site.btaЦената на успеха
AV 15:34:01 22-11-2021
LM1531AV.002
Афганистан - талибани - жени
Цената
на
успеха
София, 22 ноември /Габриела Големанска от БТА/
На 15 ноември се навършиха 3 месеца от завръщането на талибаните на власт в Афганистан. Как се промени страната през този период и как талибаните спазват обещанието си за зачитане на правата на жените. Историите за цената, която платиха при новия режим няколко успели афганистанки, дава отговор на тези въпроси.
Бехеща Аргханд, на 24 години, завършва журналистика в Кабулския университет. Работи в няколко новинарски агенции, преди да се присъедини към екипа на новинарския канал "Толо нюз". Там е едва от близо 2 месеца, когато й се налага да говори с високопоставен талибански представител. Тогава тя няма много голям избор. Два дни след като талибаните превземат Кабул, Маулауи Абдулхак Хемад от медийния им тим се появява неканен в телевизията и настоява да бъде интервюиран. В историята на Афганистан това е първо интервю в телевизионно студио на талибанин, при това взето от жена. По време на него Бехеща успява да запази самообладание, но споделя, че й е било трудно да разговаря с този човек, въпреки че той се опитал да представи в една по-умерена светлина талибаните. Два дни по-късно Бехеща интервюира нобеловата лауреатка за мир Малала Юсафзаи, която през 2012 г. талибаните опитаха да убият. Това е първо интервю с Малала за афганистанска телевизия. Двете интервюта привличат погледите на новите управници на Афганистан върху Бехеща, а малко след тях на всички журналистки от "Толо нюз" е наредено да си останат у дома. Бехеща, която вече не може да упражнява професията си и се чувства застрашена, моли за съдействие Малала, включена е в списък за евакуация и отпътува в края на август за Доха. "Напуснах страната, защото подобно на милиони афганистанци се страхувам от талибаните. Но ако талибаните направят онова, което те обещават и ако ситуацията се подобри и аз съм сигурна, че ще бъдат в безопасност, че няма да има заплаха за мен, ще се върна в страната си и ще работя за народа си", казва Бехеща пред Си Ен Ен.
Захра Джоя, на 29 години, знае какво е да живееш при управлението на талибаните. Като малка тя е принудена да ходи на училище дегизирана като момче, защото момичетата, според талибаните не трябва да учат. От 10 години тя работи като разследващ журналист за местни новинарски агенции. Тя е и заместник-директор за връзки с обществеността към кабулската община. През декември 2020 г. със свои пари създава новинарската агенция "Рухшана". Екипът й е съставен от 22-23-годишни журналистки, които отразяват истории на жени и момичета в цял Афганистан. Пред в."Гардиън" Захра разказва, че за журналистките в Афганистан винаги е било трудно да упражняват професията си и на много хора не им става приятно, когато тя задава въпроси за разследванията си. А да си жена шеф на феминистка новинарска агенция, да си винаги критична към талибаните и техните престъпления спрямо жените в Афганистан, извършени в месеците преди западното изтегляне от страната, прави за Захра оставането в родината й невъзможно. Тя е евакуирана в Лондон, откъдето продължава да поддържа медията си, но се притеснява за екипа си, останал в Афганистан. За медията си Захра споделя, че идеята й е била да каже на афганистанските жени: "Това е вашето място, където вие можете да разкажете вашите истории и историите на вашите сестри в Афганистан. Тази медия е възможност да се отразят всички онези истории, които мъжете журналисти в Афганистан не биха сметнали за нужно да включат в новините". За годините, в които Афганистан беше свободен от талибаните, Захра казва: "Въпреки трудностите и опасностите, аз и моите приятели вярвахме, че има бъдеще за нашата страна, че ние сме онези, които могат да променят нещата, да променят хода на историята. Вярвах, че ние градим един нов Афганистан". Всичко това не се случва и сега Захра смята, че да повярваш в пропагандата на талибаните, че са се променили, е все едно да предадеш милионите афганистански жени и момичета. И допълва: "Талибаните могат да използват оръжията си и управлението си, за да пречупят духа на афганистанските жени, но никога няма да могат да ни накарат да замлъкнем".
