site.btaБългария е една от малкото европейски държави без биологична терапия на уртикария, според алерголог
AV 09:10:01 23-11-2021
RM1814AV.018 09:10
здравеопазване - алергология - уртикария
България е една от малкото европейски държави без биологична терапия на уртикария, според алерголог
София, 23 ноември /Десислава Пеева, БТА/
България е една от малкото европейски държави без биологична терапия на уртикария, а НЗОК не заплаща нито един медикамент за заболяването. Това каза за БТА доц. Мария Стаевска, началник на Клиниката по алергология в Александровска болница. Преди дни завършиха Есенните алергологични дни, на които лечението на уртикарията е била една от обсъждани теми. В страната ни има изключително изоставане в лечението на заболяването, за разлика от възможностите ни за лечение на астма и на наследствен ангиоедем, за които разполагаме с най-новите лекарства, посочи тя.
Уртикарията много тежко влошава качеството на живот на пациентите, тъй като болният не може да спи нощем заради сърбежите, обясни доц. Стаевска. Пациентите никога не могат да предположат кога ще получат оток от уртикарията - подуват се устните им, клепачите им, затруднява се говорът им, добави специалистът. Лечението на болестта не е скъпо, но пациентите са принудени да си купуват лекарствата сами. По думите на доц. Стаевска би настъпил проблем в лечението, ако високите дози антихистаминови медикаменти не доведат до добър резултат. Тогава идва ред на скъпоструващите лекарства, до които пациентите нямат достъп в страната ни. Освен че лекарствата не се реимбурсират, няма и клинична пътека за лечението на болните, посочи още тя. По думите й страдащите от уртикария не се диспансеризират и в момента се правят опити за създаване на амбулаторна процедура, за да може лекарите да проследяват състоянието на болните. Когато при тези болни не се постигне контрол на заболяването с високи дози антихистамини, те попадат в клопката на кортикостероидите с всички последствия от тях, допълни още доц. Стаевска. Доста е несправедливо, че за тежката астма имаме спасение от системните кортикостероиди и можем да изведем пациентите от тях, благодарение на биологичната терапия, но такава възможност за пациентите с хронична уртикария няма, добави тя. Пациентите с тежка хронична уртикария не са толкова много в България, а и лечението им не би било доживотно, тъй като болестта след време може да затихне, каза още тя.
Все повече данни има, че употребата на помпи за купиране на пристъпи на астма, увеличава риска от влошаване на заболяването и дори, при прекомерното им ползване, може да се стигне до смъртен изход, обясни доц. Стаевска. По думите й новите препоръки са за преминаване към комбинирани препарати за купиране на пристъпите, дори и на леките. Включително и при лека астма може да се стигне до смъртни случаи, които да са абсолютно непредвидими, допълни тя. Комбинираните помпи с инхалаторен кортикостероид, който всъщност е безопасен, защото е инхалаторен, заедно с лекарство, което разширява бронхите, е съвременният подход, който се използва дори при леките случаи, добави доц. Стаевска. По думите й тази терапия се прилага и в България. Другата голяма тема, която е в развитие в последните години, е биологичното лечение на тежката бронхиална астма. Това лечение може да върне живота на пациентите в нормални рамки. То се преценява много конкретно, спрямо всеки пациент и имаме възможности индивидуално да лекуваме всеки, каза още тя.
Бронхиалната астма е алергична и неалергична. Има наследственост по линия на алергията, но и склонността за астматични пристъпи също има своята генетична основа. Пациентите често търсят някакви външни обяснения за астмата, но най-често тя е на база генетично предразположение. Така е и с повечето хронични болести.
Имунотерапията, която се прилага за повлияване на различни алергии, също е била тема в дискусиите по време на форума на лекарите. Напоследък много се говори за персонализирана медицина и тази терапия е пример точно за това, защото с нея много индивидуално се лекува, обясни доц. Стаевска. В последните години има много възможности, вече се включва и молекулярната диагностика на всеки пациент и за всеки индивидуално може да се избере подход при лечението.
