Христо Грозев: Все повече американски журналисти се обръщат с молба да се участва в техни разследвания

„Все повече американски журналисти се обръщат с молба да се участва в техни разследвания, които са на американска територия, използвайки нашите методи. Ще им помогнем да ускорят тези разследвания, които са паралелни“. Това каза Христо Грозев от „Белингкат“ в дискусия на тема „Свободата на избор на аудиторията“ на 18-ата световна среща на българските медии.

Робърт Капа има теория за Естетика на опасността – колкото по-опасна е една снимка е да я направиш, толкова по-хубава е. Това каза директорът на дирекция „ЛИК“ в БТА доц. Георги Лозанов, който бе модератор на разговора.

„В някакъв смисъл Христо Грозев, правейки разследваща журналистика, влиза в естетиката на опасността. Стигна до това да бъде издирван от Кремъл, за да бъде в крайна сметка санкциониран“, каза доц. Лозанов.

Христо Грозев обясни, че тайните служби е понятие, което често се смесва с разследващи журналисти  и шпионски служби, които не е задължително да бъдат непременно тайни. И като такива, разследващите журналисти са всъщност, наистина шпионски служби, чиято задача е да осведомяват обществото, а не само правителството, което и плаща. Така че има много общо между тайните служби и разследващата журналистика, която търси данни, която търси факти, които не са дадени непременно от източници. 

„Голямата разлика е в това, че разследващите журналисти публикуват това, което намерят, каквито и да са последствията, дори и тези последствия да бъдат негативни за съответната държава, за съответното общество“, заяви Грозев. Според него може да има сътрудничество между двете - доколкото и двете имат някакво желание да помогнат на обществото – в единия случай директно, в другия - индиректно. 

„В моята работа и в работата на „Белингкат“ директно сътрудничество с тайните служби отказваме, но директно сътрудничество с правоохранителни органи не отказваме. В този случай ние даваме данни на прокуратура, ставаме свидетели на прокуратурата, когато нашите разследвания дават повече информация, отколкото полицейските институции“, разказа той и допълни, че в момента в поне пет държави, бидейки журналисти, са и експертни свидетели. Той разказа подробности и за случая „Навални“, който получи най-голяма гласност.

„В случая с Навални взаимоотношение с тайните служби не е имало, тъй като този представител на тайните служби не знаеше, че си сътрудничи с журналист. Той мислеше, че докладва на свой шеф. Или на шефа на свой шеф“, разказа той. По повод съмненията дали журналистите имат право да се представят за друг човек, за да събират данни, той обясни, че в случая, Навални като жертва на покушение е имал това право. „А аз като журналист имах право да бъда в стаята и да запиша“, обясни Грозев.

Той допълни, че разговорът бил 52-минутен. От него станало ясно, че целта не е била само да бъде сплашен Навални, а да бъде убит. Че всичко било направено по план, по учебник, пък това, че не са успели да го убият, затова, че пилотът на самолета е реагирал бързо, не е техен проблем, разказа Грозев.

„Аз се притеснявах във всичките 52 минути на този разговор какво ще се случи с този човек, който толкова по идиотски си разказа всичко“, каза той. Поне година търсили доказателства дали с него не се е случило най-лошото.  

„Година по-късно намерихме негов ковид тест, който е отрицателен т.е. той е жив. Открихме, че работи с понижен режим извън Москва. И когато анализирам защо е жив, моят личен отговор е, че путинският режим не може да убива некадърници. Той желае да убива това, което смята за предател. Но ако почне да убива некадърници, това означава цялата система, която е построена на отрицателен еволюционен процес, т.е. най-най-некадърните да бъдат негови поддръжници, ще се провали. Тъй като ще бъде лош урок за другите, които няма да искат да поемат такива рискове от негово име“, заяви Христо Грозев.

Той обясни, че реакцията на ФСБ (Федерална служба за сигурност на Руската федерация - б.авт.), доказва автентичността на разговора. Те нямали логичен отговор. 