Неджин Хпалвак, на 24 години, е завършила пиано и диригентство в Националния музикален институт в Кабул, след което става първата и единствена жена диригент в Афганистан. Дирижира оркестър "Зохра", основан през 2010 г. от института и съставен от 35 жени. Той изнася концерти по целия свят, включително на международни прояви, като Световния икономически форум в Давос. Когато талибаните поемат властта, първото нещо, което те правят е да заглушат музиката. Заради професията си Неджин е под заплаха и е евакуирана в Ню Йорк. Притеснява се какво се случва с останалите момичета от оркестъра. В интервю за в."Кориере дела сера" по адрес на талибаните тя казва: "Никой няма да ни попречи да бъдем жени, които обичат и свирят музика".
Фахима Мирзайе, на 24 години, е единствената изпълнителка на дервишки танци в Афганистан. Тя създава танцовата школа "Шоход Арефан" с надеждата, че тя ще помогне на нейните ученици да се борят с депресията и страхове и че чрез нея те ще намерят вътрешен покой. Според Фахима дервишкият танц е начин за танцуващите да си извоюват място в едно дълбоко консервативно общество, каквото е афганистанското. Този вид танц се свързва с мистиката на суфизма, но за талибаните е ерес. Още миналата година Фахима едва оцелява при атентат. Тази година тя тъкмо се готви да тръгне на голямо турне в страната, когато завръщането на талибаните на власт слага край на всичко. След няколко неуспешни опита да се добере до летището на Кабул, Фахима успява да замине в края на август с евакуационен полет за Париж. Разказва, че когато самолетът е излитал от Кабул, тя е осъзнала, че всичките й мечти са погребани и се е запитала: "На кого оставяме страната, в която израснахме и мечтахме". В Париж тя обаче намира сили да продължи напред, "защото само волята да продължиш напред извисява хората". В началото на септември френски сайтове посветиха видеорепортажи на нея, в който тя се върти във вихъра на своя мистичен танц на мост над Сена на фона на Айфеловата кула.
Афсун (това не е истинското й име, защото тя предпочита да крие самоличността си от страх от талибаните) доскоро е собственичка на успешен център за красота в Кабул. Един от над 200-те в града и от над стотиците, създадени в Афганистан след падането на режима на талибаните и освобождаването на жените от бремето на чадора и бурката. Клиентки на Афсун са лекарки, журналистки, певици, телевизионни звезди, булки, абитуриентки. "Исках да създам пространство, в което жените могат да бъдат свободни и бляскави. Да си починат далеч от мъжете", разказва тя. С идването на власт на талибаните всичко това рухва. Афсун сега е принудена да живее на тайно място от страх от репресии, а нейни близки са боядисали с черна боя афишите с красиви жени по витрините на салона й, за да не привличат вниманието на талибаните, за които красотата на жената трябва да остане погребана под метри плат. "Това е краят на цялата индустрия на красотата в Афганистан", казва Афсун и допълва, че не вижда бъдеще за себе си. "Не ме е страх да умра, но не искам да умра по този начин, ужасена и без никаква надежда", споделя тя.
Точно като Афсун 11 красиви момичета се укриват в Кабул. Това са стюардесите на афганистанския национален авиопревозвач Ариана еърлайнс. Досега те бяха красивото лице на Афганистан, сега те живеят в ужас и пред журналистката Лиз Дъсет на Би Би Си, успяла да се срещне с тях, те не крият сълзите си. Споделят, че мечтите им са разбити. Сега те не могат да облекат униформите си на стюардеси, носят широки, безлични дрехи и са покрили косите си с хиджаб. Чакат какво ще е решението на авиокомпанията за професионалното им бъдеще, което се очертава да няма нищо общо с летенето. Някои от тях са забелязали талибани да се навъртат около домовете им и са решили да избягат оттам. Едно от момичетата - Фатима, е известен дизайнер, която доскоро прави ревюта. "Не знам сега за кого ще създавам дрехи, какви дрехи изобщо ще правя. Кой изобщо ще ме подкрепи в това начинание", разказва тя, но все пак не губи надежда за едно бъдеще, в което ислямското було отново ще се вдигне.
