Тазгодишният евровот в Латвия вещае разместване на политическите пластове в страната. Според последните социологически проучвания, изследващи обществените нагласи в Балтийската република, за изборите за десетия Европейски парламент на 8 юни партията на латвийския политик с най-високо положение в Европа – изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис, и на настоящата министър-председателка на страната Евика Силиня, губи дългогодишната си лидерска позиция.
Участващата в настоящите избори десноцентристка либералноконсервативна коалиция "Ново единство", в която влизат партията на Домбровскис „Единство“ и четири регионални партии, бележи отстъпление за сметка на Националното обединение, чието лице е евродепутатът Робертс Зиле. Неговата дясна консервативна коалиция, чието пълно название е Национално обединение "Всичко за Латвия! – Отечество и свобода/ДННЛ", представлява националистите в Латвия. Националистически убеждения имат и симпатизантите на дясната популистка партия "Латвия на първо място" (наричана в Рига Латвийската фамилия Тръмп), която според последните две социологически проучвания е повишила рейтинга си с 0,8 процента.
Предизборната ситуация
Тазгодишните избори в Латвия са петите в страната. Те отбелязват двадесетата годишнина от първия евровот в Балтийската република. Той се произвежда на 12 юни 2004 г. с участието на 1019 кандидати от 16 политически партии.
Същият брой политически партии и коалиции се регистрираха за сегашните избори, като общият брой на кандидатите за вота на 8 юни е 271. Според регламента на Централната избирателна комисия на Латвия всяка партия може да заяви до 18 кандидати, а текстът на официалната предизборна платформа може да е до 10 000 знака (за сравнение една партийна програма за латвийските парламентарни избори може да се състои от най-много 4000 знака).
Централната избирателна комисия е готова за предстоящите европейски избори в Латвия на 8 юни, каза председателката ѝ Кристине Саулите в интервю за сутрешните новини на държавната латвийска телевизия ЛТВ на 9 май. Тя отбеляза, че се полагат усилия най-вече за предотвратяване, или поне на намаляване, на опасността от киберпрестъпления, свързани с работата в избирателните секции, гласуването и преброяването на гласовете. Ситуацията се следи и се отработват различни възможни сценарии.
"Сигурността във всичките ѝ форми е приоритет номер едно“, отбеляза Саулите пред ЛТВ, като същевременно потвърди, че няма притеснения относно електронната система на гласуване – екипът по нейното разработване и Службата по въпросите на гражданството и миграцията са се справили добре.
На тези избори избирателите ще могат да гласуват във всяка секция, тъй като избирателният район е един. В Латвия ще работят 949 избирателни секции. По думите ѝ пред националната телевизия рискът някой избирател да гласува повече от един път е изключен, тъй като системата ясно отчита дали даден избирател вече е гласувал. За разлика от националните избори в тези за Европейския парламент в Латвия може да се гласува и три дни предварително.
"В конституцията е записано, че изборите за Сейма (латвийския парламент – бел. ред.), се провеждат в един ден, но законът за вота за Европейския парламент позволява предсрочно гласуване. Бих поканила всички да помислят върху това“, призова Саулите. Гражданите на Латвия ще имат достъп и до 50 избирателни района в чужбина, както и ще може да гласуват по пощата.
Междувременно латвийското Бюро за превенция и борба с корупцията (БПБК) към края на миналата седмица е засякло 38 нарушения на правилата за предизборната агитация, заяви за ЛТВ на 10 май директорът на бюрото Якабс Страуме. Той поясни, че са образувани 4 съдебни производства. "Бих казал, че ситуацията не изглежда тревожна. Подобно на предишни изборни периоди досега не е имало сериозни нарушения, които да пораждат безпокойство“, отбеляза Страуме.
Той добави, че е обичайно с наближаването на изборите броят на нарушенията да нарасне. "Напълно възможно е разпространението на дезинформация чрез изкуствен интелект във вреда на дадена политическа сила“, заяви той.
Общественото мнение
Във вторник вечерта бяха публикувани резултатите от последното допитване, направено от частния център за социологически проучвания СКДС по поръчка на латвийската държавна телевизия ЛТВ. От националната медия посочват, че само по себе си това социологическо проучване не засяга изборите за европарламент, но е показателно за обществените нагласи за вота на 8 юни.
Представителната извадка според априлската анкета с 1505 граждани на Латвия сочи, че ако вотът е утре, 8,1 процента от избирателите биха гласували за дясната популистка националистическа коалиция Национално обединение "Всичко за Латвия! – Отечество и свобода/ДННЛ“. Съответно последното редовно месечно проучване е категорично, че това е най-популярната политическа формация в тази прибалтийска държава в момента.
