site.bta8 декември се променя, но остава празничен, казват в анкета студенти и преподаватели

AV 07:55:01 08-12-2021
PP0749AV.037 07:55
8 декември - проф. Даниела Колева - студенти

8 декември се променя, но остава празничен,   
казват в анкета студенти и преподаватели


София, 8 декември /Теодора Цанева, Лора Метанова, БТА/
Празниците се променят и 8 декември не е изключение, казва проф. Даниела Колева, ръководител на Катедра "История и теория на културата" към Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Проф. Колева и студенти от специалността "Културология" се включиха в репортерска анкета на БТА за студентския празник - 8 декември, и отражението на ковид кризата върху него.
Според младите хора мерките не пречат на празнуването, но пандемията се е отразила на контактите със състудентите и преподавателите им. Някои от тях са учили само един семестър присъствено, заради ковид кризата. Поради тази причина не се познават добре и не празнуват заедно.
Пандемията се отрази на студентския живот също толкова зле, колкото и на живота ни въобще: изолация, тревога, спешно пренастройване към онлайн обучение, за което не всички бяхме "технически добре екипирани" и достатъчно грамотни, смята проф. Колева. За студентите обаче вредите са още по-големи, отколкото за повечето от нас, по-възрастните: това са годините, в които се усвоява една академична култура, създават се професионални и социални контакти, както и чисто човешки приятелства, формират се личности, изграждат се характери. Опасявам се, че всичко това трудно, ако изобщо, може да се случи онлайн. А то е не по-малко важна придобивка от студентския живот, отколкото знанията и дипломите, посочва тя.
До миналата есен наблюдавах все по-голяма комерсиализация и "туристификация" на студентския празник: моите студенти през междучасията обсъждаха оферти, дестинации, ресторантски менюта и музикални клубове. Миналата година този модел на празнуване беше невъзможен, а сега, дори да го има, е в много по-камерни мащаби, казва проф. Даниела Колева. Това не е непременно нещо лошо - не хотелът, менюто и плейлистът правят празника, а заедността, съвместното изживяване. Не зная дали и как то може да се случи онлайн. Скептична съм, но все пак се надявам някой да го изобрети, пожелава тя.
Проф. Колева коментира, че студентите от нейната катедра приемат различно ограниченията и дистанционното обучение. За някои - особено тези, които работят, - това е едно удобство. Тези, които не живеят в София, тази есен дори не кандидатстваха за общежитие, разчитайки на онлайн обучението. За родителите им със сигурност това е финансово облекчение. Други обаче настояват на присъствието в аудиторията, на живия контакт с преподавателите и колегите си. Тях ги разбирам по-добре и, въпреки че е по-трудно, в нашата специалност сме приели хибриден формат: работим присъствено с тези, които са в кампуса, като същевременно сме в онлайн връзка с останалите. Така да се каже, "предаваме на живо" от аудиториите, но това е само временно решение, разказва тя. Имало дори и такива студенти, които прекъснали обучението си, за да изчакат отминаването на пандемията. Надявам се да се върнат догодина, допълва проф. Колева.
Тя си спомня първия си 8 декември в една хижа на Витоша. "Донякъде стигнахме с автобус, по-нагоре - пеш, натоварени с храна, бутилки, китара и касетофон с големи колони. Беше снежно и весело. Сесията изглеждаше още много далече, а огънят в камината пращеше насърчително. Пързаляхме се с шейни (или пък без?), търкаляхме се в снега, готвихме, пихме, пяхме, танцувахме. Сигурно не сме пили твърде много, щом си спомням всичко това. Спомням си най-вече чувството: горди, че сме студенти, и щастливи, че сме всички заедно. Сега пак сме щастливи, когато си спомняме", споделя проф. Колева. Тази година ще поздравя моите студенти, ще се поздравя с някогашните си състуденти, с които още поддържаме връзка. Ще си пожелаем истински щур купон догодина, допълва още тя.
Повечето от студентите, които се включиха в анкетата на БТА, нямат планове за големи "купони" тази вечер. Някой ще отбележат празника с чаша вино, други - с разходка извън София, трети - на бар с приятели, като "едно обикновено вечерно излизане", или на караоке. Има и такива, пробвали да празнуват онлайн.
