site.btaЗадължителната имунизация в Австрия - кратък исторически преглед
AV 21:03:31 20-11-2021
NS2100AV.010
Австрия - ваксини - история
Задължителната имунизация
в Австрия - кратък
исторически преглед
Виена, 20 ноември /Специално за БТА от Цветана Делибалтова/
Решението на австрийското правителство да въведе задължителна ваксинация срещу ковид най-късно на 1 февруари среща неразбиране у част от населението. От исторически преглед, публикуван на сайта на държавното радио и телевизия, става ясно, че задължението за имунизиране на населението при поява на пандемия е една от основните задачи на държавата след 1945 година.
Мнението на лидера на националистическата Австрийска партия на свободата Херберт Кикъл, че задължителната имунизация срещу ковид е противоконституционна, не се споделя от специалисти по конституционно право, тъй като мярката се разглежда в зависимост от положението в страната. Според тях мярката е целесъобразна, предвид пандемичната ситуация в Австрия.
Задължителното имунизиране на здравните работници е обосновано със закона за епидемиите.
За задължителната имунизация на цялото население, смята конституционният експерт Петер Бусйегер, е необходимо парламентът да приеме съответен закон.
"Развитието на събитията и преценката на експертите ни кара да мислим, че необходимите предпоставки са налице", е мнението на конституционния експерт Бернд-Кристиан Функ.
А думите на Майнхард Лукас, ректор на университета "Йоханес Кеплер" в Линц: "не познавам конституционен експерт и учен-юрист, според когото всеобщото задължение за имунизация да е противоконституционно", са повече от красноречиви.
Ирмгард Грис, бивша председателка на Върховния съд и депутатска от партия НЕОС, подчертава: "Свободата на индивида може да бъде ограничена, ако е необходимо да се защити здравето на населението". Не само е легитимно, но е отговорност и задължение на политиците да вземат мерки, гарантиращи сигурността на общественото здраве, продължава Грис.
С тези думи тя засяга основен принцип, който се е превърнал в база за разбиране на здравната политика в западните демокрации и пледира за задължителна имунизация в Австрия. Грис подчертава: "Свободата на индивида свършва там, където ограничава свободата на друг индивид."
Защитата на здравето на населението и на всеки един човек дава право на държавата за намеса, в Австрия това е уредено със закона за епидемиите.
След Втората световна война грижата за здравето се превръща в първостепенна цел на западните демокрации. Започналото още през 18-и век взаимно свързване на политика, икономика и биология, както показват изследванията на френския историк Мишел Фуко, бележи голям напредък през 40-те години на миналия век.
"Планът Беверидж" на британското правителство от 1942 година е смятан за системен скок по пътя към защитата на индивида и за правото на здраве. Британският икономист и политик от Лейбъристката партия Уилям Хенри Беверидж разработва план за данъчно финансиране на здравната система, с което държавата поема отговорността за здравето. След Втората световна война финансирането и осигуряването на здравеопазване за населението се превръща в централна задача на държавата. Новото отношение към здравето във Великобритания след 1945 година се вижда от отношението към епидемията от вариола, разразила се през 40-те години на миналия век.
На 30 юни 1948 година в Австрия е приет Федерален закон за защитна имунизация срещу вариола, който не разпорежда принудителна имунизация както предишния националсоциалистически режим, но налага глоби на хората, които не го спазват и отказват да се ваксинират.
Имунизацията е преди всичко за защита от вариола на децата, но и на възрастните, които работят на места, където съществува голяма опасност от зараза. Специална наредба определя кои са професиите, при които опасността от зараза е голяма. Освен това са извършвани и "спешни имунизации", когато сред неимунизирани е бил установяван случай на заразен с вариола. Освобождаването от имунизация е било допустимо само по здравословни причини или за хора, прекарали болестта през последните десет години. За нарушителите законът е предвиждал глоба от 1000 шилинга (равни днес на 1200 евро) и до 14 дни арест. Законът е бил отменен на 1 януари 1981 година, когато Световната здравна асамблея е обявила вариолата за изкоренена благодарение на имунизацията.
/НС/
NS2100AV.010
Австрия - ваксини - история
Задължителната имунизация
в Австрия - кратък
исторически преглед
Виена, 20 ноември /Специално за БТА от Цветана Делибалтова/
Решението на австрийското правителство да въведе задължителна ваксинация срещу ковид най-късно на 1 февруари среща неразбиране у част от населението. От исторически преглед, публикуван на сайта на държавното радио и телевизия, става ясно, че задължението за имунизиране на населението при поява на пандемия е една от основните задачи на държавата след 1945 година.
Мнението на лидера на националистическата Австрийска партия на свободата Херберт Кикъл, че задължителната имунизация срещу ковид е противоконституционна, не се споделя от специалисти по конституционно право, тъй като мярката се разглежда в зависимост от положението в страната. Според тях мярката е целесъобразна, предвид пандемичната ситуация в Австрия.
Задължителното имунизиране на здравните работници е обосновано със закона за епидемиите.
За задължителната имунизация на цялото население, смята конституционният експерт Петер Бусйегер, е необходимо парламентът да приеме съответен закон.
"Развитието на събитията и преценката на експертите ни кара да мислим, че необходимите предпоставки са налице", е мнението на конституционния експерт Бернд-Кристиан Функ.
А думите на Майнхард Лукас, ректор на университета "Йоханес Кеплер" в Линц: "не познавам конституционен експерт и учен-юрист, според когото всеобщото задължение за имунизация да е противоконституционно", са повече от красноречиви.
Ирмгард Грис, бивша председателка на Върховния съд и депутатска от партия НЕОС, подчертава: "Свободата на индивида може да бъде ограничена, ако е необходимо да се защити здравето на населението". Не само е легитимно, но е отговорност и задължение на политиците да вземат мерки, гарантиращи сигурността на общественото здраве, продължава Грис.
С тези думи тя засяга основен принцип, който се е превърнал в база за разбиране на здравната политика в западните демокрации и пледира за задължителна имунизация в Австрия. Грис подчертава: "Свободата на индивида свършва там, където ограничава свободата на друг индивид."
Защитата на здравето на населението и на всеки един човек дава право на държавата за намеса, в Австрия това е уредено със закона за епидемиите.
След Втората световна война грижата за здравето се превръща в първостепенна цел на западните демокрации. Започналото още през 18-и век взаимно свързване на политика, икономика и биология, както показват изследванията на френския историк Мишел Фуко, бележи голям напредък през 40-те години на миналия век.
"Планът Беверидж" на британското правителство от 1942 година е смятан за системен скок по пътя към защитата на индивида и за правото на здраве. Британският икономист и политик от Лейбъристката партия Уилям Хенри Беверидж разработва план за данъчно финансиране на здравната система, с което държавата поема отговорността за здравето. След Втората световна война финансирането и осигуряването на здравеопазване за населението се превръща в централна задача на държавата. Новото отношение към здравето във Великобритания след 1945 година се вижда от отношението към епидемията от вариола, разразила се през 40-те години на миналия век.
На 30 юни 1948 година в Австрия е приет Федерален закон за защитна имунизация срещу вариола, който не разпорежда принудителна имунизация както предишния националсоциалистически режим, но налага глоби на хората, които не го спазват и отказват да се ваксинират.
Имунизацията е преди всичко за защита от вариола на децата, но и на възрастните, които работят на места, където съществува голяма опасност от зараза. Специална наредба определя кои са професиите, при които опасността от зараза е голяма. Освен това са извършвани и "спешни имунизации", когато сред неимунизирани е бил установяван случай на заразен с вариола. Освобождаването от имунизация е било допустимо само по здравословни причини или за хора, прекарали болестта през последните десет години. За нарушителите законът е предвиждал глоба от 1000 шилинга (равни днес на 1200 евро) и до 14 дни арест. Законът е бил отменен на 1 януари 1981 година, когато Световната здравна асамблея е обявила вариолата за изкоренена благодарение на имунизацията.
/НС/
news.modal.header
news.modal.text