site.btaТворби на Кете Колвиц ще бъдат представени в изложба в София

Изложбата „Кете Колвиц: Съдба, контекст, позиция“ ще бъде представена в Националната галерия - Двореца. Експозицията ще може да бъде разгледана от днес до 16 юни, съобщават организаторите. 

Медиен партньор на събитието е БТА.

От екипа отбелязват, че Националната галерия съхранява 22 графични листа на Кете Колвиц (1867–1945), които заедно с произведенията на редица други автори от кръга, към който принадлежи художничката, формират настоящата изложба. „Творби, които подчертават основните пластически и философски аспекти и в търсенията на авторката, и във връзките ѝ с изкуството на едни от най-изтъкнатите с естетическата и техническата си виртуозност художници на ХХ век – Макс Слефогт (1857 – 1920), Макс Либерман (1847 – 1935), Теофил-Александър Стайнлен (1859-1923), Луис Коринт (1858 – 1925), Ернст Барлах (1870 – 1938), Хайнрих Циле (1885  – 1929), Ото Дикс (1891 – 1969), Оскар Кокошка (1886 – 1980), Ото Нагел (1894 – 1967) и др. Сбирката, която галерията ни притежава от тези имена и която за първи път се показва цялостно, представят майсторството им и същевременно разкриват в дълбочина техния хуманистичен светоглед“, разказват организаторите.

Те допълват, че независимо че са представители на различни направления в изобразителното изкуство, посочените имена са свързани както с основни моменти от творческата и житейска биография на Кете Колвиц, така и в общата тенденция на възгледите си спрямо историята, обществото и  културата.

От Националната галерия разказват, че Кете Колвиц е най-известната германска художничка за своето време, а и до днес. „Стилът ѝ се утвърждава въпреки постоянната съпротива на официалната власт относно творчеството й – изкуство разтърсващо, обърнато към най-драматичните и универсални човешки стойности, с емоционален ангажимент за социална съвест и пацифизъм. Нейните графични и пластични произведения са съдбовна част и от онова, което тя самата преживява рамо до рамо до нарисуваните от нея образи: чрез чувствата на оплакващата мъртвото си дете майка и на жените, отчаяно искащи да избавят децата си от войната, мизерията и глада“, разказват от екипа на галерията. Те уточняват, че тя е първата жена професор в Берлинската художествена академия на изкуствата, където ръководи майсторския клас по графика, преди нацистите да я принудят да напусне поради нейните антифашистки, антивоенни и творчески позиции.

/ВСР