site.btaОризов пудинг с бадем за късмет, добра вещица и чичилаки - коледно-новогодишните обичаи по света

AV 06:30:01 31-12-2021
RM1634AV.004 06:30
празници - държави - любопитно

Оризов пудинг с бадем за късмет, добра вещица и чичилаки - коледно-новогодишните обичаи по света


София, 31 декември /Теодора Цанева, Лора Метанова, БТА/

Оризов пудинг с бадем за късмет, добра вещица, която носи подаръци, и чичилаки - това са част от коледно-новогодишните обичаи по света, събрани в празничната поредица на МВнР в социалната мрежа. През почти целия декември от външното ни министерство с помощта на дипломатическите представителства успяха да разкажат за настроението и традициите на над 20 държави, а изпратените от посолствата ни снимки показаха впечатляващата украса на различни градове.

С празнично настроение и грейнал в светлини светът е в очакване на новата 2022 година, въпреки ограниченията и отменените заради COVID-19 публични новогодишни тържества в някои държави.

Например въздухът във Франкфурт е изпълнен с благоухание на захаросани бадеми, коледни сладки и греяно вино, а в Бейрут се усеща аромат на ливански кедри.

Декември може да е месецът с най-късите дни в Копенхаген, но местните хора съвсем не позволяват на липсата на слънце да помрачи празничното им настроение. Тъкмо напротив, целият град грейва в хиляди светлини, а във въздуха се носи мирис на канела, кардамон и джинджифил, разказват от посолството ни там. По това време на годината е популярен и сладкиш, наречен "кралицата на коледните десерти" в Дания - risalamandе, десерт, известен още от 1900 г.

Освен удивително вкусен, този оризов пудинг с черешово сладко е свързан и с много любопитна традиция. На Бъдни вечер всеки получава порция risalamande за десерт, но само в една от тях се крие цял бадем. Късметлията, който открие бадема - и много важно, съумее да го запази цял, получава специален коледен подарък. А за кулинарните ентусиасти от външното ни министерство споделят и рецептата: https://denmark.dk/people-and-culture/recipes/risalamande .

В Италия по празниците очакват добрата вещица Бефана. Тя посещава малчуганите на Богоявление (Epifania), като пълни чорапите им с вкусни бонбони и подаръци, ако са били добри, или с въглени и черни бонбони, в случай, че през изминалата година са били непослушни. За да бъдат милостиви и благодарни домакини, семействата на свой ред й оставят чаша вино и храна. Рождество Христово е най-почитаният религиозен празник в Италия. Улиците и сградите сияят в ярки коледни светлини, а централните площади са изпъстрени с пищно украсени елхи. Характерна за Италия е традицията на рождествената ясла, пресъздаваща сцената с раждането на Исус Христос. Любопитен факт е, че празничните декорации обикновено започват на 8 декември, когато католическият свят чества "Непорочното зачатие", и траят до 6 януари - Богоявление, когато според Западното християнство влъхвите поднасят даровете си на Исус.

Грузия пък отбелязва Коледа през януари по Юлианския календар. Макар че украсата на столицата кореспондира изцяло със западния стил за декориране на градските пространства, Тбилиси и неговите жители остават верни на традициите си. С приближаването на коледните празници по улиците на града все по-често могат да бъдат забелязани и традиционните грузински елхи, познати още като "чичилаки", разказват от посолството ни в там.

Чичилаки е грузинско традиционно коледно дърво, направено от сушени лешникови или орехови клонки, които са оформени така, че да образуват малко иглолистно дърво. Те могат да бъдат с различна височина - от 20 см до три метра. Грузинските елхи "чичилаки" са предложени да бъдат включени в списъка с нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.

Черна гора също отбелязва Бъдни вечер и Коледа по Юлианския календар - съответно на 6 и 7 януари. Коледните празници започват сутринта на Бъдни вечер. Стопанинът отива в гората, за да отсече т.нар. бъдник - най-често клонки от дъб. Отсечените клонки се дават на всеки член на семейството. Домакинята украсява бъдниците с дафинови листа и цветчета от зюмбюл, завързани заедно с червен конец.

След като запалят бъдниците и разчупят питката, черногорците сядат на трапезата, а ястията обикновено включват боб, риба, картофи, ядки, малки топчета от пържено тесто, овкусени с лимонова кора и подсладени с мед и др.

