site.btaРумъния: 12 месеца след изборите на 6 декември 2020 г.

AV 12:13:01 06-12-2021
VN1157AV.014 12:13
Румъния - политика

Румъния: 12 месеца след изборите на 6 декември 2020 г.


София, 6 декември /Ваня Накова от БТА/
Точно една година измина от парламентарните избори в Румъния на 6 декември 2020 г. Какво се случи в румънската политика в този период?
Изборите бяха спечелени от Социалдемократическата партия (СДП) на Марчел Чолаку с близо 29 процента. На второ място беше Национално-либералната партия (НЛП) на Лудовик Орбан (тогава) с 25 процента, а Съюз за спасение на Румъния-Партия ПЛЮС (ССР-ПЛЮС) на тандема Дан Барна-Дачиан Чолош зае третото място с 15 процента. Изненадата на изборите беше внезапният възход на антисистемния Алианс за единство на румънците (АЕР), който получи 9 процента. Изненада беше също, че Партия Народно движение (ПНД), основана от бившия президент Траян Бъсеску, и партия Про Румъния на бившия премиер Виктор Понта не преминаха 5-процентния избирателен праг.
Социалдемократите, макар и победители на изборите, нямаха реален шанс да поемат управлението, защото никоя от другите партии не беше склонна да се коалира с тях. А десноцентристкият президент Клаус Йоханис категорично отказваше да връчи премиерски мандат на представител на СДП. И така се стигна до една логична коалиция на НЛП със ССР-ПЛЮС и традиционно участващия в управлението Демократичен съюз на унгарците в Румъния (ДСУР).
Това центристко правителство, оглавявано от либерала Флорин Къцу (който по-късно спечели и лидерството в партията) и подкрепяно от президента Йоханис, имаше всички перспективи да работи успешно и да прокарва необходимите реформи без сериозни проблеми с опозицията (социалдемократите и националистите от АЕР нямаха много допирни точки помежду си). Обаче нещо се обърка...
Кризата между коалиционните партньори НЛП и ССР-ПЛЮС, която медиите предвещаваха още от първите месеци, започна да се очертава все по-ясно през септември. Един от първите сериозни конфликти обаче дойде още през април, когато премиерът Къцу уволни здравния министър Влад Войкулеску от ССР-ПЛЮС. Споровете продължиха да назряват и през есента премиерът уволни и правосъдния министър Стелиан Йон, също от ССР-ПЛЮС, след конфликт заради план за регионални инвестиции. С това чашата на търпението на по-малкия коалиционен партньор преля и ССР-ПЛЮС поиска оставката на премиера.
Нещата се развиха бързо след този момент. ССР-ПЛЮС напуснаха управляващата коалиция и внесоха вот на недоверие заедно със СДП и АЕР, който нямаше как да не успее. На 5 октомври кабинетът на Флорин Къцу беше свален. Това обаче не беше единственият удар срещу либералите. Бившият им лидер Лудовик Орбан, който открито критикуваше действията на Къцу, успя да отцепи около 15 парламентаристи от партията и даде сигнал, че замисля нов политически проект.
НЛП се оказа в деликатна ситуация. Президентът Йоханис, притиснат от решение на Конституционния съд, нямаше право да връчи нов мандат на Къцу след отстраняването му с вот на недоверие. Така се стигна до номинацията на лидера на ССР Дачиан Чолош за премиер. Номинация, обречена на провал, защото либералите бяха все още твърде обидени от вота на недоверие, а реформисткият ССР не можеше да приеме преговори със СДП, която наричаше "токсична партия". Предложеното от Чолош правителство на малцинството беше отхвърлено от парламента.
И топката се върна пак при либералите. Те все още не бяха готови на големи компромиси и предложиха министъра на отбраната Николае Чука да оглави правителство на малцинството на НЛП и ДСУР. Отново обречена идея. Ден преди насроченото гласуване в парламента Чука върна мандата.
Така се стигна до третия опит, при който НЛП реши да прояви много по-голяма гъвкавост. Този път либералите заложиха на сигурното мнозинство и започнаха преговори с традиционния си противник - социалдемократите. Този тип коалиции винаги пораждат известно безпокойство: ако лявото и дясното се обединят, остава ли тогава някаква жизнеспособна опозиция?
НЛП и СДП направиха взаимен реверанс, като никой от лидерите на двете партии не зае длъжност в правителството. За премиер беше избран отново Николае Чука, но с уговорката за ротация на поста между НЛП и СДП през година и половина. Лидерът на НЛП Флорин Къцу съответно стана председател на Сената (втората най-важна длъжност в държавата след президента - поради липсата на вицепрезидент), а лидерът на СДП Марчел Чолаку се задоволи да бъде председател на Камарата на депутатите. СДП обаче остава най-голямата парламентарна сила и това няма как да не бъде фактор в отношенията между коалиционните партньори.
И така, година след парламентарните избори на 6 декември 2020 г. политическата карта в Румъния се пренареди по начин, по който малцина очакваха. Страната, която премина през тежка фаза на коронавирусната пандемия, се надява на период на политическа стабилност и намиране на решения за множество икономически и социални проблеми. Настоящата широка коалиция има всички лостове за прокарването на необходимите закони, въпросът е дали либералите и социалдемократите ще успеят да постигнат съгласие помежду си по всички важни теми. /ВН/

/ВН/