Фереща Каземи, на 42 години, е американо-афганистанска актриса и режисьор. От години родителите й, които имали много политически врагове в размирен Афганистан, живеят в САЩ и тя е израснала там, но решава да се завърне в родината си през 2012 г. През 2013 г. играе главната роля във филма "Ледено сърце", който разглежда темата за изнасилванията в Афганистан, където насилените жени са принудени да се омъжват за насилника си или са хвърляни в затвора. Заради работата си тя получава заплахи. Това не я плаши и тя е гласовита защитничка на правата на жените. Неотдавна режисира и първия си документален филм. Фереща е и първата актриса заснела целувка пред камерата в Афганистан. Достатъчно причини да се превърна в черна овца за новите управници. След дълги перипетии Фереща успява да напусне Афганистан в края на август. Пред сп. "Ролинг стоун" тя казва, че не си прави никакви илюзии за евентуална промяна на талибаните. Относно американското изтегляне от Афганистан Фереща казва: "Никой в Афганистан не искаше американците да останат завинаги. Афганистанците искаха да бъдат независими. Но не мога да разбера защо Байдън ни остави по този начин. Защо спря цялата логистична подкрепа, позволяваща на афганистанските военни да се бият. Защо той изтегли всички, които осигуряваха поддръжка, логистика, доставки, които бяха от жизненоважно значение за афганистанските военни, като знаеше, че афганистанците технически нямат готовност да се справят сами. Давам си сметка, че създаването и унищожението са част от живота, че смъртта е част от живота, но търсенето на отговорност за случващото се също е част от живота".
Родената в семейството на афганистански бежанци в Иран Шамсия Хасани, на 32 години, се завръща през 2005 г. в Афганистан, за да учи в Кабулския университет рисуване и визуални изкуства. Пет години по-късно става първата жена, захванала се с графити и стрийт арт - една доста рискова професия по размирните афганистански улици. През 2014 г. Шамсия е включена в списъка на сп. "Форин полиси" на 100-те глобални мислители. Доскоро тя е и преподавател по изящни изкуства в Кабулския университет. Представя свои творби в Европа, Азия, Северна Америка. Рисунките и графитите й са основно на жени, които често пъти са без уста, а очите им са затворени, защото в доминираното от мъже афганистанско общество жените нямат право на глас и поглед върху нещата. Творбите й често пъти отразяват и насилието на талибаните. С връщането на власт на талибаните творбите на Шамсия в социалните мрежи предизвикват още по-голямо внимание и напомнят на всички какво се случва в Афганистан. През това време много от графитите й по улиците на Кабул са заличени от новите управници. Самата Шамсия вече се намира на сигурно място. "Вярвах, че изкуството е по-силно от войната, но сега си давам сметка, че войната е по-силна и всичко, което ние изградихме през последните 20 години, може да бъде унищожено за няколко минути от мрака на войната", казва тя пред в. "Гардиън", но споделя, че причината, поради която продължава да рисува, е, за да остане на повърхността и да не потъне в този мрак.
В Афганистан сега се разчистват сметки и с жени, работили в силите на реда и в съдебната система. Преди броени дни стана ясно, че бившата главна прокурорка на афганистанската провинция Херат Марей Башир, която талибаните искаха да убият, е вече в Италия и е получила италианско гражданство. "В мислите си оставам обаче в Афганистан. Страхувам се, че всичко, което беше изградено там и за което се борих през тези години, ще бъде разрушено", казва тя пред в. "Република". Но продължава да се надява, че ще успее да работи в помощ на афганистанските жени с подкрепата на Италия, нейната втора родина. Не същата възможност за втора родина имат стотици бивши съдийки, прокурорки и полицайки в Афганистан, след като талибаните освободиха от затворите хиляди престъпници. Според в. "Индипендънт" над 200 съдийки сега очакват онези, които едно време са пращали зад решетките, да дойдат, за да разправят с тях. На 5 септември Би Би Си съобщи, че бременната полицайка Бану Негар е била малтретирана и убита пред близките си в дома си в град Фирозкох. Талибаните отричат да са замесени в това брутално убийство, но според източници, именно те стоят зад него. В началото на ноември пък стана ясно, че известната защитничка на правата на жените от град Мазар-и-Шариф Фрозан Сафи, на 29 години, е убита. Близките й разказват, че тя е била примамена с телефонно обаждане за уреден евакуационен полет и откарана в неизвестна посока с кола. Тялото й било намерено заедно с труповете на още 3 жени в къща в града. Талибаните отново казаха, че нямат нищо общо с това престъпление, за което са арестувани двама заподозрени. Те обещават разследване на случая, но според близки на Фрозан именно те са отговорни за смъртта й.