На второ място със 7,6% е Съюзът "Зелени и фермери", десноцентристка партия, а дългогодишният лидер "Ново единство" към днешна дата е чак трети по популярност сред латвийците със 7,2 процента. Според ЛТВ това е илюстрация на стабилната тенденция на спад в общественото доверие в "Ново единство“. С 6,6% следва друга дясна популистка партия - „Латвия на първо място“, основана през 2021 г. Съвсем близо до нея в това социологическо проучване са "Прогресивните", клонящи към лявото политическо пространство.
Партията на Домбровскис "Ново единство" (НЕ) е трета и в последното проучване на СКДС, свързано пряко с евроизборите. Резултатите от това мартенско допитване, в което са участвали 1705 латвийски граждани, бяха публикувани миналия месец – на 6 април. Там рейтингът на НЕ е същият – 8,1 процента. Конкретно в анкетата за европарламента обаче второто място е за "Прогресивните", които са почти равни по популярност с националистите от Обединението – 8%. ЛТВ обаче отчита, че тази партия е паднала от това второ място на петото за миналия месец април.
Със 7,8 процента "Ново единство" беше на третото място и през март, което според националната телевизия е без изгледи за промяна. През април спадът в рейтинга на управляващата в Латвия партия е 0,6 процента. Четвъртата позиция тук е за популистите от "Латвия на първо място" със 7,4. Пета е партията "За стабилност“ с 5,5 процента.
Според ЛТВ тези проценти бледнеят на фона на очакваната ниска избирателна активност в Латвия. "Подкрепата за която и да е партия си остава джудже на фона на огромна част от потенциалния електорат, която или се колебае дали да гласува, каквито са били през март 28,3% от анкетираните, или не би участвала в изборите - 11,6%“, е оценката в сайта на националната медия.
"Ако погледнем как пропорциално са се променили партийните рейтинги през тези два месеца, всъщност повечето от тях са на същите нива, както преди. Изглежда, че Новото единство е загубило малко, но другите не са се променили много. Националното обединение се справя добре, за да държи първото място“, коментира за ЛТВ Арнис Кактинш, директор на центъра за социологически проучвания СКДС.
„Ново единство“ страда след трусове в правителството
Политическият коментатор и специалист по връзки с обществеността Филипс Раевскис предположи пред ЛТВ, че подкрепа е налице за "партиите от всеки ъгъл на политическия спектър", като ляво настроените избиратели подкрепят "Прогресивните", дясно настроените са за Националния алианс, докато "Ново единство" страда от трусовете в правителството, свързани най-вече с номер две в листата на кандидатите на партията за евроизборите – Кришанис Каринш.
Бившият премиер, който бе наследен миналата година от съпартийката си Евика Силиня на поста на министър-председател на страната, обяви в края на март, че подава оставка като външен министър. Той се оттегли от поста на 10 април. 59-годишният Каринш, който има и американско гражданство (роден е в Уилмингтън, щата Делауеър), подаде оставка след решението на главния прокурор на Латвия Юрис Стуткаанс да започне разследване, свързано с разходите за самолетните му пътувания, включително за ползването на частни самолети по време на мандата му като премиер от 23 януари 2019 г. до 15 септември 2023 година. Експертът Раевскис нарича "вредни летателни навици" финансиранията на пътуванията на Каринш от държавния бюджет и бюджета на ЕС. Разходите за тях са най-големи в сравнение с тези на други страни членки на ЕС, отбелязаха световните агенции през март. "Преди честите самолетни пътувания на Каринш бяха възприемани като прагматизъм, който улеснява постигането на споразумения и бързите решения, но в един момент на тях започна да се гледа като на прахосничество“, казва Раевскис.
"Настроението в "Ново единство“ е умерено песимистично. В такава ситуация насреща винаги се повяват хора с идеология. "Национално обединение" обещава да даде някакво бъдеще на Латвия, като същото се отнася за ляволибералните идеи на "Прогресивните“, които привличат младите хора“, добавя политическият анализатор.
На 17 август миналата година Каринш, който има докторска степен по лингвистика от Университета на Пенсилвания в САЩ, обяви официално оставката си като премиер. Тогавашното правителство падна от власт заради вътрешни спорове в коалицията, която „Ново единство“ бе сформирало с Национално обединение и с Обединената листа (Латвийска зелена партия, Латвийска асоциация на регионите и „Лиепая“).
