site.btaПовишаването на резултатите в борбата с корупцията е въпрос на системен и дългосрочен подход,смята неправителствен експерт

AV 08:10:01 07-12-2021
PP0754AV.001 08:10
корупция - закон - промени

Повишаването на резултатите в борбата с корупцията
е въпрос на системен и дългосрочен подход,
смята неправителствен експерт


София, 7 декември /Димитър Абрашев, БТА/
Повишаването на резултатите в борбата с корупцията е въпрос на системен и дългосрочен подход, базиращ се на визия, надхвърляща наказателнорепресивната дейност. Ако бъдат преформулирани целите и задачите пред прокуратурата и антикорупционната комисия, тогава би стоял и въпросът за конкретни реформи, каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Асоциацията "Прозрачност без граници" Калин Славов.
Разбирането на проблема за борбата с корупцията като въпрос единствено на наказателното правораздаване е ограничен подход. В последните повече от две десетилетия основният фокус е върху наказателната репресия, посочи той.


Следва пълният текст на интервюто:


- Изглежда, че основен приоритет на едно бъдещо коалиционно правителство ще бъде съдебната система и реформа, свързана с антикорупционната комисия /КПКОНПИ/. Смяната само на личности, които оглавяват тези институции, ще доведе ли до по-успешна борба с корупцията?

Калин Славов: Така зададен, въпросът смесва политически с технократски ракурси. Повишаването на резултатите в борбата с корупцията е въпрос на системен и дългосрочен подход, базиращ се на визия, надхвърляща наказателнорепресивната дейност. Това е и световната тенденция - добри управленски практики, управление на рискове пред организациите, достъп до публични ресурси само на организации, които са овладели корупционния риск и са одитирани за това...Такова е полето на развитие в глобален план.

- A необходимо ли е, освен смяна на личностите, да се реформират функциите, отговорностите, задълженията и структурата на прокуратурата и КПКОНПИ?

К.Славов: Този въпрос предполага цялостна концепция за работата на двете институции. Макар и с общ обект, върху който да работят, - корупционните явления, те имат различна логика. Прокуратурата работи със средствата на наказателното преследване - и като събиране на доказателства, и като подготовка и повдигане на обвинение. Най-вече, тя цели да докаже това обвинение пред наказателен съд. Разбира се, и в този процес има въздействие върху имуществото на лицата, но то е основано на доказването на връзка между извършеното престъпление и съответното имущество.
При КПКОНПИ процесът е друг - тук имуществото се отнема отново от съд, но граждански, въз основа на оборима презумпция, че то е незаконно придобито, и не е необходимо да се доказва престъпно деяние и връзка с това имущество.
Тоест, тези две системи действат паралелно. Законодателят е предвидил взаимодействие между тях. Ако бъдат преформулирани целите и задачите пред тези две институции, тогава би стоял и въпросът за конкретни реформи. Засега такава индикация, свързана с развиващия се политически процес, не е очертава.

- Как КПКОНПИ може да заработи по-добре, трябва ли да има по-ясно изразено разследващо звено? Няма ли да се дублират така функции с прокуратурата?

К.Славов: По силата на различни закони разследващи функции имат и органи извън сферата на наказателното правораздаване като митническите служители например. Това обикновено е израз на разбирането на законодателя за спецификата на отделни престъпления, от една страна, а от друга, е в синхрон с контролни функции, които тези органи изпълняват. В тези случаи често съставите на административните нарушения, за които съответните органи следят, са близки или съвпадат с изпълнителните деяния на престъпленията, за които те се явяват и разследващи органи. Трябва да се подчертае, че това не ограничава априори правомощията на контролния орган с обща разследваща компетентност. В този смисъл - въпрос на преценка по целесъобразност.

- Трябва ли да се направят промени и в МВР, за да се подобри борбата с корупцията? Разследващите полицаи в годините търпят критики за действията си по разследването.

К.Славов: Разбирането на проблема за борбата с корупцията като въпрос единствено на наказателното правораздаване е ограничен подход. В последните повече от две десетилетия основният фокус е върху наказателната репресия. В резултат на това правната рамка, а и структурното и организационното обезпечаване на този ракурс, е на ниво, което е адекватно на изискванията на Конвенцията на ООН, Гражданската и наказателната конвенция на Съвета на Европа, на регулациите на ЕС. Резултатите в общото представяне в различни изследвания - като това на Transparency International за нивата на корупция в отделните държави, еднозначно показват обаче, че този път на развитие е изчерпан и по-нататъшна промяна следва да се търси в развитието на управленски и превантивни механизми като въвеждането на стандарти за управлението на корупционния риск и управлението на конфликта на интереси, включително и в бизнеса. Защита на лицата, подаващи сигнали за нередности (whistleblowers), трябва да бъде въведена също по адекватен начин.

- Необходимо ли е осъвременяване на НК и НПК?

К.Славов: Това са сфери, върху, които отдавна се работи. В Министерството на правосъдието нееднократно са събирани екипи от водещи пеналисти, които да работят върху концепция за наказателното правораздаване. Това е и подходящият подход - системен, почиващ на анализ на криминогенната обстановка, на приложимостта на отделните състави. Изключително важно е да се направи съвременният баланс за важността на отделните обществени отношения предмет на защита, и необходимостта от това тя да бъде най-интензивната - наказателноправната. Съвременните тенденции са свързани с прилагането на комплекс от административни, икономически и правни средства за регулиране и защита на важните обществени отношения. Тази регулация надхвърля значително присъщия на пеналистиката забранителен метод и е доста по-ефективна. В този смисъл, повишаването на интегрирането на наказателната ни система в общата система за правно-икономическо регулиране е задача, която е важна, но и представлява сериозно предизвикателство.


/ПП/