Всички тези жени са малка част от афганистанките, платили скъпо за успеха си след идването на власт на талибаните. Според турската писателка Елиф Шафак измеренията на една трагедия не се осъзнават само с броене на жертвите, а и с разказване на историите на всяка една от тях. Талибаните обещават, че ще зачитат правата на жените, но те имат свое виждане за понятието "права на жените", което няма нищо общо с това на Запада.
Дали Западът ще се подлъже по уверенията на талибаните, че те са се променили? Според американската писателка от афганистански произход Надя Хашими (авторка на преведените и у нас романи "Когато луната снизхожда" и "Перлата, която се освободи от черупката си") талибаните сега са различни по това, че играят по-ловка пиар игра. Те знаят, че сега светът им обръща внимание и се стараят да се държат възможно най-добре.
Но те също така разчитат на това, че обхватът на човешкото внимание е ограничен, че по света има и други кризи, към които вниманието рано или късно ще се насочи. Сега те изчакват. Така че ще е показателно онова, което ще се случи след 2-3 месеца или след 1 година. Тогава ще се види какви са действително правата на жените в Афганистан.
Сходно предупреждение отправя и друга афганистанска писателка Надя Гулам, автор на книгите "Тайната на моя тюрбан" и "Първата звезда на нощта". При първия режим на талибаните, като дете тя е обезобразена в бомбен атентат, в който е убит брат й, помагал за семейната прехрана. Тя заема неговото място и години наред се дегизира като мъж, за да може да работи. Накрая получава убежище в Испания, където е подложена на реконструктивна хирургия на лицето. Пред Евронюз за талибаните писателката казва: "Мисля, че те са станали по-лоши. Научили са се как да лъжат. Преди те бяха толкова невежи, че всичко, което правеха, го правеха открито пред хората, без да се крият. Сега в Кабул те издирват хора, които са работили за предишното правителство или са сътрудничили на международни организации или на медии. Всички тези хора изчезват един по един. А талибаните продължават да казват: "Не знаем нищо", защото те са се научили да лъжат". За жените в Афганистан Гулам казва, че те са изгубили извоювани с толкова много труд права и свободи. "Хората в Афганистан живееха в светлина и изведнъж всичко угасна. А светлината е знанието и свободата, на която по принцип се радват хората", допълва тя.
/ЛМ/
LM1531AV.002
Афганистан - талибани - жени
Цената
на
успеха
София, 22 ноември /Габриела Големанска от БТА/
На 15 ноември се навършиха 3 месеца от завръщането на талибаните на власт в Афганистан. Как се промени страната през този период и как талибаните спазват обещанието си за зачитане на правата на жените. Историите за цената, която платиха при новия режим няколко успели афганистанки, дава отговор на тези въпроси.
Бехеща Аргханд, на 24 години, завършва журналистика в Кабулския университет. Работи в няколко новинарски агенции, преди да се присъедини към екипа на новинарския канал "Толо нюз". Там е едва от близо 2 месеца, когато й се налага да говори с високопоставен талибански представител. Тогава тя няма много голям избор. Два дни след като талибаните превземат Кабул, Маулауи Абдулхак Хемад от медийния им тим се появява неканен в телевизията и настоява да бъде интервюиран. В историята на Афганистан това е първо интервю в телевизионно студио на талибанин, при това взето от жена. По време на него Бехеща успява да запази самообладание, но споделя, че й е било трудно да разговаря с този човек, въпреки че той се опитал да представи в една по-умерена светлина талибаните. Два дни по-късно Бехеща интервюира нобеловата лауреатка за мир Малала Юсафзаи, която през 2012 г. талибаните опитаха да убият. Това е първо интервю с Малала за афганистанска телевизия. Двете интервюта привличат погледите на новите управници на Афганистан върху Бехеща, а малко след тях на всички журналистки от "Толо нюз" е наредено да си останат у дома. Бехеща, която вече не може да упражнява професията си и се чувства застрашена, моли за съдействие Малала, включена е в списък за евакуация и отпътува в края на август за Доха. "Напуснах страната, защото подобно на милиони афганистанци се страхувам от талибаните. Но ако талибаните направят онова, което те обещават и ако ситуацията се подобри и аз съм сигурна, че ще бъдат в безопасност, че няма да има заплаха за мен, ще се върна в страната си и ще работя за народа си", казва Бехеща пред Си Ен Ен.
