site.btaОще по въпроса за мигрантската криза по полската граница с Беларус - активи и пасиви
AV 17:20:31 22-11-2021
LM1717AV.005
Полша - Беларус - мигранти
Още по въпроса за мигрантската криза
по полската граница с Беларус -
активи и пасиви
София, 22 ноември (Климент Тренков от БТА)
След сражение често има победител и победен, а понякога и двете страни се обявяват за победители. Подходящи примери могат да се намерят назад в историята още от началото на 19-ия век - битката при Ватерло и битката край Бородино. В мащабните военни конфликти през следващия век победените бяха ясно разграничени от победителите, които определяха правилата за в бъдеще.
В настоящото двустранното противопоставяне по полско-беларуската граница обаче има и трета заинтересувана страна, по средата. И даже четвърта, встрани!
В разгара на кризата с мигрантите един висш чиновник във Варшава обяви, че беларуският президент Алексанъдр Лукашенко е претърпял поражение. Повод за това изявление бе вестта, че някои мигрантски лагери са опразнени и обитателите им са извозени с автобуси далеч от границата. Но опитите за пробив през загражденията не секнаха.
На следващия ден премиерът на Полша Матеуш Моравецки констатира, че всякакви официални разговори с Лукашенко ще означават легитимиране на неговия режим (нещо като онова: "ние с терористи не преговаряме!"). Само че на Лукашенко бе предоставена достатъчно голяма легитимност. В актива си той отбеляза два разговора по телефона с германския канцлер и интервю пред Би Би Си, тоест получи световна трибуна да си каже, каквото има да казва. Като допълнителен актив за него може да се отчете и благосклонното предложение от стопанина на Кремъл да посредничи между режима в Минск и ЕС (сиреч Лукашенко е на равна нога със Запада).
На пръв поглед правителството на "Право и справедливост" спечели от мигрантската криза, защото тя измести, макар и временно, вниманието на Брюксел от спорната съдебна реформа в Полша. В коментар на варшавския "Газета виборча" се подчертава, че в Деня на независимостта (11 ноември) управляващите са благодарили на всички, които помагат на Полша в този тежък час, но са пропуснали да кажат "благодаря" на Европейския съюз. И това не е случайно - правителство, отказвало солидарност в досегашните мигрантски кризи на съюза, трябва дипломатично да не споменава изрично солидарността от ЕС, изказвана сега. Прочее в един момент Варшава поиска помощ не от съюзниците си в ЕС, а от съюзниците си в НАТО (евентуално задействане на член 4 от Северноатлантическия договор).
Мигрантската криза изложи на показ някои неуредици около финансирането на полската армия. Доброволци започнаха да събират помощи за закупуването на храна, топлоизолиращо облекло, термоси и пластмасови прибори за войниците, дислоцирани в помощ на граничарите и полицаите по границата. Според коментатор на вестник "Жечпосполита" това не е добър атестат за държавата, изхарчила милиарди за свръхмодерни изтребители "Еф-35" и танкове "Ейбрамс". По повод факта, че журналистите нямат достъп до граничната зона авторът се пита: "Какво крият властите от поляците? Липсата на прозрачност буди съмнения. Също както в случая с четвъртата вълна на пандемията".
Либералната полска преса критикува тия дни управляващата партия, че не се справя с двете кризи. Но не спестява и критики към опозицията, че стои пасивна, вместо да покаже, че знае как да изведе Полша от ситуацията. А може би Доналд Туск и неговата партия "Гражданска платформа" мълчаливо чакат управляващите да трупат пасиви, които един ден да бъдат осребрени като активи за сегашната опозиция?
Безспорните губещи са мигрантите - третата страна между беларуските войници, които ги тикат напред, и полските граничари, които ги оттласкват назад. Безспорните печеливши са четвъртите - застаналите встрани и още в сянка трафиканти (било частните лица по изходните пунктове из арабския свят, било беларуските държавни "туристически агенции").
А ако сега питаме Лукашенко дали се смята за победител, вероятно би отговорил, че ако не друго поне е натрил носа на онези, които са финансирали и подклаждали протестите срещу особата му и после са наложили санкции на режима му. Малко вероятно е обаче да признае, че държавата му изпада в още по-голяма зависимост от източния си съсед.