За "Ново единство" ще се гласува с бюлетина №15 на евроизборите. Водач на партийната листа е Валдис Домбровскис. "Той едва ли ще се примири с ролята на редови евродепутат“, пише в материала си за партията ЛТВ. 52-годишният Домбровскис е заместник-председател на Европейската комисия от 2014 година, когато е предложен за първи път от групата в ЕП на Европейската народна партия. Между 2014 и 2019 отговаря за европейския и социалния диалог, а от 1 декември 2019 г. е изпълнителен заместник-председател на Урсула фон дер Лайен в ЕК по въпросите на икономиката в полза на хората. От 12 октомври 2020 г. е еврокомисар по търговията.
Избран е за евродепутат още на първите избори в Латвия за Европейски парламент – през 2004 г., като изкарва един мандат до 2009 г., когато наследява подалия оставка Иварс Годманис като министър-председател на страната си. Домбровскис е премиер на Латвия до 2014 година. Роденият в Рига политик с полски корени има бакалавърска степен по инженерна икономика от Техническия университет в Рига и е магистър по физика от Латвийския университет.
След Домбровскис и Каринш в листата на „Ново единство“ са трите дами с мандати от най-широко представената латвийска партия в досегашния европарламент - Сандра Калниете, Дасе Мелбаарде и Инесе Вайдиере.
Калниете е първият латвийски еврокомисар. През 2004 г. тя отговаря за земеделието и риболова. Родена е през 1952 година в руската Томска област, където семейството ѝ е депортирано в трудов лагер от КГБ. Завършва висшето си образование в специалност "История на изкуството“ в латвийската Художествена академия в Рига. Авторката на монография за латвийския текстил е била министърка на външните работи на Латвия от 7 ноември 2002 г. до 9 март 2004 г. в правителството на премиера Ейнарс Репше. Освен това Сандра Калниете е била постоянен представител на Латвия при ООН и посланик на добра воля към ЮНЕСКО, като е оглавявала и дипломатическата мисия на страната си във Франция.
Нейната настояща съпартийка Мелбаарде се присъединява към "Ново единство" от Националното обединение през 2022 г. Бакалавър по история и магистър по културология, тя е била министърка на културата в периода 2013 - 2019 г. при четирима премиери.
Националното обединение – раздяла с положителен ефект
"Ново единство" може да си остава най-голямата политическа партия в Латвия, но най-популярно в момента е Националното обединение, като според политическите анализатори в страната това се дължи и на раздялата с депутата от Сейма Александър Кирщейнс. На 25 януари тази година той напусна коалицията, предаде латвийската новинарска агенция ЛЕТА, като се позова на публикация на председателя на НО Райвис Дзинтарс в социалната платформа „Екс“.
Напускането на Кирщейнс бе свързано с посещение в Китай на делегация от латвийски депутати, водена от олигарха Айнарс Шлесерс, който е от опозиционната партия „Латвия на първо място“ (ЛПМ). Пътуването беше платено от Китай, а в делегацията присъстваха и няколко бизнесмени, тясно свързани със семейството на Шлесерс, отбелязва ЛЕТА.
Телевизионният канал ЛТВ се позовава на официалната позиция на Райвис Дзинтарс, че депутатът се е качил на самолета за Китай, без да информира партията си и без да получи разрешение от Сейма, като освен всичко не е признал, че е допуснал грешка. В заявлението си за напускане на "Национално обединение" Кирщейнс заяви, че съпартиецът му Янис Грасбергс е разпространил лъжи за пътуването му и контактите му както в рамките на латвийската делегация, така и с китайски представители.
Сега Кирщейнс, който се слави като един от най-крайнодесните депутати в латвийския парламент, е водач на листата за изборите за Европейски парламент на партията „Нация. Земя. Държавност“. Според ЛТВ, макар и някои политолози да определят Националното обединение като крайнодясна, и дори радикално дясна политическа формация, напускането на 75-годишния архитект по професия Кирщейнс, който е крайно противоречива фигура, дава възможност за подкрепа от страна на по-умерените консерватори в Латвия.
Водач на партийната листа за евроизборите на Националното обединение, за което ще се гласува с бюлетина №3, е евродепутатът Робертс Зиле. Той вече е 20 години в Брюксел – от първото влизане на латвийски депутати в европарламента, и понастоящем е заместник-председател на ЕП. Според редица наблюдатели партията леко се дистанцира от евроскептиците в групата в ЕП на Европейските консерватори и реформисти. №2 в листата на НО е Иняра Муурниесе, бивша министърка на отбраната и председател на националния парламент.
/ПТА/
news.modal.text