Захра Джоя, на 29 години, знае какво е да живееш при управлението на талибаните. Като малка тя е принудена да ходи на училище дегизирана като момче, защото момичетата, според талибаните не трябва да учат. От 10 години тя работи като разследващ журналист за местни новинарски агенции. Тя е и заместник-директор за връзки с обществеността към кабулската община. През декември 2020 г. със свои пари създава новинарската агенция "Рухшана". Екипът й е съставен от 22-23-годишни журналистки, които отразяват истории на жени и момичета в цял Афганистан. Пред в."Гардиън" Захра разказва, че за журналистките в Афганистан винаги е било трудно да упражняват професията си и на много хора не им става приятно, когато тя задава въпроси за разследванията си. А да си жена шеф на феминистка новинарска агенция, да си винаги критична към талибаните и техните престъпления спрямо жените в Афганистан, извършени в месеците преди западното изтегляне от страната, прави за Захра оставането в родината й невъзможно. Тя е евакуирана в Лондон, откъдето продължава да поддържа медията си, но се притеснява за екипа си, останал в Афганистан. За медията си Захра споделя, че идеята й е била да каже на афганистанските жени: "Това е вашето място, където вие можете да разкажете вашите истории и историите на вашите сестри в Афганистан. Тази медия е възможност да се отразят всички онези истории, които мъжете журналисти в Афганистан не биха сметнали за нужно да включат в новините". За годините, в които Афганистан беше свободен от талибаните, Захра казва: "Въпреки трудностите и опасностите, аз и моите приятели вярвахме, че има бъдеще за нашата страна, че ние сме онези, които могат да променят нещата, да променят хода на историята. Вярвах, че ние градим един нов Афганистан". Всичко това не се случва и сега Захра смята, че да повярваш в пропагандата на талибаните, че са се променили, е все едно да предадеш милионите афганистански жени и момичета. И допълва: "Талибаните могат да използват оръжията си и управлението си, за да пречупят духа на афганистанските жени, но никога няма да могат да ни накарат да замлъкнем".
Неджин Хпалвак, на 24 години, е завършила пиано и диригентство в Националния музикален институт в Кабул, след което става първата и единствена жена диригент в Афганистан. Дирижира оркестър "Зохра", основан през 2010 г. от института и съставен от 35 жени. Той изнася концерти по целия свят, включително на международни прояви, като Световния икономически форум в Давос. Когато талибаните поемат властта, първото нещо, което те правят е да заглушат музиката. Заради професията си Неджин е под заплаха и е евакуирана в Ню Йорк. Притеснява се какво се случва с останалите момичета от оркестъра. В интервю за в."Кориере дела сера" по адрес на талибаните тя казва: "Никой няма да ни попречи да бъдем жени, които обичат и свирят музика".
Фахима Мирзайе, на 24 години, е единствената изпълнителка на дервишки танци в Афганистан. Тя създава танцовата школа "Шоход Арефан" с надеждата, че тя ще помогне на нейните ученици да се борят с депресията и страхове и че чрез нея те ще намерят вътрешен покой. Според Фахима дервишкият танц е начин за танцуващите да си извоюват място в едно дълбоко консервативно общество, каквото е афганистанското. Този вид танц се свързва с мистиката на суфизма, но за талибаните е ерес. Още миналата година Фахима едва оцелява при атентат. Тази година тя тъкмо се готви да тръгне на голямо турне в страната, когато завръщането на талибаните на власт слага край на всичко. След няколко неуспешни опита да се добере до летището на Кабул, Фахима успява да замине в края на август с евакуационен полет за Париж. Разказва, че когато самолетът е излитал от Кабул, тя е осъзнала, че всичките й мечти са погребани и се е запитала: "На кого оставяме страната, в която израснахме и мечтахме". В Париж тя обаче намира сили да продължи напред, "защото само волята да продължиш напред извисява хората". В началото на септември френски сайтове посветиха видеорепортажи на нея, в който тя се върти във вихъра на своя мистичен танц на мост над Сена на фона на Айфеловата кула.