(КТ)
/ЛМ/
LM1717AV.005
Полша - Беларус - мигранти
Още по въпроса за мигрантската криза
по полската граница с Беларус -
активи и пасиви
София, 22 ноември (Климент Тренков от БТА)
След сражение често има победител и победен, а понякога и двете страни се обявяват за победители. Подходящи примери могат да се намерят назад в историята още от началото на 19-ия век - битката при Ватерло и битката край Бородино. В мащабните военни конфликти през следващия век победените бяха ясно разграничени от победителите, които определяха правилата за в бъдеще.
В настоящото двустранното противопоставяне по полско-беларуската граница обаче има и трета заинтересувана страна, по средата. И даже четвърта, встрани!
В разгара на кризата с мигрантите един висш чиновник във Варшава обяви, че беларуският президент Алексанъдр Лукашенко е претърпял поражение. Повод за това изявление бе вестта, че някои мигрантски лагери са опразнени и обитателите им са извозени с автобуси далеч от границата. Но опитите за пробив през загражденията не секнаха.
На следващия ден премиерът на Полша Матеуш Моравецки констатира, че всякакви официални разговори с Лукашенко ще означават легитимиране на неговия режим (нещо като онова: "ние с терористи не преговаряме!"). Само че на Лукашенко бе предоставена достатъчно голяма легитимност. В актива си той отбеляза два разговора по телефона с германския канцлер и интервю пред Би Би Си, тоест получи световна трибуна да си каже, каквото има да казва. Като допълнителен актив за него може да се отчете и благосклонното предложение от стопанина на Кремъл да посредничи между режима в Минск и ЕС (сиреч Лукашенко е на равна нога със Запада).
На пръв поглед правителството на "Право и справедливост" спечели от мигрантската криза, защото тя измести, макар и временно, вниманието на Брюксел от спорната съдебна реформа в Полша. В коментар на варшавския "Газета виборча" се подчертава, че в Деня на независимостта (11 ноември) управляващите са благодарили на всички, които помагат на Полша в този тежък час, но са пропуснали да кажат "благодаря" на Европейския съюз. И това не е случайно - правителство, отказвало солидарност в досегашните мигрантски кризи на съюза, трябва дипломатично да не споменава изрично солидарността от ЕС, изказвана сега. Прочее в един момент Варшава поиска помощ не от съюзниците си в ЕС, а от съюзниците си в НАТО (евентуално задействане на член 4 от Северноатлантическия договор).
Мигрантската криза изложи на показ някои неуредици около финансирането на полската армия. Доброволци започнаха да събират помощи за закупуването на храна, топлоизолиращо облекло, термоси и пластмасови прибори за войниците, дислоцирани в помощ на граничарите и полицаите по границата. Според коментатор на вестник "Жечпосполита" това не е добър атестат за държавата, изхарчила милиарди за свръхмодерни изтребители "Еф-35" и танкове "Ейбрамс". По повод факта, че журналистите нямат достъп до граничната зона авторът се пита: "Какво крият властите от поляците? Липсата на прозрачност буди съмнения. Също както в случая с четвъртата вълна на пандемията".
Либералната полска преса критикува тия дни управляващата партия, че не се справя с двете кризи. Но не спестява и критики към опозицията, че стои пасивна, вместо да покаже, че знае как да изведе Полша от ситуацията. А може би Доналд Туск и неговата партия "Гражданска платформа" мълчаливо чакат управляващите да трупат пасиви, които един ден да бъдат осребрени като активи за сегашната опозиция?
Безспорните губещи са мигрантите - третата страна между беларуските войници, които ги тикат напред, и полските граничари, които ги оттласкват назад. Безспорните печеливши са четвъртите - застаналите встрани и още в сянка трафиканти (било частните лица по изходните пунктове из арабския свят, било беларуските държавни "туристически агенции").
А ако сега питаме Лукашенко дали се смята за победител, вероятно би отговорил, че ако не друго поне е натрил носа на онези, които са финансирали и подклаждали протестите срещу особата му и после са наложили санкции на режима му. Малко вероятно е обаче да признае, че държавата му изпада в още по-голяма зависимост от източния си съсед.
(КТ)
/ЛМ/
news.modal.header
news.modal.text