Вярващите се събират късно вечерта пред православните храмове и църкви. Носените от тях бъдници се струпват отпред, където се благославят от митрополита или църковния служител и се запалват. Рано сутринта на Коледа се посрещат коледари, които се даряват с подаръци, тъй като според поверието ще донесат щастие на къщата през следващата година.

Според друго поверие, на Коледа ергените трябва да подарят ябълка на момичето, което харесват. Ако момичето приеме ябълката, то през следващата година тя ще стане негова съпруга.

Интересното за Ирландия е, че обичайно 28 декември е най-заетият ден в годината за сватби, а поне една трета от двойките се сгодяват по време на коледните празници.

Мадрид има един истински хубав повод за гордост тази година - от юли градът се радва на своята първа регистрация в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, не просто с един обект, а с цяла зона - булевард "Пасео дел Прадо" заедно с парка "Ретиро". Районът включва десетки уникални места, сред които три от най-популярните музеи в цяла Испания - световноизвестният "Прадо", "Тисен-Борнемиса" и "Рейна София". От XVI век насам мястото постепенно се превръща в хармонично съчетание на култура, наука и природа, а от ХХ век тук има и българска следа - на "Площада на предаността" е поставена плоча в памет на българския писател и голям приятел на Испания Димитър Димов. "Пейзаж на светлината" - под това название е известен отличеният район, но тези дни то повече от всякога подхожда на целия окъпан в светлини град, отбелязват от посолството ни там и споделят, че испанската столица е невероятна феерия със сцени на Рождество Христово, традиционни коледни лакомства, аромати и десетки коледни базари.

Всъщност коледните базари имат дълга история, която започва от средновековна Виена, разказват от посолството ни в Австрия. През 1286 г. австрийският херцог Албрехт Първи издава привилегията на Виена да организира "декемврийски пазар", който в контраст с днешните празнични настроения, е имал по-простичката цел да осигури основните хранителни стоки на населението през студентите зимни дни.

След 1600 г. продавачите на меденки и други видове сладкиши започват да сковават своите временни щандове за празничните седмици в близост до Виенската катедрала "Св. Стефан". Познатото ни име "коледен пазар" е споменато за първи път в градските архиви от 1772 г. Асортиментът им е вече разширен, така че да включва и подаръците, които хората си разменят.

Канада пък може да се похвали с най-голямата зимна пързалка в света - в столицата Отава - от 7,8 км по канала Ридо.

Ню Йорк всяка Коледа и Нова Година се превръща в магическа приказка с впечатляващи украси и зимни пързалки, споделят впечатленията си от генералното консулство на България там. Елхата пред Рокфелер център повече от осем десетилетия е символът на Ню Йорк за Коледните и Новогодишните празници. Жителите и гостите на града посрещат традиционно Новата година на Таймс Скуеър, като заради коронавируса тази година се допускат по-малко хора, само ваксинирани и с маски, въпреки че тържествата са на открито.

Новогодишните празници в Япония, известни като Ошогацу, са време за изразяване на благодарност към боговете ками, от които зависи плодородието, както и за посрещане на духовете на предците, които закрилят семействата. От посолството ни в Япония разкриват някои интересни традиции - пред дома се поставят кадомацу /специална новогодишна декорация от бор и бамбук, разположена от двете страни на входа на дома/ и шимекадзари /декорация от сламени въжета/.

В първите дни на новата година семейства и приятели посещават заедно будистки храмове или шинтоистки светилища, за да се помолят за богата реколта и благоденствие на семейството. Това се нарича хацумоде. Посещават се обикновено будистки храмове или шинтоистки светилища, които се намират "в щастлива посока" в близост до дома.

Сурвачката пък е символ на българската Нова година - с дряновата клонка, украсена с вълна, нанизани пуканки, сушени плодове, гевречета и парички, българите се "сурвакат" с пожелания за здраве, щастие, благополучие. София ще посрещне 2021 г. без традиционната новогодишна заря, която ще бъде заменена със светлинно шоу в последния ден на 2021 г. в подкрепа на инициативата за Нова година без фойерверки, тъй като силният шум стресира домашните любимци и бездомните животни. Българите често се поздравяват за празниците с думите: "Нова година, нов късмет".

И въпреки разликите в ритуалите и обичаите в различните държави в празничните дни, посрещането на Новата година има един и същ смисъл за всички - това е пожеланието и надеждата, че идващата година ще бъде по-щастлива и по-добра.

/РУМ/