължителна карантина, санитарни коридори по границите и ваксинационни паспорти за пътуващите, разказа проф. Градева. Били са издавани и брошури за ограмотяване на населението. На предните линии винаги са били учителите и лекарите. Те са разпространявали това знание сред неграмотното население, отбеляза историкът. По думите й сега сме станали по-недоверчиви към здравните власти, към политическата власт, а и към науката. Влязохме в някакви "магични" времена, с които се върнахме в Средновековието, само че вместо вещици, сега имаме "чипиране", коментира проф. Градева.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Доц. Градева, човечеството за пореден път е изправено пред опустошителна пандемия, този път от COVID-19. Какви аналогии могат да бъдат направени в исторически план - за света и за България?
Отговор: Аналогиите са много. Пандемии човечеството е видяло и вижда още от времето преди новата ера, но всеки път се изненадваме и всеки път е малко по-различно. Още в средата на 14 век Балканите са засегнати от така наречената "черна чума". Пандемията от чума мощно навлиза в Европа и унищожава близо 60 процента от населението й. За Балканите няма точна информация, но в Западна Европа, Католическата църква води регистрация на случаите на смърт и раждане. По този начин се установява приблизителната бройка на починалите. Чумата е тази, която най-много мори балканците през периода на османското владичество. Засвидетелствани са множество вълни на чумата през XV, XVI, XVII век. За тях научаваме от сведения на пътешественици, от османски документи и от фолклора, в които се говори за чумата и смъртта, причинена от нея. В онези времена чумата се е превърнала в спътник на населението в цяла Европа. На Балканите последните чумни епидемии са от първата половина на 19 век. Плавно тези последни вълни се застъпват с холерните епидемии, които са били другият голям враг на хората от това време. Холерата идва на Балканите от Индия.
Освен тези две смъртоносни заболявания, за нашия регион, трябва да отбележим и наличието на вариолата - едрата шарка, дифтерията, тифът и др., които също причиняват изключително висока смъртност. Вариолата, пренесена в Америка, допринася за почти пълното унищожаване на местното население.
Синята смърт или холерата се разпространява с колонизирането на Индия от Британската империя и засилващото се движение на населението. Първата пандемия от холера е от 1817 г. Тогава Балканите не са толкова засегнати, колкото при втората вълна на холера, която пристига с руските войници по време на войната 1828-29 г.
Пандемиите са улеснени от пътуването и миграцията на населението. Всички пристанища и пътища, са колкото свързващи, толкова и опасни за разпространението на подобни епидемии. На Балканите след 1828 г. холерата става един сравнително чест посетител на населението. Именно комбинацията от чума и холера принуждават Османската империя да вземе санитарни мерки в империята. В тези мерки Османската империя изоставала от своите съседи. В Австро-Унгария, например, такива санитарни мерки, са били налагани още от втората половина на 18 век. Всъщност основната мярка, която отличава Османската империя от съседите й, е въвеждането на карантината и санитарните кордони по техните граници. Санитарните кордони са се правили, за да попречат разпространението на епидемиите. Като страничен ефект те са водели и до стабилизирането на границите. През 30-те години на 19 век Османската империя започва да издава брошури, които да ограмотяват населението за мерките. Създава се Съвет за санитарни мерки, който постепенно започва да издава нареждания за създаване на карантини по места в провинциите. Първоначално провеждането на тези мерки е зависело предимно от желанието на управителите на тези области. Постепенно обаче контролът се засилва.
Карантината като мярка всъщност съществува от 14-ти век. Свързана е с т.нар. "черна чума". Тогава жителите на Дубровник и Венеция са усетили, че пътуващите от далечни страни моряци трябва да бъдат изолирани за 40 дни. От тук произхожда и името карантина от италианския израз quaranta giorni.