Ангиоедемът е рядка болест, а в България са диагностицирани около 90 пациенти. Според нашите очаквания те са поне 140, така че немалка част от тях остават недиагностицирани, посочи доц. Стаевска. По думите й диагностицирането на заболяването е трудно. Пациенти, които получават отоци на ръцете, на гениталиите, на лицето или отоци, които започват от пръстите и отиват към лакътя, е наложително да потърсят лекарска консултация. Тези отоци може да стигнат до шията и към ларинкса и да станат фатални, обясни тя. Тези пациенти често имат коремни кризи и ако отоците са съчетани с коремни кризи или болки, достигащи до състояние на остър хирургичен корем, непременно трябва да бъдат насочвани към клиника по алергология. Лечението на ангиоедем не е като на другите алергии. В Александровска болница има възможност за диагностика, а лечението е със скъпоструващи медикаменти, които се заплащат от НЗОК. По думите на доц. Стаевска от няколко месеца има и профилактична терапия - 1-2 инжекции на месец, с която се спира появата на тези отоци и изцяло се променя качеството на живота на пациента. В България можем да лекуваме с най-добрите медикаменти, но диагностиката на ангиоедема отнема средно около 10 години, добави лекарят. Много усилия полагаме да намалим този срок, защото тези пациенти могат да загинат преди да бъдат диагностицирани, допълни още тя.
В контекста на ковид пандемията алерголозите наблюдават, че както всяка вирусна инфекция, така и ковид инфекцията влошава хроничната уртикария, като дори има случаи, при които първата изява на коронавирусната инфекция е уртикария. Вирусните инфекции изострят хроничната уртикария, обясни алергологът. Пациентите, страдащи от астма, сравнително добре толерират ковид инфекцията. Всъщност, типът възпаление при бронхиална астма донякъде ги предпазва от по-тежко развитие на коронавирусната инфекция, допълни доц. Стаевска. По думите й пациентите, които са преболедували коронавирусната инфекция, дълго време след това имат по-тежък ход на астмата и по-труден контрол над нея. Сериозен проблем се появи, тъй като заради ковид пандемията рязко се понижи достъпът на пациентите и добрата грижа за хроничните им болести.
/РУМ/
RM1814AV.018 09:10
здравеопазване - алергология - уртикария
България е една от малкото европейски държави без биологична терапия на уртикария, според алерголог
София, 23 ноември /Десислава Пеева, БТА/
България е една от малкото европейски държави без биологична терапия на уртикария, а НЗОК не заплаща нито един медикамент за заболяването. Това каза за БТА доц. Мария Стаевска, началник на Клиниката по алергология в Александровска болница. Преди дни завършиха Есенните алергологични дни, на които лечението на уртикарията е била една от обсъждани теми. В страната ни има изключително изоставане в лечението на заболяването, за разлика от възможностите ни за лечение на астма и на наследствен ангиоедем, за които разполагаме с най-новите лекарства, посочи тя.
Уртикарията много тежко влошава качеството на живот на пациентите, тъй като болният не може да спи нощем заради сърбежите, обясни доц. Стаевска. Пациентите никога не могат да предположат кога ще получат оток от уртикарията - подуват се устните им, клепачите им, затруднява се говорът им, добави специалистът. Лечението на болестта не е скъпо, но пациентите са принудени да си купуват лекарствата сами. По думите на доц. Стаевска би настъпил проблем в лечението, ако високите дози антихистаминови медикаменти не доведат до добър резултат. Тогава идва ред на скъпоструващите лекарства, до които пациентите нямат достъп в страната ни. Освен че лекарствата не се реимбурсират, няма и клинична пътека за лечението на болните, посочи още тя. По думите й страдащите от уртикария не се диспансеризират и в момента се правят опити за създаване на амбулаторна процедура, за да може лекарите да проследяват състоянието на болните. Когато при тези болни не се постигне контрол на заболяването с високи дози антихистамини, те попадат в клопката на кортикостероидите с всички последствия от тях, допълни още доц. Стаевска. Доста е несправедливо, че за тежката астма имаме спасение от системните кортикостероиди и можем да изведем пациентите от тях, благодарение на биологичната терапия, но такава възможност за пациентите с хронична уртикария няма, добави тя. Пациентите с тежка хронична уртикария не са толкова много в България, а и лечението им не би било доживотно, тъй като болестта след време може да затихне, каза още тя.