За трета година съм студент, но досега не съм празнувала празника, или поне не с колегите си, споделя Камелия Светославова, "Културология". Тъй като нашият випуск усети само един присъствен ("нормален") семестър от студентския живот, смятам че наистина всичко, свързано с пандемията, ограби голяма част от това, което щеше да ни се случи като студенти. Независимо дали говорим за приключения и забавления, или за самото образование и житейски опит, коментира тя. По думите й, мерките донякъде прекъсват връзката между студентите, тъй като повечето не са от София и в тази обстановка са по родните си места. Първия си студентски празник отпразнувала в родния си град - Монтана. Не беше с колегите ми, а с други приятели студенти, с които просто излязохме на ресторант и след това на дискотека. Това, мисля, беше и последното ми празнуване на 8 декември, споделя Камелия. Тази година не смята да празнува, най-много - с чаша вино вкъщи. Според нея може да се празнува онлайн, но няма нищо общо с емоцията на живо.
Мария Гетова и Кристина Иванова, 4-ти курс, вече имат опит в празнуването от дистанция. Тази година смятат да отидат на караоке с колеги, като за последно. "Миналата година се събрахме по Zoom на 8 декември, и въпреки че присъствието ни в едно общо физическо пространство ни липсваше, го отбелязахме. Пихме вино и дори си свирихме на китара и пяхме през онлайн платформата. Мисля, че не ни беше единствената онлайн среща, имахме нужда от този контакт", споделя Мария. Тя обаче отчита, че студентите, които тепърва започват обучението си, не се познават в такава степен, че да празнуват заедно. По думите й, през първата година и половина от пандемията студентският живот "направо умрял", но през последните месеци нещата са по-добре. "В моята катедра ("История и теория на културата") по-голямата част от студентите бяха "за" присъственото обучение със зелен сертификат, което мен лично ме обнадежди, че ще се завърнем към "нормалното", споделя Кристина, макар да открива позитиви и в онлайн обучението.
Нелина Иванова пък казва, че с онлайн обучението има повече време за странични занимания, но социалният й живот е почти в застой. Не излизам по заведения, рядко се събирам с хора, уикендите прекарвам предимно в четене /това бе коренно различно преди пандемията/, споделя тя. Според Нелина за студентите, които не са от София, дистанционната форма на обучение безспорно е по-удобна. Тя е на мнение, че пандемията не е попречила на много студенти да празнуват, а всичко е до желание и организация. Първият й студентски празник бил вълнуващ и със сигурност би повторила, но, за съжаление, повечето от колегите й не са настроени по същия начин и липсва инициатива, вероятно вследствие на разностранните им интереси.
Според Константин Добрев, 3-ти курс, извинение да не отбележиш 8 декември е, ако не си намерил колегите, с които би го отпразнувал, но това не на всяка цена се дължи на онлайн обучението. За късмет, неговият випуск имал един изцяло присъствен семестър преди ковид кризата, а с колеги участвали в едноседмична лятна школа по антропология, която се отразила добре "на застоялата по местата си комуникация". Според него голяма част от студентите са приели мерките радушно - да учат от родните си места, без да плащат наем за квартири. Рядкост са колегите, които се страхуват за здравето си от социалния контакт, смята третокурсникът. Засега няма планове за 8 декември, възможно е да се отдаде на някое хоби или да излезе с приятели. Миналата година, в разгара на пандемията, с 15 колеги от Юридическия факултет си наели вила на около 100 км от София.
За Юлиана Динева от 2-ри курс, "Културология", първият й 8 декември не бил празник, а свободен ден от академични занятия. Тази година смята да го отбележи с разходка извън София с приятели. Поради пандемията, в първи курс (2020 г. - 2021 г.) имали възможност само един месец да провеждат учебни занятия присъствено. Тази година е много по-добре - радвам се на живия контакт с част от преподавателите (заради хибридното обучение), а и знам, че те са много по-спокойни и отдадени в живите занятия, посочва тя. Според Юлиана по-голямата част от студентите са крайно несъгласни с наложените ограничения заради пандемията. "Предпочитаната форма на обучение е присъствената, с претенция да не се спазват изискванията за наличен зелен сертификат", посочва тя.
Светослав Ковачки, 2-ри курс, смята, че онлайн обучението е изключително трудно и дори демотивиращо понякога. "Липсата на контакт "лице в лице" с преподаватели и студенти е нещо, от което определено се чувствам ощетен", посочва той. Според него мерките не пречат на празнуването, проблемът е, че поради обстановката, със състудентите му не се познават добре и не празнуват заедно. С близките му колеги решили да не празнуват първия им 8 декември, защото им се струвало ненужно, но сега променил мнението си. Тази година щели да се съберат, и с приятели от други специалности, в някой бар. "Нищо по-различно от едно обикновено вечерно излизане", коментира той.





/ПП/