Афсун (това не е истинското й име, защото тя предпочита да крие самоличността си от страх от талибаните) доскоро е собственичка на успешен център за красота в Кабул. Един от над 200-те в града и от над стотиците, създадени в Афганистан след падането на режима на талибаните и освобождаването на жените от бремето на чадора и бурката. Клиентки на Афсун са лекарки, журналистки, певици, телевизионни звезди, булки, абитуриентки. "Исках да създам пространство, в което жените могат да бъдат свободни и бляскави. Да си починат далеч от мъжете", разказва тя. С идването на власт на талибаните всичко това рухва. Афсун сега е принудена да живее на тайно място от страх от репресии, а нейни близки са боядисали с черна боя афишите с красиви жени по витрините на салона й, за да не привличат вниманието на талибаните, за които красотата на жената трябва да остане погребана под метри плат. "Това е краят на цялата индустрия на красотата в Афганистан", казва Афсун и допълва, че не вижда бъдеще за себе си. "Не ме е страх да умра, но не искам да умра по този начин, ужасена и без никаква надежда", споделя тя.
Точно като Афсун 11 красиви момичета се укриват в Кабул. Това са стюардесите на афганистанския национален авиопревозвач Ариана еърлайнс. Досега те бяха красивото лице на Афганистан, сега те живеят в ужас и пред журналистката Лиз Дъсет на Би Би Си, успяла да се срещне с тях, те не крият сълзите си. Споделят, че мечтите им са разбити. Сега те не могат да облекат униформите си на стюардеси, носят широки, безлични дрехи и са покрили косите си с хиджаб. Чакат какво ще е решението на авиокомпанията за професионалното им бъдеще, което се очертава да няма нищо общо с летенето. Някои от тях са забелязали талибани да се навъртат около домовете им и са решили да избягат оттам. Едно от момичетата - Фатима, е известен дизайнер, която доскоро прави ревюта. "Не знам сега за кого ще създавам дрехи, какви дрехи изобщо ще правя. Кой изобщо ще ме подкрепи в това начинание", разказва тя, но все пак не губи надежда за едно бъдеще, в което ислямското було отново ще се вдигне.
Фереща Каземи, на 42 години, е американо-афганистанска актриса и режисьор. От години родителите й, които имали много политически врагове в размирен Афганистан, живеят в САЩ и тя е израснала там, но решава да се завърне в родината си през 2012 г. През 2013 г. играе главната роля във филма "Ледено сърце", който разглежда темата за изнасилванията в Афганистан, където насилените жени са принудени да се омъжват за насилника си или са хвърляни в затвора. Заради работата си тя получава заплахи. Това не я плаши и тя е гласовита защитничка на правата на жените. Неотдавна режисира и първия си документален филм. Фереща е и първата актриса заснела целувка пред камерата в Афганистан. Достатъчно причини да се превърна в черна овца за новите управници. След дълги перипетии Фереща успява да напусне Афганистан в края на август. Пред сп. "Ролинг стоун" тя казва, че не си прави никакви илюзии за евентуална промяна на талибаните. Относно американското изтегляне от Афганистан Фереща казва: "Никой в Афганистан не искаше американците да останат завинаги. Афганистанците искаха да бъдат независими. Но не мога да разбера защо Байдън ни остави по този начин. Защо спря цялата логистична подкрепа, позволяваща на афганистанските военни да се бият. Защо той изтегли всички, които осигуряваха поддръжка, логистика, доставки, които бяха от жизненоважно значение за афганистанските военни, като знаеше, че афганистанците технически нямат готовност да се справят сами. Давам си сметка, че създаването и унищожението са част от живота, че смъртта е част от живота, но търсенето на отговорност за случващото се също е част от живота".
Родената в семейството на афганистански бежанци в Иран Шамсия Хасани, на 32 години, се завръща през 2005 г. в Афганистан, за да учи в Кабулския университет рисуване и визуални изкуства. Пет години по-късно става първата жена, захванала се с графити и стрийт арт - една доста рискова професия по размирните афганистански улици. През 2014 г. Шамсия е включена в списъка на сп. "Форин полиси" на 100-те глобални мислители. Доскоро тя е и преподавател по изящни изкуства в Кабулския университет. Представя свои творби в Европа, Азия, Северна Америка. Рисунките и графитите й са основно на жени, които често пъти са без уста, а очите им са затворени, защото в доминираното от мъже афганистанско общество жените нямат право на глас и поглед върху нещата. Творбите й често пъти отразяват и насилието на талибаните. С връщането на власт на талибаните творбите на Шамсия в социалните мрежи предизвикват още по-голямо внимание и напомнят на всички какво се случва в Афганистан. През това време много от графитите й по улиците на Кабул са заличени от новите управници. Самата Шамсия вече се намира на сигурно място. "Вярвах, че изкуството е по-силно от войната, но сега си давам сметка, че войната е по-силна и всичко, което ние изградихме през последните 20 години, може да бъде унищожено за няколко минути от мрака на войната", казва тя пред в. "Гардиън", но споделя, че причината, поради която продължава да рисува, е, за да остане на повърхността и да не потъне в този мрак.
В Афганистан сега се разчистват сметки и с жени, работили в силите на реда и в съдебната система. Преди броени дни стана ясно, че бившата главна прокурорка на афганистанската провинция Херат Марей Башир, която талибаните искаха да убият, е вече в Италия и е получила италианско гражданство. "В мислите си оставам обаче в Афганистан. Страхувам се, че всичко, което беше изградено там и за което се борих през тези години, ще бъде разрушено", казва тя пред в. "Република". Но продължава да се надява, че ще успее да работи в помощ на афганистанските жени с подкрепата на Италия, нейната втора родина. Не същата възможност за втора родина имат стотици бивши съдийки, прокурорки и полицайки в Афганистан, след като талибаните освободиха от затворите хиляди престъпници. Според в. "Индипендънт" над 200 съдийки сега очакват онези, които едно време са пращали зад решетките, да дойдат, за да разправят с тях. На 5 септември Би Би Си съобщи, че бременната полицайка Бану Негар е била малтретирана и убита пред близките си в дома си в град Фирозкох. Талибаните отричат да са замесени в това брутално убийство, но според източници, именно те стоят зад него. В началото на ноември пък стана ясно, че известната защитничка на правата на жените от град Мазар-и-Шариф Фрозан Сафи, на 29 години, е убита. Близките й разказват, че тя е била примамена с телефонно обаждане за уреден евакуационен полет и откарана в неизвестна посока с кола. Тялото й било намерено заедно с труповете на още 3 жени в къща в града. Талибаните отново казаха, че нямат нищо общо с това престъпление, за което са арестувани двама заподозрени. Те обещават разследване на случая, но според близки на Фрозан именно те са отговорни за смъртта й.
Всички тези жени са малка част от афганистанките, платили скъпо за успеха си след идването на власт на талибаните. Според турската писателка Елиф Шафак измеренията на една трагедия не се осъзнават само с броене на жертвите, а и с разказване на историите на всяка една от тях. Талибаните обещават, че ще зачитат правата на жените, но те имат свое виждане за понятието "права на жените", което няма нищо общо с това на Запада.
Дали Западът ще се подлъже по уверенията на талибаните, че те са се променили? Според американската писателка от афганистански произход Надя Хашими (авторка на преведените и у нас романи "Когато луната снизхожда" и "Перлата, която се освободи от черупката си") талибаните сега са различни по това, че играят по-ловка пиар игра. Те знаят, че сега светът им обръща внимание и се стараят да се държат възможно най-добре.
Но те също така разчитат на това, че обхватът на човешкото внимание е ограничен, че по света има и други кризи, към които вниманието рано или късно ще се насочи. Сега те изчакват. Така че ще е показателно онова, което ще се случи след 2-3 месеца или след 1 година. Тогава ще се види какви са действително правата на жените в Афганистан.
Сходно предупреждение отправя и друга афганистанска писателка Надя Гулам, автор на книгите "Тайната на моя тюрбан" и "Първата звезда на нощта". При първия режим на талибаните, като дете тя е обезобразена в бомбен атентат, в който е убит брат й, помагал за семейната прехрана. Тя заема неговото място и години наред се дегизира като мъж, за да може да работи. Накрая получава убежище в Испания, където е подложена на реконструктивна хирургия на лицето. Пред Евронюз за талибаните писателката казва: "Мисля, че те са станали по-лоши. Научили са се как да лъжат. Преди те бяха толкова невежи, че всичко, което правеха, го правеха открито пред хората, без да се крият. Сега в Кабул те издирват хора, които са работили за предишното правителство или са сътрудничили на международни организации или на медии. Всички тези хора изчезват един по един. А талибаните продължават да казват: "Не знаем нищо", защото те са се научили да лъжат". За жените в Афганистан Гулам казва, че те са изгубили извоювани с толкова много труд права и свободи. "Хората в Афганистан живееха в светлина и изведнъж всичко угасна. А светлината е знанието и свободата, на която по принцип се радват хората", допълва тя.
/ЛМ/
news.modal.header
news.modal.text