site.btaСкулптурите на Партенона в Британския музей - гръцко или световно културно наследство?

AV 11:27:32 23-11-2021
PK1124AV.011
Гърция - Партенон - Британски музей

Скулптурите на Партенона в Британския музей -
гръцко или световно
културно наследство?


София, 23 ноември /Петър Къдрев от БТА/
Като "отворена рана върху културното наследство" на Гърция се определя често в гръцките медии обстоятелството, че значителна част от скулптурната украса на прочутия древногръцки храм Партенон в Атина се намира днес в Британския музей в Лондон.
Скулптурите на Партенона, които днес се намират в Британския музей, са свалени от храма в началото на XIX в. от британския посланик в Османската империя лорд Елгин, поради което и често са наричани "Мраморите на Елгин". Според твърденията на Елгин той е изнесъл произведенията от намиращата се тогава под османска власт Атина по силата на султански ферман, който обаче и досега не е намерен.
През 1816 г. британският парламент откупува от Елгин релефите и ги предоставя на Британския музей, където се намират и до днес. Изчислява се, че "Мраморите на Елгин" представляват около 30 процента от оцелялата скулптурна декорация на Партенона. Други 30 процента и до ден днешен са в Атина, а останалите около 40 процента са разпръснати в многобройни други музеи в Европа - във Ватикана, в Лувъра в Париж, в Копенхаген, Виена, Мюнхен и др.
В продължение на много десетилетия темата не стои в отношенията между Гърция и Великобритания, но през 1983 г. тогавашната гръцка министърка на културата, известната актриса Мелина Меркури, поставя началото на настойчива кампания за връщането на скулптурите от Британския музей. От тогава въпросът се повдига от Гърция редовно на международни форуми, както и при двустранните контакти с Великобритания. През миналата седмица това беше една от темите и на разговора на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис с британския му колега Борис Джонсън. И ако се съди по вниманието, които обърнаха гръцките медии на въпроса, човек може да заключи, че това е било основната тема на срещата им. Няколко дни по-рано Мицотакис постави отново въпроса и пред ЮНЕСКО.
В гръцкото обществено пространство обстоятелството, че голяма част от релефите от Партенона се намира в Лондон, се представя най-често като "кражба" на нещо, което по начало принадлежи на гръцкия народ. Дори извън редовните съмнения в съществуването на султанския ферман в полза на лорд Елгин и произтичащите от него юридически последствия, гръцките медии отхвърлят моралното право на Британския музей да задържа нещо, което принадлежи на друга нация. Това е естествено, доколкото древногръцкото наследство е в ядрото на новогръцката национална митология, класическата атинска античност е най-характерната и разпознаваема част от това наследство, а Партенонът е най-популярната оцеляла част от това минало и до ден днешен доминира в силуета на гръцката столица.
Тези сантименти на гръцкото общество са и основната причина за необичайната настойчивост на серия от гръцки правителства по един на пръв поглед музеен казус. Те са обаче и една от слабостите в гръцката аргументация, както и личи от отговора на Британския музей, който през 2016 г. заяви, че колекцията му разказва "историята на цивилизационните постижения на целия свят, от началото на човешката история преди 2 милиона години до наши дни. Скулптурите на Партенона са неделима част от тази свързана световна колекция. Те са част от общото наследство на света и надхвърлят политическите граници".
Трябва да се отбележи, че в официалните си аргументи гръцкото правителство напоследък положи усилия да излезе от "собственическия" дискурс и вече не говори толкова за "връщане" на релефите, колкото за "обединяване" на разпокъсания паметник и то именно на мястото, на което автентично се е намирал. Освен това през 2009 г. беше открит новият свръхмодерен музей на Акропола, изграден отчасти именно за да отклони възраженията на британската страна, че Лондон предоставя условия за съхранение и представяне на фронтоните, метопите и фризовете на храма, каквито Атина не може да осигури. Нещо повече, новият музей позволи на Гърция дори да заяви, че Британският музей не съхранява адекватно подобни произведения на изкуството със световно значение.
Многогодишните усилия на Гърция за обединение на паметника са дали известни резултати. В Атина вече се върнаха отделни фрагменти от скулптурите, съхранявани преди във Ватикана и в Палермо. Социологическите проучвания показват, че британското обществено мнение започва да гледа с повече симпатия на гръцкото искане. В полза на предаването на скулптурите на Гърция са се изказвали и редица британски депутати, а през 2016 г. група от тях внесоха в парламента предложение за връщането им в Атина. Тогава в Гърция имаше известни очаквания, че Великобритания ще погледне по-благосклонно на гръцките искания и в контекста на преговорите за Брекзит, за да създаде по-благоприятна атмосфера, но и този път надеждите на Атина не се оправдаха, защото Британският музей категорично отхвърли всякаква възможност за това.
Поне за момента не изглежда да има особена краткосрочна перспектива за развитие по темата. От една страна е стремежът на Гърция да завърши възстановяването на Акропола като своеобразен олтар на националната гордост в центъра на столицата си. От другата е нежеланието на Британския музей както да изгуби едни от най-впечатляващите си експонати, така и да създаде опасен прецедент, който сигурно ще предизвика вълна от претенции от най-различни страни и може изобщо да го лиши от космополитния му облик. Но спорът поражда ползотворен дебат поне в две посоки. Едната е чисто музейна и се отнася до най-добрите практики при представянето на исторически и културни паметници. А другата засяга деликатния въпрос доколко съвременните нации имат "собственост" върху миналото, с което се идентифицират, и върху останките от него. /БТА/ /Петър Къдрев/


/ПК/