Все повече данни има, че употребата на помпи за купиране на пристъпи на астма, увеличава риска от влошаване на заболяването и дори, при прекомерното им ползване, може да се стигне до смъртен изход, обясни доц. Стаевска. По думите й новите препоръки са за преминаване към комбинирани препарати за купиране на пристъпите, дори и на леките. Включително и при лека астма може да се стигне до смъртни случаи, които да са абсолютно непредвидими, допълни тя. Комбинираните помпи с инхалаторен кортикостероид, който всъщност е безопасен, защото е инхалаторен, заедно с лекарство, което разширява бронхите, е съвременният подход, който се използва дори при леките случаи, добави доц. Стаевска. По думите й тази терапия се прилага и в България. Другата голяма тема, която е в развитие в последните години, е биологичното лечение на тежката бронхиална астма. Това лечение може да върне живота на пациентите в нормални рамки. То се преценява много конкретно, спрямо всеки пациент и имаме възможности индивидуално да лекуваме всеки, каза още тя.
Бронхиалната астма е алергична и неалергична. Има наследственост по линия на алергията, но и склонността за астматични пристъпи също има своята генетична основа. Пациентите често търсят някакви външни обяснения за астмата, но най-често тя е на база генетично предразположение. Така е и с повечето хронични болести.
Имунотерапията, която се прилага за повлияване на различни алергии, също е била тема в дискусиите по време на форума на лекарите. Напоследък много се говори за персонализирана медицина и тази терапия е пример точно за това, защото с нея много индивидуално се лекува, обясни доц. Стаевска. В последните години има много възможности, вече се включва и молекулярната диагностика на всеки пациент и за всеки индивидуално може да се избере подход при лечението.
Ангиоедемът е рядка болест, а в България са диагностицирани около 90 пациенти. Според нашите очаквания те са поне 140, така че немалка част от тях остават недиагностицирани, посочи доц. Стаевска. По думите й диагностицирането на заболяването е трудно. Пациенти, които получават отоци на ръцете, на гениталиите, на лицето или отоци, които започват от пръстите и отиват към лакътя, е наложително да потърсят лекарска консултация. Тези отоци може да стигнат до шията и към ларинкса и да станат фатални, обясни тя. Тези пациенти често имат коремни кризи и ако отоците са съчетани с коремни кризи или болки, достигащи до състояние на остър хирургичен корем, непременно трябва да бъдат насочвани към клиника по алергология. Лечението на ангиоедем не е като на другите алергии. В Александровска болница има възможност за диагностика, а лечението е със скъпоструващи медикаменти, които се заплащат от НЗОК. По думите на доц. Стаевска от няколко месеца има и профилактична терапия - 1-2 инжекции на месец, с която се спира появата на тези отоци и изцяло се променя качеството на живота на пациента. В България можем да лекуваме с най-добрите медикаменти, но диагностиката на ангиоедема отнема средно около 10 години, добави лекарят. Много усилия полагаме да намалим този срок, защото тези пациенти могат да загинат преди да бъдат диагностицирани, допълни още тя.
В контекста на ковид пандемията алерголозите наблюдават, че както всяка вирусна инфекция, така и ковид инфекцията влошава хроничната уртикария, като дори има случаи, при които първата изява на коронавирусната инфекция е уртикария. Вирусните инфекции изострят хроничната уртикария, обясни алергологът. Пациентите, страдащи от астма, сравнително добре толерират ковид инфекцията. Всъщност, типът възпаление при бронхиална астма донякъде ги предпазва от по-тежко развитие на коронавирусната инфекция, допълни доц. Стаевска. По думите й пациентите, които са преболедували коронавирусната инфекция, дълго време след това имат по-тежък ход на астмата и по-труден контрол над нея. Сериозен проблем се появи, тъй като заради ковид пандемията рязко се понижи достъпът на пациентите и добрата грижа за хроничните им болести.
/РУМ/
news.modal.header
news.modal.text