Свободата на избор на аудиторията бе тема на дискусия в 18-ата Световната среща на българските медии, организирана от БТА

Свободата на избор на аудиторията бе тема на дискусия в рамките на 18-ата Световната среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА) в Казанлък.

Медийната аудитория вече не е получател на съдържание, а активна страна. Това каза проф. Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Тя посочи, че е променен профилът на аудиторията, която вече не е пасивна, хомогенна и аморфна. Тя е фрагментаризирана и не е просто получател на съдържание, което медиите са решили да предадат. Публиката вече е активната страна, тя е селекциониер, тя е участник, подчерта ученият.

Проф. Вълканова коментира, че няма друг бизнес, друга индустрия като медийната, която да се развива с толкова голяма скорост.

Тезата, че медиите са в непрекъснато надбягване с аудиторията, за да й предложат това, което тя търси, застъпи Фили Ладжман, водеща на българската програма на радио SBS в Австралия. Според нея, аудиторията търси определен вид информация и определени теми, поднесени по определен начин. „Както аудиторията не търси вече един вид медия, така ние трябва да предложим всички медии наведнъж“, каза тя. Ладжман допълни, че хората вече не търсят глобални източници, а – малки бутикови източници.

Водещата посочи, че българската програма на радио SBS е току-що закрита след 45 години съществуване. „45 години български език в националния ефир на Австралия само по себе си е явление. То е явление и защото българската общност не е толкова голяма“, заяви Ладжман. 

Продуцентът на българското предаване „Ние, българите“ по радио Orange 94.0 в Австрия Александър Детев се включи онлайн чрез видеовръзка в дискусията. Той посочи, че конкуренцията в медиите става все по-голяма, а парите за реклама – все по-малко. Заради това, според него, единствената алтернатива пред медиите е да се издържат от абонаменти. Александър Детев смята, че аудиторията може да бъде привлечена към алтернативата на абонамента, ако медиите са принципни, иновативни и най-вече – имат собствен почерк и характер.

Христо Грозев от „Белингкат“ също участва дистанционно в панела чрез видеовръзка. Той засегна темата за фалшивите аудио и видео записи, създавани от изкуствен интелект. Според него те стават все по-неразпознаваеми. За манипулирането на аудио и видеосъдържание технологично решение скоро няма да има, каза той. "Част от решението ще бъде с имунитет на обществото, който ще се появи само по себе си в близките година-две“, допълни Грозев.

Той разказа за случая „Навални“ и работата по разследването си. „В случая с Навални взаимоотношение с тайните служби не е имало“, посочи Грозев. По повод съмненията дали журналистите имат право да се представят за друг човек, за да събират данни, той обясни, че в случая, Навални, като жертва на покушение, е имал това право. „А аз като журналист имах право да стоя в стаята и да запиша“, обясни Грозев.

Пред участниците в 18-ата Световна среща на българските медии той разказа още, че все повече американски журналисти се обръщат към него с молба да участва в техни разследвания на територията на САЩ. 

Темата за регионалните медии бе застъпена по време на дискусията от журналиста Теодора Пеева, председател на Съюза на издателите в България и главен редактор на "Сега". Регионалната журналистика беше убита, заяви тя.

Пеева съобщи, че има региони в България, в които изобщо няма регионални медии. Те са лишени от достъп до информация за своя регион, каза Пеева и добави, че регионалните медии един път бяха "убити" заради проблемите с разпространението и втори път - заради ниските заплати. В момента 90 процента от тях са "one-man show". Хората работят на други места и се занимават с журналистика по-скоро на инат, коментира Теодора Пеева. Тя разказа, че когато представители на регионалните медии са се обърнали към Съюза на издателите за помощ, тяхното желание не е било за пари, а за подкрепа. 

Тя обърна внимание на друг много важен проблем в съвременната журналистика - т.нар. тролове. Пеева каза, че „Сега“ е имал форум за период от около 17 години, който изданието се принуждава да спре, защото форумът е нападнат от "тролове".

Модератор на панела беше доц. Георги Лозанов, директор на дирекция ЛИК в БТА, култоролог и експерт по медии и журналистика. Той каза, че свободата на словото е не толкова на говорещите, колкото на слушащите. Свободата на словото в същинската си характеристика е правото на всеки от нас, на базата на свободно публично говорене, да формулира собствено мнение, посочи Лозанов. Според него работата на медиите е да осигурят информиран избор на аудиторията си. От това доколко крайният потребител на информации има възможността информирано да взема решения по важните въпроси, се измерва доколко медиите са свободни. Ние имаме какви ли не права, но за правото си да бъдем информирани се борим най-малко, отбеляза Георги Лозанов.

БТА организира 18-ата Световна среща на българските медии в Казанлък от 1 до 4 юни 2023 г. със съдействието на Община Казанлък, Национален дарителски фонд „13 века България", „Аурубис България“, ПОК „Доверие“, „Пощенска банка", А1 и „Нестле България“ АД". 

Текст - Гергана Николова

Оператори - Любен Младенов, Красимир Михайлов

Монтаж - Валя Ковачева