Въпрос: Как в миналото хората са посрещали мерките, налагани от властите?
Отговор: Не е имало бунтове срещу мерките. Всъщност у нас, до 19 век мерките са били резултат от самоорганизацията на населението. Заболелите са били извеждани извън селището във временни лагери, където са получавали храна и вода. Хората не са знаели как се разпространява заболяването, каква е причината. В представата от онези времена се е говорило Баба Шарка, същото е било и за чумата - Баба Чума.
Една интересна история, свързана с българите от края на 19 век в Солун и пример за неспазване на мерките, е заболяването на едно осемгодишно българче от едра шарка. Независимо от факта, че българската общност имала свой лекар, който е издал съответните предписания, родителите отказали да го повикат и за да не разлютят Баба Шарка, която ако се ядосала, щяла да вземе още живи, жените от дома изложили мъртвото дете в открит ковчег. Всички българи в квартала дошли да го видят и целунат за сбогом, освен това пили ракия от една и съща чаша за Бог да прости. Не е трудно да се досетим какво се е случило след това.
Положителен пример е ваксинацията в България срещу едрата шарка. Всъщност България е една от първите държави, която обявява, че е приключила с разпространението на болестта през 1928 г. Ваксината у нас става задължителна от 1903 г. Няма никакви сведения за бунтове против задължителната ваксина за едра шарка.
Ще върна времето още назад в далечната 1717 г. Съпругата на британския посланик в Османската империя лейди Мери Уортли Монтегю, която е изключително интересна фигура, красива, смела, интелигентна и образована жена, преди да тръгне със съпруга си към Константинопол се разболява от едра шарка. Това белязва лицето й за цял живот и я принуждава винаги да носи воал. От изпращаните от нея писма разбираме, че в Цариград тя научава, че в района на Одрин имало жени, които прилагали зараза от едра шарка с игличка. Иглата вкарвали във вената на човек, а тези, на които била приложена тази игла, прекарвали много леко болестта и след това си създавали имунитет. Тогава лейди Монтегю отива със сина си, за да види тези жени, преди да се върне обратно в Англия и ги моли, тайно от съпруга си, да приложат тази практика и върху сина й. Когато се връщат в Англия разказва случилото се. Не й вярват, но тя успява да убеди лекарите да тестват и дъщеря й по този начин под лекарско наблюдение. Естествено на детето му няма нищо. Това кара и дъщерите на краля също да поискат да приложат този метод на децата си. След тестове върху затворници и сирачета, кралят разрешава методът да бъде приложен, но само върху внучките му, не и внуците. Години по-късно д-р Едуард Дженър на базата на това, което е чул и видял, разработва ваксината за едра шарка, която се прилага от 1882 г. Тук само ще посоча, че в България през 1893-97 г. е имало 9475 заразени, от които от болестта умират 1069 души. Тогава българското правителство решава, че този проблем трябва да се преодолее, особено щом има ваксина срещу вариола. Първоначално въвежда ваксината за онези, които желаят, а впоследствие от 1903 г. ваксината става задължителна. Така в 1928 г. България гордо обявява, че вече няма едра шарка.

Въпрос: Такъв сценарий изглежда невъзможен с COVID -19, защо?
Отговор: Станали сме по-недоверчиви към здравните власти, към политическата власт, а и към науката. Още във времената на Османската империя са били издавани ваксинационни паспорти, въведени с разпространението на холерата по нашите земи. Действително е тъжно, че се връщаме в началото на 20 век и дори по-назад във времето. Близо три милиарда души са ваксинирани по света. При нас антиваксърската пропаганда и пускането на различни слухове са ежедневие. Стигна се до там рецепти за лечение на чума от 18-ти век да циркулират в български медии. Драматично е това за мен. Вярвам в науката и смятам, че нямаме никакви основания да не й се доверяваме. Странно е, че за починалите от COVID-19 се казва, че са починали "с", а не "от". Всички тези хора можеха да живеят и по-дълго време. Сега от студентите си слушам, че това което ги плаши да се ваксинират, е твърдението, че ваксинираните лица били обречени на стерилитет. Страшно е това отрицание на рационалното и вторачването в някакви измислени авторитети. Част от лекарите, които се явиха като отрицатели на ваксинацията и съществуването на COVID-19, в повечето случаи се опитаха да направят политически капитал. А удивителното е, че в България нивото на ваксинирани лекари и учители е едно от най-ниските. Всеки ден имаме по един паднал самолет с българи. Науката липсва, влязохме в "магични" времена, с които се върнахме в Средновековието, но вместо вещици, сега имаме "чипиране".

Въпрос: Каква е ролята на медиите, как е стигала информацията за мерките до хората в миналото?
Отговор: През 19 век също има медии. Още в 1840 г. в Османската империя започва да се разпространява свой Държавен вестник. В него са публикувани и всички санитарни мерки. Освен това от средата на 19 век се прави всичко възможно да се осигури превод на езиците на народите, които населяват империята. Включително имаме спонсорирани от османското правителство преводи на част от разпространяваните по онова време брошури за ограмотяване на населението. На предните линии винаги са били учителите и лекарите. Те са разпространявали това знание сред неграмотното население. Общините също са се занимавали с това. Управителите на областите са имали за задължение да известяват населението за предприетите санитарни мерки. Естествено тогава хората не са знаели, че това е пандемия, но са знаели, че тази болест е бедствие. Хората въпреки ограниченията са пътували. По-богатото население, особено градското, по време на пандемия се е изнасяло от града във временни жилища. Естествено градовете са били много по-засегнати от тези епидемии. Мюсюлманите по сведения на пътешественици са по-суеверни и разглеждат чумата като наказание от Бога, не се съпротивляват много, но въпреки тези вярвания и в техните среди, редица заможни мюсюлмани се изнасяли от градовете във времена на пандемии. През 19 век властите започнали да съветват хората да изгарят дрехите на починалите болни. Много често заболяването се пренасяло от това, че роднините взимали дрехите на починалия. Сред мерките било и варосването на стените на домовете за дезинфекция. Имало е и мерки за чистотата на водата - болните са били отдалечавани от източниците на питейна вода. Тогава още се въвежда починалите в такива епидемии да бъдат погребвани в затворени ковчези. Броят на хората, присъстващи на ритуала, също е бил ограничен. Показателно е, че общности, които са били изключително враждебни помежду си, като българите и гърците в Солун например, пред опасността от зараза и под ръководството на османските власти, са действали заедно.



/ГИ/