„Първоначално казаха, че това е операция на западните служби, тъй като само те можели да запишат такъв разговор с такава техническа сложност. Техническата сложност в случая беше ние да подменим номера, с който звъняхме на човека от ФСБ, така че той да си помисли, че му звънят от работа. Това може да го направи всеки третокласник с малко опит в програмиране. Но назовавайки го операция на западните спецслужби, те си признават, че е автентичен“, каза Христо Грозев. 

Сред доказателствата за автентичността на разговора Грозев изтъкна и факта, че ФСБ не е могла да покаже човека по телевизията и да докаже, че гласът му е друг, че е монтиран записът. Нямало въобще такива твърдения от тяхна страна. 

Потвърждение за автентичността на разговора дошло и от съпругата на човека от телефонния разговор. Тя го напуснала веднага след публикуването на разговора. Това става ясно от публично дело, в което жената се появила в съда да съди една от журналистките, че е влязла в нейния дом. И в това дело тя си признала, че да, това е нейният съпруг, тя го е напуснала веднага след това. 

„Има много доказателства, че това е автентичен запис“, каза Грозев.

Към него бяха отправени и много въпроси от журналистите в залата. 

За манипулирането на аудио и видеосъдържание технологично решение няма. И няма да има скоро, каза Грозев. 

„Наистина стават все по-неразпознаваеми фалшивите аудио и видео. Част от решението ще бъде с имунитет на обществото, който ще се появи само по себе си в близките година-две“, заяви той. 

Според него по-голямата заплаха е за текста, тъй като програми като Chat GPT, но и такива, които са създадени специално за дезинформация, ще могат да усилят и умножат в милиони пъти усилията на сегашните дезинформатори. 

„Т.е. създаване на адаптивен текст, за да участва в определена дискусия, за да дезинформира и техничеки да атакува част от обществото, ще бъде абсолютно възможно. Те ще засегнат по-лесно подаващата се на дезинформация част на обществото. Тези, които са лесно манипулируеми, ще станат по-лесно манипулируеми“, каза той.

Според него единственото решение е да се принудят големите компании, които стоят зад изкуствения интелект, който публично създава възможности за генериране на текст, да внесат някаква система на разпознаваемост на фалшиви текстове. Това е възможно, заяви Грозев.

 „Да искаме взаимодействие между големите компании и медиите, които на своите платформи ще могат да различат такъв текст и да го маркират като такъв. Но това предстои пред нас в близките години“, допълни той.

Попитан за свое разследване за Кремълката дезинформация в България, той каза, че в България обществото ни по-лесно се подава на Кремълска манипулация поради желанието да чува позитивни неща за Русия и нежеланието да се конфронтира. Това се използва от Русия. 

„Аз имам чувство на вина, че не завършихме това разследване“, обясни Грозев. По време на началния етап на разследването стана ясно, че определени малки медии получават директно готови материали и платени от кремълски институции. „Не стигнах до големи медии, може би такива няма, надявам се да няма“, заяви той.

На въпрос дали Кремъл може да повлияе на изборите в Словакия, Христо Грозев отговори, че според него всичко е свързано и с изхода от войната, тъй като тези процеси в Средна Европа, включително и в Унгария, се осланят на Путин, победност на злия авторитарен слой. И когато тази концепция бъде провалена, ако бъде провалена, то тези проблеми сами ще се решат. 

„Тъй като никой няма да иска да получава награди от един неподетиле, от един провален режим, който да бъде доказан такъв на битката, на полето на войната. Това е единият начин да се реши и в България, и в Словакия. Според него трябва да се търсят и други начини да се покаже непобедността на Русия, защото това е начин тези общества да не го харесват“, каза още той.

Христо Грозев отговори и на питане дали в Русия все още съществуват опозиционни меди, той каза, в очите на Кремъл всичко в Русия е приключило. Той допълни, че елиминирането на островите на свободно мнение в Русия започнало около година преди началото на войната и явно двете неща са координирани, за да бъде унищожена журналистиката в Русия преди да се започне войната. 

