Темата за свободата на журналистите обсъдиха участниците в 18-ата Световна среща на българските медии в Казанлък, организирана от БТА

Темата за свободата на журналистите обсъдиха участниците в 18-ата Световна среща на българските медии в Казанлък, организирана от БТА , по време на първия панел на форума на тема „Свободата на избор на журналистите“.

Ние като медии трябва да осигурим спокойна и свободна среда за журналистите, да им дадем възможност те самите да се почувстват сигурни и защитени. Това каза генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев по време на 18-ата Световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА) в Казанлък. 

„Журналист, който при всеки материал си мисли: „Дали сега началникът ми няма да ме уволни, задето съм казал тази дума“, той е обречен да се самоцензурира. Необходимо е много време, за да се изгради такова доверие между журналистите и техните ръководители, за да бъдат журналистите сигурни, че имат свободата да кажат своето мнение, свободата да изберат своите събеседници, свободата да правят материали по теми, които намират за важни и за ценни. И вярвам, че в България медиите могат да постигнат това и трябва да се стремят към това журналистите да се чувстват сигурни и спокойни, за да могат да вършат своята работа“, коментира Митев.

Журналистът Васил Христов, секретар на Foreign Press Association в Лондон, който се включи на живо от Лондон каза, че в първите дни на 2020 г., малко преди началото на пандемията, няколко репортери с критично отношение са били помолени да напуснат правителствен брифинг на „Даунинг стрийт“ 10. Когато това стана ясно, всички колеги журналисти, правителствени репортери и кореспонденти напуснаха „Даунинг стрийт“ и отказаха да отразяват дейността на правителството на Джонсън. Той припомни и случая, в който лидерът на „Възраждане“ си позволи да изгони журналист от пресконференция на партията в БТА. „Този случай показа, че българската журналистика не е активна в реакциите си при грубото погазване на основните принципи на общуване между политици и журналисти“, заяви Василев и добави, че това ще бъде така, докато повечето колеги не осъзнаят, че имат свободния избор да изключат камерата или микрофона си за всеки самозабравил се политик или бизнесмен.

Свободата е нещото, което всички бленуваме, но сме безразлични към нея, когато трябва да решим проблем. Това каза Антон Хекимян, директор „Новини, актуални предавания и спорт“ на Би Ти Ви. Според него  медиите много искат свобода, но после не знаят какво да правят с нея, защото трябва да се понесе тежестта ѝ, а тя е свързана със спазването на правила.  Хекимян смята, че медиите дават гласност на хората с техните проблеми, но също разчитат и на обществото.

Живка Милова, главен редактор на електронното издание за българите в Кипър на „БГ Фактор“ каза, че Кипър е на 55-то място в света по свобода на словото,  след като страната е заемала 24-25-то място. Тя обясни, че Кипър е по-малка от област Пловдив. „Всичко се знае, всички се познават и са почти роднини. Според Милова в Кипър свободата е понятие с много условности.

Журналистът Александър Тодоров от интернет портал ФАР, двуезична медия на сръбски и български език със седалище в Цариброд (Димитровград) в Сърбия, каза, че за седем години от съществуването на ФАР медията се е сблъсквала с различни видове натиск и дискриминация от страна на местното самоуправление. Става въпрос за постоянен сблъсък с политически натиск, нагласени медийни конкурси и несправедливо разпределение на финансовите средства, както и изнудване и уронване на репутацията на ФАР от страна на някои политици, обясни Тодоров.

Независимата журналистика, плурализмът, свободата са крайъгълни камъни на демокрацията, заяви деканът на Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Веселина Вълканова.Според нея свободата на медиите трябва да се отстоява всеки ден. По думите ѝ е важно да говорим по темите за свободата на журналистиката непрекъснато, защото журналистите сме общност, която трябва да споделя проблемите и да търси решения.

Докато бъда в Българската телеграфна агенция (БТА), няма да огранича нито един източник на информация. Напротив, моята голяма цел е някога БТА да има информации от националните агенции на почти всички 200 държави в света, заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев по време на панела за свободата на избор на журналистите.

Според Вълчев може да смятаме някои от държавите за недемократични, но ние трябва да сме информирани какво мислят тези, които отричаме. "Не искам да заприличаме на тези, които отричаме. Отвратително е спирането, цензурата", каза Вълчев.

Той коментира и темата за икономическия натиск над медиите, като според него въпреки че законът дава възможност за реклама, той е решил, че БТА няма да я използва на интернет страницата си. Вълчев е на мнение, че БТА, БНР и БНТ не трябва да имат реклама. Това според него има два ефекта – единият е, че се освобождаваме от чисто икономически натиск, а вторият е, че неголемите суми от реклама, които преди са влизали в държавните медии, могат да отидат в частни телевизии, радиа и вестници.

БТА организира 18-ата Световна среща на българските медии в Казанлък от 1 до 4 юни 2023 г. със съдействието на Община Казанлък, Национален дарителски фонд „13 века България", „Аурубис България“, ПОК „Доверие“, „Пощенска банка", А1 и „Нестле България“ АД". 

Репортер - София Господинова

Оператори - Красимир Михайлов, Любен Младенов

Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова