Мина доста време, откакто французите издигнаха лозунга – а знаем от '68 колко ги бива в това – срещу тъпеещото събиране на тен ( Ne pas bronzer idiot ), сиреч да не се прахосва лятото просто в бездейно и безидейно плажуване. Лозунгът отдавна е претворен в дело и сега лятото отвсякъде се рекламира като идеален сезон за истинска „таласотерапия чрез изкуство” за прегретия от работа мозък. Културният маратон предлага неизбродни дестинации на музиката, театъра и танца, предложенията се надпреварват по съблазнителност и изобретателност, названията лъхат на свежо – музика на пясъка, зелени фестивали, горски ветрове (скулптури, създавани сред природата), арткиноклуб на открито (новооткрития пред софийския НДК). Поканата е за активно съпреживяване, в движение, в естествено обкръжение, възползвайки се от хубавото време, извън обичайните места (музеи, центрове на изкуството, театри) – от острови и мелници през замъци, изоставени мини и промишлени халета. Отдалечени от солените вълни метрополии се дегизират като плажове (Париж), изкуството преобразява цели местности и области (картата на френската Лангедок-Русийон е преначертана от съвременни творци по силовите линии на програмата Казанова Forever , пресичащи се в изложбата Ecce Homo Ludens или играта като изкуство и начин на живот). Също за игра става дума в изложбата Dreamlands за развлекателните паркове като мотив в изкуството и модел на градовете (стр. 4). Тонизираното от лятото изкуство прекрачва всевъзможни граници – езикови, географски, жанрови, часови (буйства по цели нощи на фестивалните ширини). За един такъв проект в движение – „Одисея Европа” – разказваме на стр. 26. Отново се срещаме в броя със странстващия Одисей като водач в средиземноморската литература (стр. 11 ), пак той се мярка и в разказа на Петер Зилахи „Жертвоприношение” (стр. 76). За някои традиционни международни фестивали, по които отчитаме напредването на лятото, ще намерите свидетелски показания в този брой на ЛИК. За други известни летни ориентири (като Авиньон, Единбург, Байройт, Залцбург, срещите на фотографията в Арл, Фотоеспаня, музикалното „Варненско лято”, Август в изкуството, Сигет – европейският Удсток, Атина…) ще можете да прочетете в следващи броеве.

А трети само ще припомним набързо. Сред многобройните фестивали, предлагащи микс от всички жанрове и тенденции в музиката, истински творчески лаборатории, два се похвалиха с юбилеи: Жуан льо Пен отбеляза петдесетгодишния си брак с джаза, Джаз във Виен навърши трийсет години, без да изневерява на широката си скроеност (с преките си предавания Mezzo ни направи съпричастни на празника). Пак благодарение на Mezzo се уверихме, че е възможно щастливо бракосъчетание между орнаменталната барокова музика и изчистения съвременен танц – балетът „Пигмалион” на Рамо с примеси от негови опери по сценография на Триша Браун и изпълнен от нейните танцьори под палката на Уилям Кристи е гвоздеят на тазгодишната програма на оперния фестивал в Екс-ан-Прованс – сред „задължителните” летни дестинации наред с Оранж, Арена ди Верона, Монтрьо... Пак в Екс-ан-Прованс известният с визуалния си и технологичен театър квебекски режисьор Робер Льопаж показа постановката си „Славеят и други басни” с музика на Стравински, превръщайки оркестровия трап в басейн с аквамарионетки. Има си и една „задължителна” лятна тема – за плажната литература (стр. 62), съществува ли такава, или е само издателски трик и сезонна мода? Във всеки случай и настоящият брой ще свърши работа като четиво на плажа, край реката или на хладина в планината.

Нина ВЕНОВА