„В момента имаме отсъствие на опитна журналистика в Русия, освен откъслечни случаи в социалните мрежи. Всички руски журналисти, които са журналисти напуснаха страната. Останаха няколко активисти, които постоянно биват вкарвани в затвори и съдилища“, допълни Грозев. 

РАБОТАТА В „БЕЛИНГКАТ“

От 2015 г. Христо Грозев работи като репортер за сайта за разследваща журналистика „Белингкат“, създаден през 2014 г. от британския журналист Елиът Хигинс и базиран в Нидерландия. Сайтът извършва разследвания чрез проследяване на геолокация, анализиране на открити източници чрез съпоставяне на дигитални изображения, подробен разказ от първо лице за това какво точно е направил авторът и др. От началото на 2022 г. Христо Грозев е изпълнителен директор и председател на борда на сайта „Белингкат“. Сред разследванията му са катастрофата на пътническия самолет „Боинг 777“ на Малайзийските авиолинии, изпълняващ полет „Ем Ейч 17“ от Амстердам за Куала Лумпур, над Източна Украйна на 17 юли 2014 г., при която загиват всички 298 души на борда, атаката с нервнопаралитичния агент „Новичок“ срещу бившия руски двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия през март 2018 г. във Великобритания, отравянето на руския опозиционер Алексей Навални на 20 август  2020 г.

На 29 май 2019 г. Христо Грозев, заедно с неговите колеги Роман Доброхотов и Даниел Ромейн от „Белингкат“, са отличени с наградата на Фонда за европейска журналистика в категорията за разследваща журналистика за разкриване на заподозрените за отравянето в Солсбъри  на Сергей Скрипал и дъщеря му.

НАГРАДИТЕ „ЕМИ“ И „ОСКАР“

През септември 2021 г. Христо Грозев и Йордан Цалов печелят наградата за телевизионна журналистика „Еми“ за съвместните разследвания на CNN с международния разследващ сайт „Белингкат“ за отравянето на руския опозиционер Алексей Навални. 

През ноември 2022 г. Христо Грозев печели „Наградата на Основателите“ на Международния център за журналисти (ICFJ) за високи постижения в областта на журналистиката.

Христо Грозев и руската активистка Мария Певчих правят поредица от разследвания във връзка с отравянето на Алексей Навални, за които разказват в документалния филм „Навални“ през 2022 г.  На 19 февруари 2023 г. филмът, продуциран от „Ейч Би О Макс“ (HBO Max) и „Си Ен Ен Филмс“, с участието на Христо Грозев печели наградата за „най-добър документален филм“ на наградите на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА), а на 12 март 2023 г.  е отличен и с награда „Оскар“ в  категорията за „най-добър документален филм“. Филмът на режисьора Даниел Роър е заснет, докато руският опозиционер Алексей Навални се възстановява в болница в Берлин след отравянето му на 20 август 2020 г. с нервнопаралитично вещество. 

ОБЯВЕН ЗА ИЗДИРВАНЕ ОТ РУСИЯ

На 26 декември 2022 г. Христо Грозев е обявен за федерално издирване от Русия  по криминално дело за разпространяване на „фейкове“ за руската армия. В края на декември 2022 г. българското МВР изпраща писмо до вътрешното министерство на Русия с искане за повече информация по случая с Христо Грозев. В началото на 2023 г. Христо Грозев напуска Виена (Австрия), където живее почти 20 години,  заради вероятна заплаха на руските спецслужби.

БТА организира 18-ата Световна среща на българските медии в Казанлък от 1 до 4 юни 2023 г. със съдействието на Община Казанлък, Национален дарителски фонд „13 века България", „Аурубис България“, ПОК „Доверие“, „Пощенска банка", А1 и „Нестле България“ АД".

Текст - Ваня Сухарова

Оператори - Красимир Михайлов, Любен Младенов

Монтаж - Валя Ковачева

Към 02:43 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация